Със самураите е било лесно – като сгафи, казваш му

Със самураите е било елементарно – като сгафи, казваш му „ самоубий се “ и той си прави харакири, у нас обаче не е по този начин, счита Иван Стамболов-Сула

Възможна ли е рецепта за кабинет? Възможно ли е едно мъдро и проникновено наставление, което, в случай че го следваме прецизно, всичко " ш'съ оправи "? Това пита публицистът Иван Стамболов-Сула пред " Труд ". Ето какво прибавя: Вероятно е допустимо, само че ние няма да стигнем до него, преди да преосмислим погледа си върху политическия развой.

По някаква причина, евентуално тъй като този свят сега е двоичен, хората са привикнали да гледат на всяка колизия, в това число и най-много на политическата, като на  конфликт сред положително и зло . И неуморно се препират коя от двете страни е положителната и коя – злата.

Защото никой няма да си признае, няма да си повярва, че стои на страната на злото. Но политическите противодействия не са конфликт сред положително и зло и когато осмислим това, доста неща ще си дойдат по местата.

Вижте какво стана през седмицата! За седми следващ път не съумяха да създадат постоянно държавно управление, колкото и да ги молихме. Поведението на Движение за права и свободи беше удивително и в същото време поучително. 

Какво ще стане в този момент? Какво демонстрира аритметиката?

Ще се случи едно от следните три неща:

• ГЕРБ отново ще поддържат ППДБ, колкото и да се бият в гърдите, че няма. Поради което ще изгубят още гласоподаватели. Колко им лиши „ сглобката “? Някъде към 140 000. Сега ще паднат още, в случай че не поемат явен курс към безапелационно продобиване на следващите избори и независимо ръководство или ръководство, категорично доминирано от тях.

• Ще ги поддържат всички останали плюс догановци от Движение за права и свободи или без тях, няма значение. Стигат им депутати (125). Обаче един да не се включи – не им стигат. Това, ще простите за израза, е цялостна помиярщина и наподобява на некролог на демокрацията.

Тези които доскоро са спорели на кръв по какъв начин да се ръководи страната и всеки е изкарвал другия гибелен за отечеството, ще се заловен да ръководят дружно.

• За следващ път няма да има държавно управление.  Засега най-вероятно е да се случи това .

При това състояние по познатия метод отиваме на нови предварителни избори, само че не знам тогава към този момент каква ще е изборната интензивност. Много хора ще се откажат от присъединяване в демократичния развой и никой не може да им се сърди.

Но в случай че се образува някакъв фронт като във Франция, ще попаднем в политически, идеологически и дори метафизичен парадокс. Евроатлантици и скептици в една коалиция!

Привърженици и съперници на еврозоната ръка за ръка! Къде отиде конкуренцията, къде отиде съревнованието, накъде води този път, по който ще поемем? За каква политика въобще може да става въпрос?

В резултат ще се окажем в уродливата обстановка страната да ръководи едвам третата политическа мощ (на изборите), което е прекомерно надалеч от „ волята на суверена “.

Пак тези мошеници ще получат властта, в случай че от избори на избори поддръжката им пада стремглаво и че безусловно на никое място в Българя не са получили доверие, с изключение на в ставащата все по-уродлива София (повярвайте, тежко ми е да приказвам по този начин за родния си град!). 

Ето за какво,  в случай че се сформира някакво безпринципно държавно управление, аз спирам да гласоподавам . Ще се включа може би само на  възможен референдум „ Монархия или република “, и то в случай че Царят обещае, че ще забрани партиите.

Затова  единственият излаз е в появяването (отнякъде) на мощни и съответни водачи . Гласувам и с двете ръце за това! Отдавна съм споделил, че казусът с „ мат’риала “ предхожда всички останали секторни политики.

Затова „ Образование “ и „ Култура “ би трябвало да са по-приоритетни от „ Икономика “ и „ Социално подкрепяне “. Болезнено е, само че това е верния път, а в британския език, както е отбелязала преди време и лейди Тачър, думата за „ верен “ и „ десен “ е една и съща.

Да дойдат положителни водачи! Звучи прелестно като персоналния ми лозунг: „ По-добре добре, в сравнение с зле! “.

Но от кое място ще се вземат тези водачи? Мигар нашите политици не произлизат от обичайно работливия и гостоприемния ни народ? Нима ни ги спуска някой от горната страна? И е задоволително да му кажем: „ Абе, аланкоолу! Я земи да спущаш по-читави политици! “.

За да създаде качествени политици, и народът би трябвало да стане по-качествен. За това са нужни най-малко две генерации и което е по-важно – някой да сътвори и да отгледа тези генерации. Кой ще ги отгледа? Сегашните политици ли?

Че те в случай че са в положение да го сторят, защо ни е да ги сменяме с някакви други?

Със самураите е било елементарно – като сгафи, казваш му „ самоубий се “ и той си прави харакири. У нас обаче не е по този начин. И е наивно да вярваш, че като кажеш на някой некултурен, малоумен и незаконен политик: „ престани да си подобен! “, той ще те послуша и ще престане.

И е доста значимо да се отървем от един фундаментален недостатък на политическото си мислене. Забелязали сте, че политическият спор е един от най-емоционалните публични диспути.

Понякога е по-страстен от опълчването сред футболните агитки. И както става в сходни случаи, хората си мислят, че едно против друго са се опълчили положителното и злото.

И всеки буйно има вяра, че е избрал страната на положителното, а другите са злото. И последователите на ГЕРБ мислят по този начин, и последователите на ППДБ. Защото (няма какво да се лъжем!) сред тях е през днешния ден опълчването, а всички останали са… по какъв начин да ги наречем…

Всички останали са трабанти, доколкото trabant на немски е „ спътник “ . И когато положителното и злото създадат коалиция, естествените хора са комплицирани.

Истината обаче е, че на парламентарни, локални или президентски избори не избираме сред положително и зло. Дори да се водехме от идеологии, пред нас на масата са трите типичен – консерватизъм, демократизъм и социализъм.

Или както е по-емоционално да мотивираме изборите си, новото време се въплъщава от фашизъм, комунизъм и народна власт, като ни е прелестно да одобряваме, че първите две са злото, а демокрацията е положителното. Няма такова нещо.

В изискванията на секуларна страна, където отвесната посока на властта е сменена с хоризонтална, същинското положително, безспорното положително остава отвън избора. Разбира се, не отвън личностния избор, а отвън конституционния парламентарен избор.

Така че не се тормозете: каквото и да предпочетете на избори, не сте изменили на положителното, просто тъй като то не е било в листата с предложенията.

Ето за какво няма да усещам скрупули, когато на идващите избори не се възползвам от правото си на глас. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.