Конституционният съд „благослови“ безсрочен мандат на ВСС
Със 7 на 3 гласа Конституционният съд (КС) одобри основно за ръководството на правосъдната власт решение, с което на процедура утвърди мандат без явен период на Инспектората към Висшия правосъден съвет (ИВСС), когато Народното събрание не избира нови негови членове и индиректно даде знак на настоящия Висш правосъден съвет (ВСС), че членовете му би трябвало да останат на постовете си и след 3 октомври 2022 година, когато мандатът му ще изтече, съобщи Lex.bg.
Решението се отнася директно за членовете на ИВСС, които съвсем две години и половина след приключването на мандатите им не престават да извършват функционалностите си (един от тях, макар експлицитното му предпочитание да напусне), тъй като четири Народни събрания не избраха нови инспектори.
Днес Конституционен съд одобри, че „ с приключването на периода, за който са определени, основният контрольор и инспекторите в Инспектората към Висшия правосъден съвет извършват своите функционалности до избиране от Народното събрание на основен контрольор, надлежно на инспектори “.
„ Конституционно неприемливо е да се прекрати автоматизирано, за неопределен срок, активността на Инспектората към Висшия правосъден съвет заради приключване на периода на пълномощията на основния контрольор и на инспекторите и неизбирането от Народното събрание на нов състав на Инспектората, осигуряващ му действие в сходство с конституционните наставления. Дискреционната власт на Народното събрание е лимитирана и противоположното подрива демократичния ред под върховенството на правото, което е конституционно открито по волята на суверена като детайл на фундаменталната конструкция на Основния закон “, се споделя още в решението.
Така Конституционен съд „ санира “ оставането на поста на актуалните членове на ИВСС и отхвърли подозренията в правосъдната процедура за валидността на актовете им.
Решението му значи и че въпреки Конституцията да дефинира мандат от 5 години за основния контрольор и 4 години за инспекторите и да им не разрешава втори, този период може да бъде надвишен с несигурно време, до момента в който Народното събрание избере нови членове на ИВСС. Тоест изцяло е допустимо инспекторите да изкарат още един пореден мандат, че и от горната страна, без да са определени за него и при експлицитна възбрана в главния закон, в случай че Народното събрание дълго не реализира болшинство от 2/3 от депутатите, с цел да ги „ заместят “ нови.
Решението е подписано с изключително мнение от Красимир Влахов, Атанас Семов и Янаки Стоилов.
Казусът с ИВСС стигна до Конституционния съд по няколко аргументи. Първата е, че налице резистентен проблем – органът е имал два състава и двата надвишиха доста мандата си, защото за избора на инспекторите е нужно болшинството от 160 депутати, което се оказа мъчно постижимо. Втората е, че защото нито в Конституцията, нито в Закона за правосъдната власт е регламентирана опция членовете на ИВСС да продължат да извършват функционалностите си след края на мандата им, правосъдната процедура стартира да приема, че актове на инспектората след приключването му са оскъдни. Трета причина е, че се чака за първи път в историята си Висш съдебен съвет да бъде изправен пред същата обстановка – мандатът му да изтече, а да няма определен нов състав.
Така Конституционен съд беше сезиран с искане за пояснение на Конституцията от Върховния административен съд (ВАС). В основата на съответното запитване – може ли членовете на ИВСС да продължат да извършват функционалностите си след края на мандата им, висшите съдии сложиха и един базисен юридически въпрос. Той е за това, когато две конституционни полезности – мандатността и непрекъснатото действие на конституционноустановени органи, не могат да се съвместят, на коя би трябвало да се даде приоритет (повече за настояването за пояснение на Конституцията виж тук). Т.е. дали когато мандатът на групов орган е изминал (в случая на ИВСС и на Висш съдебен съвет и при възбрана за наново избиране на членовете му), членовете му би трябвало да продължат да извършват функционалностите си до избора на нови – в името на континуитета на държавното ръководство, или би трябвало да освободят неотложно постовете си – в името на главния принцип на демокрацията, че власт се упражнява единствено за избран период, изяснява Lex.bg.
Диспозитивът на днешното решение на Конституционен съд демонстрира, че той е дал превес на непрекъснатото действие на ИВСС. Очаква се то да бъде стимулирано с това, че в случай че се даде подобен на мандатността, на процедура един открит в Конституцията орган ще престане да съществува, а по този начин ще се наруши откритият от нея баланс сред управляващите.
Тези кардинални съображения с още по-голяма мощ важат за Висш съдебен съвет. Мандатът на сегашния съвет изтича след по-малко от седмица, само че са определени едвам 11 от общо 22-мата му изборни членове. Съдиите, прокурорите и следователите дефинираха своите представители, само че Народното събрание, също като при ИВСС, не излъчи своите. Освен това изборът на шестимата съдии беше оспорен и решението за него ще е реалност след края на мандата на Висш съдебен съвет.
Тъй като днешното решение на Конституционен съд не се отнася директно до членовете на Висш съдебен съвет, се чака те да обсъдят по какъв начин се отразява то на обстановката със съвета.
Решението се отнася директно за членовете на ИВСС, които съвсем две години и половина след приключването на мандатите им не престават да извършват функционалностите си (един от тях, макар експлицитното му предпочитание да напусне), тъй като четири Народни събрания не избраха нови инспектори.
Днес Конституционен съд одобри, че „ с приключването на периода, за който са определени, основният контрольор и инспекторите в Инспектората към Висшия правосъден съвет извършват своите функционалности до избиране от Народното събрание на основен контрольор, надлежно на инспектори “.
„ Конституционно неприемливо е да се прекрати автоматизирано, за неопределен срок, активността на Инспектората към Висшия правосъден съвет заради приключване на периода на пълномощията на основния контрольор и на инспекторите и неизбирането от Народното събрание на нов състав на Инспектората, осигуряващ му действие в сходство с конституционните наставления. Дискреционната власт на Народното събрание е лимитирана и противоположното подрива демократичния ред под върховенството на правото, което е конституционно открито по волята на суверена като детайл на фундаменталната конструкция на Основния закон “, се споделя още в решението.
Така Конституционен съд „ санира “ оставането на поста на актуалните членове на ИВСС и отхвърли подозренията в правосъдната процедура за валидността на актовете им.
Решението му значи и че въпреки Конституцията да дефинира мандат от 5 години за основния контрольор и 4 години за инспекторите и да им не разрешава втори, този период може да бъде надвишен с несигурно време, до момента в който Народното събрание избере нови членове на ИВСС. Тоест изцяло е допустимо инспекторите да изкарат още един пореден мандат, че и от горната страна, без да са определени за него и при експлицитна възбрана в главния закон, в случай че Народното събрание дълго не реализира болшинство от 2/3 от депутатите, с цел да ги „ заместят “ нови.
Решението е подписано с изключително мнение от Красимир Влахов, Атанас Семов и Янаки Стоилов.
Казусът с ИВСС стигна до Конституционния съд по няколко аргументи. Първата е, че налице резистентен проблем – органът е имал два състава и двата надвишиха доста мандата си, защото за избора на инспекторите е нужно болшинството от 160 депутати, което се оказа мъчно постижимо. Втората е, че защото нито в Конституцията, нито в Закона за правосъдната власт е регламентирана опция членовете на ИВСС да продължат да извършват функционалностите си след края на мандата им, правосъдната процедура стартира да приема, че актове на инспектората след приключването му са оскъдни. Трета причина е, че се чака за първи път в историята си Висш съдебен съвет да бъде изправен пред същата обстановка – мандатът му да изтече, а да няма определен нов състав.
Така Конституционен съд беше сезиран с искане за пояснение на Конституцията от Върховния административен съд (ВАС). В основата на съответното запитване – може ли членовете на ИВСС да продължат да извършват функционалностите си след края на мандата им, висшите съдии сложиха и един базисен юридически въпрос. Той е за това, когато две конституционни полезности – мандатността и непрекъснатото действие на конституционноустановени органи, не могат да се съвместят, на коя би трябвало да се даде приоритет (повече за настояването за пояснение на Конституцията виж тук). Т.е. дали когато мандатът на групов орган е изминал (в случая на ИВСС и на Висш съдебен съвет и при възбрана за наново избиране на членовете му), членовете му би трябвало да продължат да извършват функционалностите си до избора на нови – в името на континуитета на държавното ръководство, или би трябвало да освободят неотложно постовете си – в името на главния принцип на демокрацията, че власт се упражнява единствено за избран период, изяснява Lex.bg.
Диспозитивът на днешното решение на Конституционен съд демонстрира, че той е дал превес на непрекъснатото действие на ИВСС. Очаква се то да бъде стимулирано с това, че в случай че се даде подобен на мандатността, на процедура един открит в Конституцията орган ще престане да съществува, а по този начин ще се наруши откритият от нея баланс сред управляващите.
Тези кардинални съображения с още по-голяма мощ важат за Висш съдебен съвет. Мандатът на сегашния съвет изтича след по-малко от седмица, само че са определени едвам 11 от общо 22-мата му изборни членове. Съдиите, прокурорите и следователите дефинираха своите представители, само че Народното събрание, също като при ИВСС, не излъчи своите. Освен това изборът на шестимата съдии беше оспорен и решението за него ще е реалност след края на мандата на Висш съдебен съвет.
Тъй като днешното решение на Конституционен съд не се отнася директно до членовете на Висш съдебен съвет, се чака те да обсъдят по какъв начин се отразява то на обстановката със съвета.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ