Имената на българските клубове в Северна Македония са 100% провокация! Защо се правим на ударени?
Със аероплан Пендиков бе превозен във ВМА в София и опериран.
Актът на принуждение против човек, който се дефинира като етнически българин е скотщина.
Дали са отговорни обаче само биячите? Със сигурност виновност може да се търси и у политически кръгове в Северна Македония, които не стопират да водят антибългарска агитация. Дали тази агитация се насочва и толерира от Белград, Москва или другаде, е въпрос на бездънен разбор, стъпил на исторически събития и обстоятелства, които се разчитат по друг метод в разнообразни страни.
Свой „ принос “ обаче има и България, колкото й да твърдим, че сме безкористни в прочита на историята и доброжелателни в търсене на път към съгласие със Скопие.
Външният министър на република Северна Македония Буяр Османи в неделя беше на посещаване в София поради побоя над Християн Пендиков. Пред български медии той съобщи, че предизвиква откриването на български клубове в Македония, само че имената, които сега се избират, са провокативни и би трябвало да бъдат заменени.
„ Не би трябвало да навлизаме в теоретичен спор за ролята на историческите персони, само че македонците са афектирани и ние би трябвало да разбираме тази сензитивност ", прецизира министърът.
А имената са „ Ванче Михайлов “ и „ Борис III “.
Естествено, че това е провокация. Защо си затваряме очите и се вършим на ударени?.
Иван Михайлов, прочут деятел на Вътрешна македонска революционна организация е човек със комплицирана биография. В историята на Югославия, част от която е и Македония, той е оставил спомен за присъединяване в трагични епизоди. Организирал терористични актове, сътрудничи си с райхсфюрера на Секретен сътрудник Хайнрих Химлер, основава пронацистки батальони, които водят война против югославската Народно-освободителната войска, събрат е с хърватските усташи – локалните поддръжници на Хитлер и прочие Много може да се изрежда още.
Трябва да се помни, че Югославия се бори безстрашно против хитлеровите войски, не се предава и заплаща с към 2 млн жертви. Част от тях са македонци.
Борис III за нас може да е обединител, само че за македонците е завоевател. През януари 1941 година той и държавното управление на проф. Богдан Филов вземат решение България да се причисли към Тристранния пакт. В Македония навлизат елементи на българската войска, администрацията там е под контрола на властта в София. Има случаи, в които български подразделения влизат в конфликт с югославски партизани.
През 1943 година като част от така наречен Окончателно решение на еврейския въпрос българските управляващи стартират депортацията на евреите от „ новите земи “, както и част от евреите от старите територии на страната. Първата част от проекта за депортация на 20 000 евреи е осъществена със съдействието на държавната администрация на прогерманското държавно управление на Богдан Филов, по време на която в Треблинка са изпратени 11 343 евреи от новоприсъединените области, а тези от Стара България са избавени след дейната интервенция на Светия синод на БПЦ, както и след писмо на под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев и намесата на видни интелектуалци, опозиционери и други
През всичкото това време югославската опозиция не стопира да води война с хитлеровите войски.
Да, такова е било времето и днешна България не носи отговорност за решения и действия преди десетилетия. Политически партии и организации в Северна Македония освен напомнят тези времена, само че ги трансформират в антибългарска агитация.
В такава обстановка да кръстиш български клубове „ Борис III “ и „ Ванче Михайлов “ е провокация. Не можеше ли да са Елин Пелин, Димчо Дебелянов, Черноризец Храбър или Иван Вазов? Или още по-добре: „ Светлина “, „ Съгласие “ – по този начин се е казвало първото читалище в Битоля, основано през 1860 година… Имало е такива в Прилеп и Велес и това не е дразнело никого, в противен случай – били са средище за нематериалност и развиване на традициите. В Белгия има български клуб „ Магическият глас “. Нито един клуб на бъгарски общности в Бразилия, Белгия, Чехия, Австрия, Съединени американски щати, Германия, Испания, Англия, Малта, Италия, Полша, Румъния, Гърция (там има най-много) и другаде не носи името на Ванче Михайлов или на Борис III.
Безполезно е също да продължаваме да повтаряме, че сърбофилството в Северна Македония било мощно. Силно е, и какво? Може да са противоречиви методите, по които е реализирано, само че белким българите бяха пощадени от вминяването на русофилството като наложителна част от българското схващане? Ако България беше водила поредна политика по отношение на българите в македонско, нещата щяха да са разнообразни. Но Коминтерна и Българска комунистическа партия са свършили много, с цел да разрушат естествените мостове. На кого да се сърдим? На Георги Димитров, който на 8 октомври 1946 година изпраща лафет с тленните остатъци на Гоце Делчев от София в Скопие, а хиляди българи плачат, прощавайки се с войводата? Още куп нелепости са осъществени по партийна и кремълска линия. Не можожем да върнем времето. Но сме длъжни да се съобразяваме с обстоятелствата. Защото да сме чесдтни към историята е опция да вървим напред.
Насила красота не става, споделя народът.
Ще повторя: Побоят над Християн Пендиков е закононарушение, освен това на етническа основа. Но в случай че се беше случило нещо сходно у нас с македонски жител, мислите ли, че медии и политици нямаше да заявят, че става дума за битов скандал, който някой раздухма съзнателно? Мога поименно да назова някои известни " коментатори " и " патреоти " с такава дежурна позиция. Вие също ги знаете. Точно те и огледалните им облици отвъд, са в основата на безмислените кавги сред Скопие и София.
Огнян Стефанов
Актът на принуждение против човек, който се дефинира като етнически българин е скотщина.
Дали са отговорни обаче само биячите? Със сигурност виновност може да се търси и у политически кръгове в Северна Македония, които не стопират да водят антибългарска агитация. Дали тази агитация се насочва и толерира от Белград, Москва или другаде, е въпрос на бездънен разбор, стъпил на исторически събития и обстоятелства, които се разчитат по друг метод в разнообразни страни.
Свой „ принос “ обаче има и България, колкото й да твърдим, че сме безкористни в прочита на историята и доброжелателни в търсене на път към съгласие със Скопие.
Външният министър на република Северна Македония Буяр Османи в неделя беше на посещаване в София поради побоя над Християн Пендиков. Пред български медии той съобщи, че предизвиква откриването на български клубове в Македония, само че имената, които сега се избират, са провокативни и би трябвало да бъдат заменени.
„ Не би трябвало да навлизаме в теоретичен спор за ролята на историческите персони, само че македонците са афектирани и ние би трябвало да разбираме тази сензитивност ", прецизира министърът.
А имената са „ Ванче Михайлов “ и „ Борис III “.
Естествено, че това е провокация. Защо си затваряме очите и се вършим на ударени?.
Иван Михайлов, прочут деятел на Вътрешна македонска революционна организация е човек със комплицирана биография. В историята на Югославия, част от която е и Македония, той е оставил спомен за присъединяване в трагични епизоди. Организирал терористични актове, сътрудничи си с райхсфюрера на Секретен сътрудник Хайнрих Химлер, основава пронацистки батальони, които водят война против югославската Народно-освободителната войска, събрат е с хърватските усташи – локалните поддръжници на Хитлер и прочие Много може да се изрежда още.
Трябва да се помни, че Югославия се бори безстрашно против хитлеровите войски, не се предава и заплаща с към 2 млн жертви. Част от тях са македонци.
Борис III за нас може да е обединител, само че за македонците е завоевател. През януари 1941 година той и държавното управление на проф. Богдан Филов вземат решение България да се причисли към Тристранния пакт. В Македония навлизат елементи на българската войска, администрацията там е под контрола на властта в София. Има случаи, в които български подразделения влизат в конфликт с югославски партизани.
През 1943 година като част от така наречен Окончателно решение на еврейския въпрос българските управляващи стартират депортацията на евреите от „ новите земи “, както и част от евреите от старите територии на страната. Първата част от проекта за депортация на 20 000 евреи е осъществена със съдействието на държавната администрация на прогерманското държавно управление на Богдан Филов, по време на която в Треблинка са изпратени 11 343 евреи от новоприсъединените области, а тези от Стара България са избавени след дейната интервенция на Светия синод на БПЦ, както и след писмо на под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев и намесата на видни интелектуалци, опозиционери и други
През всичкото това време югославската опозиция не стопира да води война с хитлеровите войски.
Да, такова е било времето и днешна България не носи отговорност за решения и действия преди десетилетия. Политически партии и организации в Северна Македония освен напомнят тези времена, само че ги трансформират в антибългарска агитация.
В такава обстановка да кръстиш български клубове „ Борис III “ и „ Ванче Михайлов “ е провокация. Не можеше ли да са Елин Пелин, Димчо Дебелянов, Черноризец Храбър или Иван Вазов? Или още по-добре: „ Светлина “, „ Съгласие “ – по този начин се е казвало първото читалище в Битоля, основано през 1860 година… Имало е такива в Прилеп и Велес и това не е дразнело никого, в противен случай – били са средище за нематериалност и развиване на традициите. В Белгия има български клуб „ Магическият глас “. Нито един клуб на бъгарски общности в Бразилия, Белгия, Чехия, Австрия, Съединени американски щати, Германия, Испания, Англия, Малта, Италия, Полша, Румъния, Гърция (там има най-много) и другаде не носи името на Ванче Михайлов или на Борис III.
Безполезно е също да продължаваме да повтаряме, че сърбофилството в Северна Македония било мощно. Силно е, и какво? Може да са противоречиви методите, по които е реализирано, само че белким българите бяха пощадени от вминяването на русофилството като наложителна част от българското схващане? Ако България беше водила поредна политика по отношение на българите в македонско, нещата щяха да са разнообразни. Но Коминтерна и Българска комунистическа партия са свършили много, с цел да разрушат естествените мостове. На кого да се сърдим? На Георги Димитров, който на 8 октомври 1946 година изпраща лафет с тленните остатъци на Гоце Делчев от София в Скопие, а хиляди българи плачат, прощавайки се с войводата? Още куп нелепости са осъществени по партийна и кремълска линия. Не можожем да върнем времето. Но сме длъжни да се съобразяваме с обстоятелствата. Защото да сме чесдтни към историята е опция да вървим напред.
Насила красота не става, споделя народът.
Ще повторя: Побоят над Християн Пендиков е закононарушение, освен това на етническа основа. Но в случай че се беше случило нещо сходно у нас с македонски жител, мислите ли, че медии и политици нямаше да заявят, че става дума за битов скандал, който някой раздухма съзнателно? Мога поименно да назова някои известни " коментатори " и " патреоти " с такава дежурна позиция. Вие също ги знаете. Точно те и огледалните им облици отвъд, са в основата на безмислените кавги сред Скопие и София.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ