Парламентът прие антикорупционния закон, отхвърляйки ветото на Радев
Със 146 гласа „ За ”, 76 – „ Против ” и нито един „ Въздържал се ”, Народното събрание преодоля ветото на президентът Румен Радев, което той наложи върху Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество. Сега Конституцията задължава президента в 7-дневен период от приемането на закона да го обнародва в „ Държавен вестник ”, съобщи „ Фокус ”.
С декрет от 29 декември 2017 година държавният Румен Радев наложи несъгласие върху признатия на второ четене Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ). В претекстовете на президентското несъгласие бе записано, че с признатия на 20 декември 2017 година „ Антикорупционен закон “ не се основава съответна нормативна основа за справяне с корупцията и даже ще затруднява битката с нея.
Аргументите на президента да върне закона за ново разискване в Народното събрание бяха в няколко направления. На първо място, съгласно него, упоритостта на закона да бъде кодифициращ акт в материята за противодействието на корупцията, акцентирайки изчерпателно в член 1, т. 1 „ ограниченията за противопоставяне на корупцията “, не е осъществена посредством неговите разпореждания. В претекстовете се показва, че в член 3, алинея 2 противодействието на корупцията е сведено единствено до ограниченията, посочени в този закон и реализирани само от Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, а отвън обсега на закона остават редица органи и звена с функционалности в региона.
Що се отнася до законовото решение за приобщаване и на функционалностите по лишаване на нелегално добитото имущество, президентът смята, че то е противоречиво, защото публичните връзки по определяне на спор на ползи и по гражданската конфискация са разнородни по темперамент. Принципно другият им темперамент, съгласно претекстовете, е изтъкнат и от съдопроизводствените правила - за правосъдните производства по отношение на спора на ползи се ползва Административнопроцесуалният кодекс, а за отнемането на нелегално добито имущество – Гражданският процесуален кодекс.
Президентът Радев оспорва и аргумента, че обединяването на двете материи е целесъобразно, защото се слага акцент върху отнемането на нелегално добито имущество, чийто генезис е обвързван с корупция, който съгласно него не намира поддръжка в член 108, алинея 1. Там доминират закононарушения, свързани с проведена незаконна активност, убийства, отвличания, трафик на хора, проституция, разпространяване на опиати и единствено дребна част са корупционни закононарушения. Това значи, че за други корупционни закононарушения, непосочени в член 108, алинея 1, производството по лишаване на имущество няма да се ползва. Държавният глава обръща внимание и обстоятелството, че законът е построен върху постановката, че казусът за неефективното противопоставяне на корупцията може да се реши с институционални ограничения посредством основаване на „ обединен антикорупционен орган “.
„ По никакъв метод не слагам под подозрение конституционно обусловеното пълномощие на Народното събрание да основава държавни органи със закон. Смятам, обаче, че законодателното решение органът да е един, не е взето въз основа на правната логичност – съгласно предмета на контролиране. Освен това натрупването на толкоз доста и разнопосочни функционалности, нуждата от време за организационно преструктуриране и за приемане на подзаконовите актове, основават риск да бъдат влошени постигнатите до момента резултати от активността на „ окрупняваните “ органи и структури “, аргументира се президентът в претекстовете си.
Той дава позитивна оценка на метода на законодателя да сътвори обществена процедура по установяване на ръководителя, заместник-председателя и членовете на Комисията, само че оспорва условието за професионална подготвеност. Президентът се аргументира с това, че изискуемият 5- годишен професионален стаж е по-малък от стажа, изискван за основния секретар и шефовете на дирекции в администрацията на досегашната Комисия за лишаване на нелегално добито имущество.
„ Считам за неуместно заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по предложение на нейния ръководител, защото по този метод целият състав ще бъде доминиран от болшинството в Народното събрание, а не от цялото национално посланичество “, отбелязва още президентът. Според президента всичко това служи за съображение да се твърди, че уредбата по отношение на конституирането на Комисията и статута на нейните членове не дава безапелационни гаранции за самостоятелност, безпристрастност и отговорност.
Останалите причини на президента са свързани с уреждането на въпроса с подаването на сигнали от жители, декларирането и установяването на спор на ползи, както и потреблението на специфични разследващи средства.
С декрет от 29 декември 2017 година държавният Румен Радев наложи несъгласие върху признатия на второ четене Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ). В претекстовете на президентското несъгласие бе записано, че с признатия на 20 декември 2017 година „ Антикорупционен закон “ не се основава съответна нормативна основа за справяне с корупцията и даже ще затруднява битката с нея.
Аргументите на президента да върне закона за ново разискване в Народното събрание бяха в няколко направления. На първо място, съгласно него, упоритостта на закона да бъде кодифициращ акт в материята за противодействието на корупцията, акцентирайки изчерпателно в член 1, т. 1 „ ограниченията за противопоставяне на корупцията “, не е осъществена посредством неговите разпореждания. В претекстовете се показва, че в член 3, алинея 2 противодействието на корупцията е сведено единствено до ограниченията, посочени в този закон и реализирани само от Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, а отвън обсега на закона остават редица органи и звена с функционалности в региона.
Що се отнася до законовото решение за приобщаване и на функционалностите по лишаване на нелегално добитото имущество, президентът смята, че то е противоречиво, защото публичните връзки по определяне на спор на ползи и по гражданската конфискация са разнородни по темперамент. Принципно другият им темперамент, съгласно претекстовете, е изтъкнат и от съдопроизводствените правила - за правосъдните производства по отношение на спора на ползи се ползва Административнопроцесуалният кодекс, а за отнемането на нелегално добито имущество – Гражданският процесуален кодекс.
Президентът Радев оспорва и аргумента, че обединяването на двете материи е целесъобразно, защото се слага акцент върху отнемането на нелегално добито имущество, чийто генезис е обвързван с корупция, който съгласно него не намира поддръжка в член 108, алинея 1. Там доминират закононарушения, свързани с проведена незаконна активност, убийства, отвличания, трафик на хора, проституция, разпространяване на опиати и единствено дребна част са корупционни закононарушения. Това значи, че за други корупционни закононарушения, непосочени в член 108, алинея 1, производството по лишаване на имущество няма да се ползва. Държавният глава обръща внимание и обстоятелството, че законът е построен върху постановката, че казусът за неефективното противопоставяне на корупцията може да се реши с институционални ограничения посредством основаване на „ обединен антикорупционен орган “.
„ По никакъв метод не слагам под подозрение конституционно обусловеното пълномощие на Народното събрание да основава държавни органи със закон. Смятам, обаче, че законодателното решение органът да е един, не е взето въз основа на правната логичност – съгласно предмета на контролиране. Освен това натрупването на толкоз доста и разнопосочни функционалности, нуждата от време за организационно преструктуриране и за приемане на подзаконовите актове, основават риск да бъдат влошени постигнатите до момента резултати от активността на „ окрупняваните “ органи и структури “, аргументира се президентът в претекстовете си.
Той дава позитивна оценка на метода на законодателя да сътвори обществена процедура по установяване на ръководителя, заместник-председателя и членовете на Комисията, само че оспорва условието за професионална подготвеност. Президентът се аргументира с това, че изискуемият 5- годишен професионален стаж е по-малък от стажа, изискван за основния секретар и шефовете на дирекции в администрацията на досегашната Комисия за лишаване на нелегално добито имущество.
„ Считам за неуместно заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по предложение на нейния ръководител, защото по този метод целият състав ще бъде доминиран от болшинството в Народното събрание, а не от цялото национално посланичество “, отбелязва още президентът. Според президента всичко това служи за съображение да се твърди, че уредбата по отношение на конституирането на Комисията и статута на нейните членове не дава безапелационни гаранции за самостоятелност, безпристрастност и отговорност.
Останалите причини на президента са свързани с уреждането на въпроса с подаването на сигнали от жители, декларирането и установяването на спор на ползи, както и потреблението на специфични разследващи средства.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ