Кой се влюбва по-бързо - мъжете или жените? Науката отговаря
Сърцето стартира да бие по-бързо, в стомаха пърхат пеперуди, а мислите се въртят единствено към един човек – чувството, което назоваваме обич, наподобява не е толкоз еднообразно при двата пола, колкото постоянно си мислим. Според ново интернационално проучване, мъжете се влюбват по-бързо от дамите, въпреки че претърпяват страстта по друг метод.
Проучването, оповестено в Biology of Sex Differences, е извършено от екип учени от Австралия и Нова Зеландия, които проучват данни от 808 участници на възраст сред 18 и 25 години. Всички те се самоопределят като „ влюбени “ сега на изследването. Извадката обгръща респонденти от 33 страни в Европа, Северна Америка и Южна Африка, а задачата е да се изследват биологичните и обществени разлики в метода, по който мъжете и дамите претърпяват сантименталната обич.
„ Интересуваше ни дали биологичният пол оказва въздействие върху това по кое време, по какъв начин и какъв брой интензивно се претърпява любовта “ , изяснява биологичният антрополог Адам Боуд от Австралийския народен университет.
Резултатите са безапелационни: мъжете нормално се влюбват към месец по-рано от дамите . Според откривателите това може да се дължи на обществения напън мъжете да показват по-бързо ангажираност, с цел да завоюват евентуална партньорка. Оказва се още, че мъжете се влюбват малко по-често, само че са склонни към по-ниска степен на ангажираност. Жените, от своя страна, по-често се фиксират прочувствено върху колегата си и претърпяват любовта с по-голяма сантиментална активност.
Интересна е и разликата сега, в който поражда възприятието. 30% от мъжете признават, че са се влюбили преди връзката им да стане публична – за съпоставяне, това важи за под 20% от дамите.
„ Това е първото огромно крос-културно проучване, което систематично съпоставя мъже и дами по отношение на прекарването на сантименталната обич “, споделя Боуд. „ То дава безапелационни доказателства, че сред половете има разлики, когато става въпрос за прочувствено влюбване. “
Учените регистрират и фактори като възрастта на участниците и съотношението сред мъже и дами в другите страни. Повечето разлики сред половете остават даже и след управление на тези променливи, като се изключи равнището на ангажираност, което се изравнява.
Особено внимание в проучването притегля връзката сред равенството сред половете и прекарването на обич. В страни с по-високи равнища на полово тъждество участниците оповестяват за по-рядко влюбване, по-ниска обсесивност и по-малка податливост към дълготрайна ангажираност. Това допуска, че обществените правила и културната среда въздействат не по-малко от биологията върху метода, по който обичаме.
„ Любовта е изненадващо едва изследвана тематика, макар че играе основна роля в построяването на фамилии, междуличностни връзки и култури. Нашата цел е да разберем по-добре този повсеместен човешки феномен – и да помогнем на хората да схванат себе си и връзките си “, заключава Боуд.
Изследването прибавя нов слой към разбирането ни за това какъв брой друго – само че и сходно – обичат мъжете и дамите. И въпреки че любовта остава сложна за дефиниране, просвета като тази ни доближава една крачка по-близо до отговора на въпроса: какво в действителност значи да си влюбен?
