Сърцето на майката е винаги с нейните деца, твърди една

" Сърцето на майката е постоянно с нейните деца ", твърди една източна сентенция. Потвърждават я ежедневно безчет истории, граничещи с чудеса. Такава е историята на Дора Пондалова и нейния наследник Илиян. Преди 25 години дамата претърпява най-тежкото тестване - да отмята на разум часовете до неговата гибел. Защото лекарите са били безапелационни: няма вяра. Но ориста им се усмихва, донор е открит в последния миг.

Дора е на 61 години. Историк е по обучение, дълги години е работила в Регионалния исторически музей в Сливен, където и живее. Илиян към този момент има брачна половинка и дете, устроил се е в Бургас. Всекидневието му е като на всеки здрав човек. Майка му обаче няма да не помни в никакъв случай лекарите и хората, които са го избавили. 

Няма да не помни и преживяното преди четвърт век. Здравословният проблем на Илиян се демонстрира през 1995 година Тогава той е в пубертета, седмокласник. Специалистите имат подозрения, че момчето е развило хепатит, само че проучванията отхвърлят догатката им. В продължение на четири години го следи тогавашният народен съветник по детска онкохематология проф. Драган Бобев, само че и той не съумява да сложи точната диагноза.

Тийнейджърът очевидно напълнява в региона на корема, само че е витален, върви на учебно заведение и даже рита футбол с приятелите. Оказва се, че събира вода в коремната празнина. Проблемът идва от черния дроб. Заболяването дефинира без каквато и да е диагностика - единствено по дъха и незадълбочен взор на корема починалият доцент Христо Желев от профилираната болница по педиатрия в София. По-нататъшните проучвания я удостоверяват – рядкото генетично заболяване на Уилсън – Коновалов.

" Това беше първата част от кошмара. Втората, която претърпях, демонстрираха моите проучвания и на брачна половинка ми. Оказа се, че и двамата сме носители на гена на заболяването, само че при нас тя не се е развила ", потръпва при загатна майката. Лекарите са изумени, защото такова съвпадане е едно на милион. Оказва се, че по-малкият им наследник Антоний е изцяло непокътнат. 

Скоро по-късно се демонстрира и цирозата. Илиян стартира да прежълтява, събира още вода. Вече освен че не може да рита футбол с приятелите, само че и не може да прави надалеч по-малко изискващи старания действия. Момчето отпада с всеки минал ден пред очите на родителите си. Той към този момент е 19-годишен. Единственият късмет е трансплантацията. Донор става неговият брат.  

" Операцията беше, както се споделя, като по ноти ", споделя майката. Илиян се възвръща, приключва и отпътува да учи във Франция. Радостта на фамилията обаче трае по-малко от година. Младият мъж се връща в тежко положение. Заболяването се е показало още веднъж. Нещо повече, то стартира да дава затруднения за прекомерно малко време. Лекарите са изумени от обрата в случай, че трансплантацията е сполучлива, освен това донор е неговият брат, което е гаранция за оптималната съгласуемост. Оказва се, че Илиян, чувствайки се добре във Франция, изрично решил да не взима медикаментите, които трябвало да приема непрекъснато. 

" Исках аз да стана донор. Оказа се, че е допустимо, защото генът на Уилсън – Коновалов е непроявен в мен. Беше обаче невероятно - синът ми е висок и наедрял на растеж, а аз съм дребна, а от там и тежестта на черните ни дробове е друго. От мен не можеха да вземат количество, колкото му е належащо ", споделя дамата, до момента в който споделя преживелиците си. Оказва се, че й следва най-черната серия от това, което може да изпита една майки пред погледа на умиращото си дете.

" Взеха Илиян във Военно-медицинска академия. Лекарите в Клиниката по чернодробно-панкреатична и панкреатична хирургия са изключителни ". Невероятни хора, не крие възхищението си Дора Пандолова. Записан е в листата на чакащите трупен донор на Изпълнителната организация по трансплантациите. Орган обаче няма. Завеждащият клиниката проф. Никола Владов не крие, че късмет за сина й няма, краят може да настъпи след часове.

" Живеех като на сън. Нямах мисъл в главата си, единствено една голяма тъга в сърцето. И невъзможност ", спомня си майката.

През това време положението на сина й толкоз се утежнява, че се постанова лекарите да приложат способи, каквито рядко се вършат.

" Черният му дроб кървеше доста, пакетирахме го с компреси. Поставихме пациента в медикаментозна кома, правихме непрекъснато кръвопреливания. Кръвта обаче не спираше. Наложи се да му приложат способ от военната хирургия – стегнахме го с чаршафи, с цел да кърви колкото се може по-малко ", описа завеждащият клиниката проф. Никола Владов. - " Ситуацията беше трагична. Майка му беше неразделно до него. Представям си какво е изпитвала, когато го гледаше по какъв начин гасне не с дни, а с часове ", добавя трансплантологът.

Спасението идва в последния миг. Жена от Пловдив е в мозъчна гибел. Има висок % органно-тъканна съгласуемост с Илиян. Близките са съгласни ораните й да спасят нечий живот. Екип на ВМА отпътува незабавно и прави експлантацията на място. Екипът работи бързо, като при извънредно сериозна обстановка. Още на връщане се дава предписание да приготвят младия мъж за трансплантацията.

" Видях по какъв начин внесоха хладилната чанта с черния дроб в клиниката. Не мога да опиша какво усеща следователно човек, още повече една майка ", споделя Дора.

Илиян е отворен за трансплантацията незабавно. Оказва се обаче, че има още един проблем. Този път с различията в кръвоносните съдове на донора и реципиента. Хирурзите – трансплантолози за прощален път трябвало да вземат оптимално бързо най-хубавото решение. Направили нещо, което се практикува прекомерно рядко – удължили артерията на дарителския черен дроб с кръвоносен съд от самия донор и я зашили непосредствено за аортата на приемника.

" За сходни непредвидени случаи, при взимането на орган от донор се взимат и кръвоносни съдове ", разясни проф. Владов. Часове след трансплантацията положението на Илиян почнало да се усъвършенства очевидно, написа " Клиника.бг ". Десет дни след нея се наложила още веднъж интервенция. Този път за т.нар. ревизия на жлъчните пътища – нещо прекомерно леко след претърпяното и от пациента, и от хирурзите.

Трансплантологът проф. Никола Владов и сътрудниците му от ВМА нямат различен подобен комплициран и с щастлива развръзка случай в своята процедура. " Той за прощален път сподели, че ВМА има извънредно сериозна логистика, която работи безотказно в такива сериозни обстановки. Тук не става дума единствено за здравна инсталация, само че и за работещите при нас, които са изключителни експерти, сподели проф. Владов. – В кариерата си един хирург прави доста постави интервенции, само че има случаи, които в никакъв случай не се не помнят ", добавя той и акцентира, че за него подобен е казусът Илиян.

Историята на семейство Пондалови обаче не свършва тук. Родителите, а и самият трансплантиран желаят да благодарят на околните на донора за жеста им да дават органите на своята сестра и щерка. С двата дарени бъбрека, дамата от Пловдив е избавила още два човешки живота. Законът за трансплантациите обаче не позволява разгласяването на самоличността както на донорите, по този начин и на реципиентите. 

" България е дребна страна. Успяхме да стигнем до имената на хората и телефоните им. Обадих се на сестрата на донорката. Попитах можем ли да отидем и благодарим. Отговори ми, че ще се радва, само че посочи, че евентуално майката към момента не е подготвена за срещата ", спомня си Дора. Дни по-късно обаче пловдивчаните гледали Илиян в предаване за донорството по една от малките екрани. Сами потърсили фамилията му и ги поканили на посетители.

" Срещата не може да се опише с думи. Отидохме на гроба на донорката. Майка й си постави ръката върху гърдите на Илиян, където е черният й дроб, и заставам по този начин минути в мълчание ", просълзява се майката на трансплантирания мъж. Впоследствие дамата й доверила, че дни преди семейство Пондалови да се обади по телефона сънувала починалата си щерка. Тя й споделила: " Майко, почисти и подреди къщата, че ще си дойда за малко ". Дора потръпва, предавайки думите на дамата от Пловдив. Убедена е, че животът не свършва с това, което сме тук на земята. И твърди, че двете фамилии се усещат сродени. Когато Пондалови не съумяват да отидат в Пловдив за годишните панихиди на донорката, изпращат цветя. За празници обаче и двете семейства не пропущат да се поздравят.

Сега насладата на Дора не се лимитира единствено до това да вижда здрав и жизнен сина си, да се радва на внучето и на триумфите на младото семейство, което живее в Бургас. По нейна самодейност в Сливен е създаден Обществен съвет за поддръжка на донорството. В него влизат известни хора от града, както и лекари. Целта им е да разпространяват концепцията за донорството и дарителството. Те вършат това с лекции и беседи, посредством които майката на Илиян се надява да промени мисленето на българина и да го направи по-склонен към донорството. В изгода на донорството тя приказва и по време на изложбата " Добрата дума лекува ", открита преди броени дни във ВМА. На централен фотос в експозицията е нейният трансплантиран наследник Илиян.