Джисъса: Имам нова жена до себе си, само Господ знае дали ме чака нова сватба и дете!
„ Сървайвър ” свърши още през май, само че и в този момент има къде да гледате Благой Георгиев. Ако сте се затъжили за първенеца на риалитито за оцеляващи, купете си билети за театралния театър „ Спанак с картофи ”. В хитовото зрелище на режисьора Богдан Петканин и топ продуцента Кирил Кирилов някогашният футболен национал си партнира с Иво Аръков, Кирил Ефремов и Антоан Петров – Анди и демонстрира забележителен артистичен гений.
Репортер на „ Уикенд ” се свърза през седмицата с Благой и го разпита за актьорското му амплоа, само че и за всичко най-актуално в персоналния му живот. Заобиколен от децата си, с които дружно релаксираше на басейн, атакуващият полузащитник на „ Славия ”, „ Депортиво Алавес ”, „ Дуисбург ”, „ Цървена звезда ”, „ Рубин ” и „ Терек ” удостовери, че има нова жена до себе си и даде отговор на въпроса дали му предстоят следващо венчило и бебе.
- Благой, за първи път сте артист в театрално зрелище. Как се чувствате в спектакъла „ Спанак с картофи ”?
- Екстра ми е. Отдавна имам полза към актьорството. Радвам се, че супер продуцентът Кирил Кирилов ми предложи да осъществяваме замисъла му и че работя с него и другите артисти. Представлението е на футболна тема, вземат участие трима рефери, всеки със своята история. Героят ми е началник от УЕФА, т.е. шеф на съдиите. Ролята е измислена особено за мен. Мисля, че добре се оправям. Щастлив съм, че залите в които играем, постоянно са претъпкани. Едно празно място няма! Контактът с публиката е по-близък и пряк, в сравнение с когато ритах на стадиона. Различно е, и то много, да бъда артист, само че ми е доста забавно и занимателно.
- Изпитвате ли терзание на театралната сцена?
- Не, изобщо не се тормозя. Усещам тръпка и адреналин, само че не и терзание. Имам копнеж да играя и доста се развличам в представлението. Опитът, който имам от футбола, и мачовете, в които съм взел участие, несъмнено ми оказват помощ.
- Иска ли ви се да играете и в други представления или във филми?
- Говорили сме с Кирил Кирилов и за други функции за мен, които да ми харесат. Със сигурност ще има такива, само че на този стадий е рано да разгласяваме. Ако ми попадне нещо забавно и е по опциите ми – въпреки всичко аз не съм професионален артист и ролята би трябвало да е по-лека, несъмнено ще се включа.
- Какви са другите ви професионални задължения?
- Занимавам се с много неща. Предимно бизнес задължения имам, само че не щеш ли към този момент се изявявам и като артист. Не си изгубвам времето, работя.
- Шампион сте в последния „ Сървайвър ”. Очаквахте ли успеха?
- Всеки един от участниците би се радвал да завоюва формата, който съгласно мен си е чиста конкуренция. „ Сървайвър ” е огромно предизвикателство. Влязох в играта с мисълта да печеля. Ако не смятах, че ще победя, не бих взел участие. Имах и голяма доза късмет и шанс, изключително до момента в който бях на Острова на отшелника и през два дни бях в борба. При загуба можех да напусна формата. Благодаря на Господ, че беше с мен през всички дни, в които бях в Доминикана.
- В какви връзки сте през днешния ден с другите участници в „ Сървайвър ”?
- Няма участник, с който да се слушам всеки ден, само че поддържам връзка с всички. Три месеца живяхме дружно в „ Сървайвър ”, делили сме си залъка. Сега, след края на формата, поддържаме естествени връзки. Уважавам всеки един, с който съм взел участие в предаването, и го обичам по своему. Нямам проблем с никого.
- С какво ви трансформираха трите месеца в Доминикана?
- Започнах да оценявам и най-малките неща. Там се е случвало да ядем по три лъжички ориз дневно, спали сме, където намерим – на земята, пясъка, върху листа и така нататък Премислих изцяло живота си. Струва ми се, че съм се разделил със суетата. Разбрах, че мога и с 2, и с 200. Впрочем имало е моменти, когато в „ Сървайвър ” не сме имали и 2. Нямахме безусловно нищо и се справихме. Човек е организиран да преодолява доста неща, да се приспособява към всичко. Когато си в обстановката да нямаш нещо, започваш да цениш това, което имаш. Нищо не е даденост. За всичко би трябвало да се бориш, с цел да си го спечелиш. В „ Сървайвър ” човек цени и най-малкото.
- Докато бяхте в Доминикана, излизаше какво ли не по ваш адрес в медиите. Дразните ли се, когато ви одумват по този начин?
- Години наред са се писали какви ли не неща за мен. 99% от тях са били неистина. В началото се връзвах и се нервирах, само че като че ли обръгнах. Не обръщам никакво внимание към този момент. Дори не чета. Всеки ден другари ми споделя, че излизат всевъзможни измислени „ вести ” за мен. Дори не мога да допускам, че съм чак толкоз забавен на хората, та публицистите си съчиняват по този начин за мен. Това е в действителност необичайно, тъй като съм открит човек, когато и да ми се обади някой публицист, съм подготвен да давам отговор на всевъзможни въпроси – не е належащо да се фабрикуват сходни дивотии. Всеки може да написа и да си мисли, каквото желае. Моето семейство, околните и приятелите знаят какъв човек съм. Те са тези, които обичам и на които имам вяра. За мен е значимо тяхното мнение, а не какво мисли за мен някой, който даже не ме познава. Въпреки че премислям с някои по-нахали фантазьори да се срещнем в съда.
- Липсва ли ви футболът?
- Липсва ми и то доста. Нормално е да е по този начин, откакто съм се занимавал цялостен живот с футбол и внезапно стопирах. Когато прекратих спортната си кариера, в началото гледах в една точка и не знаех какво да върша. Лека-полека привикнах и започнах да мисля за радикално разнообразни неща. Сега, когато си върша равносметка, си споделям, че сигурно можех да играя на високо равнище още най-малко 4-5 години. Тогава имах и контракт в Русия, който прекратих. В момента, в който стопирах да играя, решението ми беше това. Няма какво да се направи, не можем да върнем времето обратно, свършило е. Гледам напред.
- Какво наложи да сложите завършек на своята футболна кариера?
- Започнах бизнес, който е надалеч от футбола. Трябваше да му обърна повече внимание. Исках да имам и време за фамилията си. В оня миг ми се бяха събрали няколко травми една след друга. Мислех, че тялото ми не устоя на натоварването. Докато играех футбол, популярност богу, не съм имал тежки контузии.
- Продължихте ли да спортувате и откакто окачихте бутонките?
- Никога не съм спирал. Ако деен състезател спре да тренира, той се отпуска. Пък и един уважаващ себе си човек не би позволил това.
- Кажете в този момент има ли нова жена в живота ви. Спекулира се какво ли не...
- Да, има от известно време. Не желая обаче да встъпвам в детайлности. Нека си остане за мен...
- Дъщерята на Ванко 1 Ивана Главчева ли е дамата?
- Имам човек до себе си, това е значимото. Повече няма какво да прибавя.
- Преди време споделихте, че ще си търсите жена без корекции...
- Това излезе отвън подтекста на диалога ни тогава. Имам жена до себе си и с това ще спра. Щом съм с нея, значи ми харесва такава, каквато е. Тя е идеалната за мен!
- Ще има ли женитба? Мислите ли и за дете с новата жена до вас?
- Това са все неща, които единствено Господ знае дали ще се случат. Нека да сме живи и здрави и ние, и фамилиите ни, и всички към нас, а другото ще се подреди.
- Как се променяте, когато сте влюбен?
- Усеща се, не може да се изясни с думи. Като цяло не желая да се трансформирам. Нито пък желая да трансформирам индивида, който е до мен.
- В какви връзки сте с последната ви някогашна брачна половинка Полина Спасова?
- Разведохме се, откакто излязох от „ Сървайвър ”. Доста неща са се изписали през годините за доста хора в живота ми, не искам да се връщам... Те са в предишното ми и изобщо не желая да ги загатвам. Имам настояще, бъдеще и деца, с които се занимавам. Вниманието ми не е ориентирано обратно във времето. Което е било, било е. Всеки човек е правил неточности в живота си.
- Запазихте ли положителни връзки с майките на четирите си деца?
- Това си е нещо сред мен и тях. Излишно е да го обсъждаме.
- Грижите ли се добре за децата си?
- Да, несъмнено. Как ще я карат, в случай че аз не се грижа за тях? Естествено е да бъда до децата си, те са моя плът и кръв, част са от фамилията ми и живота ми. Бих жертвал даже себе си, с цел да са добре. Ето, и сега сме с тях на басейн. До края на лятото ще отидем и на отмора. Винаги когато сме дружно, се усещаме прелестно. Децата ми са възпитани, културни и доста послушни, не мога да се оплача от тях. Радвам се, че имам такива положителни наследници. Най-важното, на което желая да ги науча, е вярата. Без нея ние сме безусловно нищо.
- Откога сте толкоз религиозен?
- От 20 години съм мощно набожен. Не се е случило тогава нещо, което да ме подтикне. Просто получих чувството и започнах да контактувам със свещенослужители, монаси, владики и патриарси, които с времето ми станаха доста близки. Някои от тях към този момент не са измежду живите, Бог да ги елементарни...
- Контактувал сте с патриарси?
- Да, общувал съм с патриарси в Русия, и в България. Имах достойнството да познавам негово светейшество патриарх Максим, извънредно светла персона. Доста контакти имам със свещенослужители и монаси, които непрекъснато ми дават препоръки. Всеки на този свят бърка от време на време и е неверен. Човек съм и аз, бъркал съм. Важното обаче е, че съм си взел поука. Често съм усещал Божията ръка. Когато човек е отдал живота си на Господ, той го управлява. През годините са ми се случвали много неща, посредством които съм разбирал, че съм зависим на Бог и че без него съм нищо.
- Най-трудният ви миг в персонален проект?
- Загубата на близки... Приятелите ми и хората от моето семейство знаят, че много тежко претърпях гибелта на дядо, който безусловно умря в ръцете ми. Бях 10-годишен тогава. Това са прекомерно персонални неща, за които до момента не съм приказвал и не ми се желае да встъпвам в детайлности. Няма по-лошо от гибелта и от това да знаеш, че повече няма да можеш да видиш обичан човек, да го прегърнеш и целунеш. Всичко друго, каквото и да ти се случи, е поправимо. Със загубата на непосредствен разбираш, че най-ценното нещо е животът.
- Имате отличен стандарт на живот. Случвало ли ви се е обаче от време на време да разчитате на финансова помощ от другари?
- Не обичам да взимам назаем. Не съм от богато семейство и не съм получавал кой знае какви пари при започване на футболната си кариера, само че постоянно съм бил удовлетворен от това, което съм имал. На 17 години подписах контракт с ФК „ Славия ”, а първият ми финансов транш отиде при родителите ми. Те го заслужават. Направиха и невъзможното, с цел да ми дадат това, което е трябвало и от което съм се нуждаел. Винаги са били моя опора и поддръжка. Когато бях по-малък, всичко, което печелех, давах на нашите и това е напълно обикновено.
- Обиран ли сте?
- Да, случвало се е 3-4 пъти. Крали са ми и пари, и полезности. Господ си знае работата с такива хора. Не съм аз този, който ще ги съди. Има една антична мъдрост: „ Не съжалявай за изгубени пари ”.
- Нов татус да чакаме ли по тялото ви?
- Не! Ако и преди съм мислел по този начин, както сега, не бих си направил нито един татус. Всеки в младостта си минава през някакви стадии. Тогава съм решил, че желая татусите, и съм ги направил. Днес скърбя. Не мисля обаче да ги махам, тъй като е мъчно, а ще останат и някакви белези. При всички положения бих посъветвал младежите деликатно да премислят, преди да стартират да се татуират.
- Как се решихте да си поставите нови зъби?
- Винаги съм имал хубави, равни и бели зъби. Исках обаче да са още по-бели и по-равни. Впоследствие се срещнах с Ванко 1. Клиниката му в Пловдив прави неповторими зъби, които са като естествени. Супер експерти работят там, в действителност са на международно равнище.
- Твърди се обаче, че в последно време сте в обтегнати връзки с Ванко 1, тъй като имате връзка с щерка му Ивана...
- Поредните нелепости и неистини в медиите! С Ванко 1 сме другари, и то огромни. В супер връзки сме. Отново ще благодаря на хората, които работят в неговата клиника, за отделеното към мен време и внимание.
- Кои са ви пороците?
- Не мисля да ги изреждам. Знам си ги и се пробвам да се боря с тях. Случвало се е да дублирам един и същи неточности, само че на 40 години се опарих и към този момент съм си взел поуката. Надявам се, че в никакъв случай повече няма да ги направя.
- За какво сте доверчив?
- Наивен съм си. Вярвам доста на хората, а в последните 3-4 години много близки мои другари ме предадоха и злоупотребиха с доверието и добрината ми. Вече имам една обеца на ухото си, която ще седи там, с цел да знам, че не всичко, което се приказва и прави, е истина. Аз съм подобен човек, че в случай че обещая нещо, би трябвало да го извърша каквото и да става. Очаквах по същия метод да постъпят и моите „ другари ”, само че уви... Не тая нищо неприятно към тези, които ме предадоха, само че те ме изгубиха, а им бях извънредно правилен. Въпреки че съм се парил неприятно, ще не преставам да държа на думата си и ще върша всичко за близки хора.
Репортер на „ Уикенд ” се свърза през седмицата с Благой и го разпита за актьорското му амплоа, само че и за всичко най-актуално в персоналния му живот. Заобиколен от децата си, с които дружно релаксираше на басейн, атакуващият полузащитник на „ Славия ”, „ Депортиво Алавес ”, „ Дуисбург ”, „ Цървена звезда ”, „ Рубин ” и „ Терек ” удостовери, че има нова жена до себе си и даде отговор на въпроса дали му предстоят следващо венчило и бебе.
- Благой, за първи път сте артист в театрално зрелище. Как се чувствате в спектакъла „ Спанак с картофи ”?
- Екстра ми е. Отдавна имам полза към актьорството. Радвам се, че супер продуцентът Кирил Кирилов ми предложи да осъществяваме замисъла му и че работя с него и другите артисти. Представлението е на футболна тема, вземат участие трима рефери, всеки със своята история. Героят ми е началник от УЕФА, т.е. шеф на съдиите. Ролята е измислена особено за мен. Мисля, че добре се оправям. Щастлив съм, че залите в които играем, постоянно са претъпкани. Едно празно място няма! Контактът с публиката е по-близък и пряк, в сравнение с когато ритах на стадиона. Различно е, и то много, да бъда артист, само че ми е доста забавно и занимателно.
- Изпитвате ли терзание на театралната сцена?
- Не, изобщо не се тормозя. Усещам тръпка и адреналин, само че не и терзание. Имам копнеж да играя и доста се развличам в представлението. Опитът, който имам от футбола, и мачовете, в които съм взел участие, несъмнено ми оказват помощ.
- Иска ли ви се да играете и в други представления или във филми?
- Говорили сме с Кирил Кирилов и за други функции за мен, които да ми харесат. Със сигурност ще има такива, само че на този стадий е рано да разгласяваме. Ако ми попадне нещо забавно и е по опциите ми – въпреки всичко аз не съм професионален артист и ролята би трябвало да е по-лека, несъмнено ще се включа.
- Какви са другите ви професионални задължения?
- Занимавам се с много неща. Предимно бизнес задължения имам, само че не щеш ли към този момент се изявявам и като артист. Не си изгубвам времето, работя.
- Шампион сте в последния „ Сървайвър ”. Очаквахте ли успеха?
- Всеки един от участниците би се радвал да завоюва формата, който съгласно мен си е чиста конкуренция. „ Сървайвър ” е огромно предизвикателство. Влязох в играта с мисълта да печеля. Ако не смятах, че ще победя, не бих взел участие. Имах и голяма доза късмет и шанс, изключително до момента в който бях на Острова на отшелника и през два дни бях в борба. При загуба можех да напусна формата. Благодаря на Господ, че беше с мен през всички дни, в които бях в Доминикана.
- В какви връзки сте през днешния ден с другите участници в „ Сървайвър ”?
- Няма участник, с който да се слушам всеки ден, само че поддържам връзка с всички. Три месеца живяхме дружно в „ Сървайвър ”, делили сме си залъка. Сега, след края на формата, поддържаме естествени връзки. Уважавам всеки един, с който съм взел участие в предаването, и го обичам по своему. Нямам проблем с никого.
- С какво ви трансформираха трите месеца в Доминикана?
- Започнах да оценявам и най-малките неща. Там се е случвало да ядем по три лъжички ориз дневно, спали сме, където намерим – на земята, пясъка, върху листа и така нататък Премислих изцяло живота си. Струва ми се, че съм се разделил със суетата. Разбрах, че мога и с 2, и с 200. Впрочем имало е моменти, когато в „ Сървайвър ” не сме имали и 2. Нямахме безусловно нищо и се справихме. Човек е организиран да преодолява доста неща, да се приспособява към всичко. Когато си в обстановката да нямаш нещо, започваш да цениш това, което имаш. Нищо не е даденост. За всичко би трябвало да се бориш, с цел да си го спечелиш. В „ Сървайвър ” човек цени и най-малкото.
- Докато бяхте в Доминикана, излизаше какво ли не по ваш адрес в медиите. Дразните ли се, когато ви одумват по този начин?
- Години наред са се писали какви ли не неща за мен. 99% от тях са били неистина. В началото се връзвах и се нервирах, само че като че ли обръгнах. Не обръщам никакво внимание към този момент. Дори не чета. Всеки ден другари ми споделя, че излизат всевъзможни измислени „ вести ” за мен. Дори не мога да допускам, че съм чак толкоз забавен на хората, та публицистите си съчиняват по този начин за мен. Това е в действителност необичайно, тъй като съм открит човек, когато и да ми се обади някой публицист, съм подготвен да давам отговор на всевъзможни въпроси – не е належащо да се фабрикуват сходни дивотии. Всеки може да написа и да си мисли, каквото желае. Моето семейство, околните и приятелите знаят какъв човек съм. Те са тези, които обичам и на които имам вяра. За мен е значимо тяхното мнение, а не какво мисли за мен някой, който даже не ме познава. Въпреки че премислям с някои по-нахали фантазьори да се срещнем в съда.
- Липсва ли ви футболът?
- Липсва ми и то доста. Нормално е да е по този начин, откакто съм се занимавал цялостен живот с футбол и внезапно стопирах. Когато прекратих спортната си кариера, в началото гледах в една точка и не знаех какво да върша. Лека-полека привикнах и започнах да мисля за радикално разнообразни неща. Сега, когато си върша равносметка, си споделям, че сигурно можех да играя на високо равнище още най-малко 4-5 години. Тогава имах и контракт в Русия, който прекратих. В момента, в който стопирах да играя, решението ми беше това. Няма какво да се направи, не можем да върнем времето обратно, свършило е. Гледам напред.
- Какво наложи да сложите завършек на своята футболна кариера?
- Започнах бизнес, който е надалеч от футбола. Трябваше да му обърна повече внимание. Исках да имам и време за фамилията си. В оня миг ми се бяха събрали няколко травми една след друга. Мислех, че тялото ми не устоя на натоварването. Докато играех футбол, популярност богу, не съм имал тежки контузии.
- Продължихте ли да спортувате и откакто окачихте бутонките?
- Никога не съм спирал. Ако деен състезател спре да тренира, той се отпуска. Пък и един уважаващ себе си човек не би позволил това.
- Кажете в този момент има ли нова жена в живота ви. Спекулира се какво ли не...
- Да, има от известно време. Не желая обаче да встъпвам в детайлности. Нека си остане за мен...
- Дъщерята на Ванко 1 Ивана Главчева ли е дамата?
- Имам човек до себе си, това е значимото. Повече няма какво да прибавя.
- Преди време споделихте, че ще си търсите жена без корекции...
- Това излезе отвън подтекста на диалога ни тогава. Имам жена до себе си и с това ще спра. Щом съм с нея, значи ми харесва такава, каквато е. Тя е идеалната за мен!
- Ще има ли женитба? Мислите ли и за дете с новата жена до вас?
- Това са все неща, които единствено Господ знае дали ще се случат. Нека да сме живи и здрави и ние, и фамилиите ни, и всички към нас, а другото ще се подреди.
- Как се променяте, когато сте влюбен?
- Усеща се, не може да се изясни с думи. Като цяло не желая да се трансформирам. Нито пък желая да трансформирам индивида, който е до мен.
- В какви връзки сте с последната ви някогашна брачна половинка Полина Спасова?
- Разведохме се, откакто излязох от „ Сървайвър ”. Доста неща са се изписали през годините за доста хора в живота ми, не искам да се връщам... Те са в предишното ми и изобщо не желая да ги загатвам. Имам настояще, бъдеще и деца, с които се занимавам. Вниманието ми не е ориентирано обратно във времето. Което е било, било е. Всеки човек е правил неточности в живота си.
- Запазихте ли положителни връзки с майките на четирите си деца?
- Това си е нещо сред мен и тях. Излишно е да го обсъждаме.
- Грижите ли се добре за децата си?
- Да, несъмнено. Как ще я карат, в случай че аз не се грижа за тях? Естествено е да бъда до децата си, те са моя плът и кръв, част са от фамилията ми и живота ми. Бих жертвал даже себе си, с цел да са добре. Ето, и сега сме с тях на басейн. До края на лятото ще отидем и на отмора. Винаги когато сме дружно, се усещаме прелестно. Децата ми са възпитани, културни и доста послушни, не мога да се оплача от тях. Радвам се, че имам такива положителни наследници. Най-важното, на което желая да ги науча, е вярата. Без нея ние сме безусловно нищо.
- Откога сте толкоз религиозен?
- От 20 години съм мощно набожен. Не се е случило тогава нещо, което да ме подтикне. Просто получих чувството и започнах да контактувам със свещенослужители, монаси, владики и патриарси, които с времето ми станаха доста близки. Някои от тях към този момент не са измежду живите, Бог да ги елементарни...
- Контактувал сте с патриарси?
- Да, общувал съм с патриарси в Русия, и в България. Имах достойнството да познавам негово светейшество патриарх Максим, извънредно светла персона. Доста контакти имам със свещенослужители и монаси, които непрекъснато ми дават препоръки. Всеки на този свят бърка от време на време и е неверен. Човек съм и аз, бъркал съм. Важното обаче е, че съм си взел поука. Често съм усещал Божията ръка. Когато човек е отдал живота си на Господ, той го управлява. През годините са ми се случвали много неща, посредством които съм разбирал, че съм зависим на Бог и че без него съм нищо.
- Най-трудният ви миг в персонален проект?
- Загубата на близки... Приятелите ми и хората от моето семейство знаят, че много тежко претърпях гибелта на дядо, който безусловно умря в ръцете ми. Бях 10-годишен тогава. Това са прекомерно персонални неща, за които до момента не съм приказвал и не ми се желае да встъпвам в детайлности. Няма по-лошо от гибелта и от това да знаеш, че повече няма да можеш да видиш обичан човек, да го прегърнеш и целунеш. Всичко друго, каквото и да ти се случи, е поправимо. Със загубата на непосредствен разбираш, че най-ценното нещо е животът.
- Имате отличен стандарт на живот. Случвало ли ви се е обаче от време на време да разчитате на финансова помощ от другари?
- Не обичам да взимам назаем. Не съм от богато семейство и не съм получавал кой знае какви пари при започване на футболната си кариера, само че постоянно съм бил удовлетворен от това, което съм имал. На 17 години подписах контракт с ФК „ Славия ”, а първият ми финансов транш отиде при родителите ми. Те го заслужават. Направиха и невъзможното, с цел да ми дадат това, което е трябвало и от което съм се нуждаел. Винаги са били моя опора и поддръжка. Когато бях по-малък, всичко, което печелех, давах на нашите и това е напълно обикновено.
- Обиран ли сте?
- Да, случвало се е 3-4 пъти. Крали са ми и пари, и полезности. Господ си знае работата с такива хора. Не съм аз този, който ще ги съди. Има една антична мъдрост: „ Не съжалявай за изгубени пари ”.
- Нов татус да чакаме ли по тялото ви?
- Не! Ако и преди съм мислел по този начин, както сега, не бих си направил нито един татус. Всеки в младостта си минава през някакви стадии. Тогава съм решил, че желая татусите, и съм ги направил. Днес скърбя. Не мисля обаче да ги махам, тъй като е мъчно, а ще останат и някакви белези. При всички положения бих посъветвал младежите деликатно да премислят, преди да стартират да се татуират.
- Как се решихте да си поставите нови зъби?
- Винаги съм имал хубави, равни и бели зъби. Исках обаче да са още по-бели и по-равни. Впоследствие се срещнах с Ванко 1. Клиниката му в Пловдив прави неповторими зъби, които са като естествени. Супер експерти работят там, в действителност са на международно равнище.
- Твърди се обаче, че в последно време сте в обтегнати връзки с Ванко 1, тъй като имате връзка с щерка му Ивана...
- Поредните нелепости и неистини в медиите! С Ванко 1 сме другари, и то огромни. В супер връзки сме. Отново ще благодаря на хората, които работят в неговата клиника, за отделеното към мен време и внимание.
- Кои са ви пороците?
- Не мисля да ги изреждам. Знам си ги и се пробвам да се боря с тях. Случвало се е да дублирам един и същи неточности, само че на 40 години се опарих и към този момент съм си взел поуката. Надявам се, че в никакъв случай повече няма да ги направя.
- За какво сте доверчив?
- Наивен съм си. Вярвам доста на хората, а в последните 3-4 години много близки мои другари ме предадоха и злоупотребиха с доверието и добрината ми. Вече имам една обеца на ухото си, която ще седи там, с цел да знам, че не всичко, което се приказва и прави, е истина. Аз съм подобен човек, че в случай че обещая нещо, би трябвало да го извърша каквото и да става. Очаквах по същия метод да постъпят и моите „ другари ”, само че уви... Не тая нищо неприятно към тези, които ме предадоха, само че те ме изгубиха, а им бях извънредно правилен. Въпреки че съм се парил неприятно, ще не преставам да държа на думата си и ще върша всичко за близки хора.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ