Бездомникът, който спаси дузпа на Роналдо
Сърцераздирателна история, заслужаваща да бъде разказана в холивудски бестселър, стана част от най-голямата драма на международното състезание до момента. Футболният новобранец Иран бе на по-малко от косъм да изхвърли от мондиала европейския първенец Португалия. Стигна до 1:1 и бе толкоз покрай още един гол.
Алиреза Бейранванд е едно безпределно непознато име за международния футбол. До тази трагична вечер. Вратарят на Иран избави дузпа не на какъв да е, а на самия Кристиано Роналдо. Парира първо, след това хвана топката – почит! 25-годишният юноша играе в малко известния „ Персеполис “. Преди 12 месеца той бе първият иранец, номиниран за премиите на ФИФА. Но това е нищо съпоставяне с историята му.
Алиреза от напълно дребен води епична борба с живота. Роден е в семейство на номади, които обикаляли Иран в търсене на покрив над главата. Но доста по-често намирали поляна и… „ безчет звезди “ за заслон. Малкото момче е най-голямото дете в фамилията и надлежно рано-рано му се налагало да работи. А какво може? Единствената алтернатива била да стриже агнета. Но огромната обич на Бейранванд били футболът и Дал Паран. Това е персийска игра, в която се хвърлят камъни на далечни дистанции. Вероятно не си мислите, че има доста общо с футбола, само че се оказва безпределно потребно.
Когато фамилията му се заселва в град Сарабиас, Алиреза е на 12 години. Започва да играе в локалния тим първо като нападател. За (не)щастие вратарят се контузва и той стартира да пази. Само че татко му Мортеза не спирал да мисли, че синът му единствено си губи времето с футбола и би трябвало да работи.
„ Въобще не обичаше играта, искаше да изкарвам пари – споделя днешният ирански воин. – Няколко пъти раздра ръкавиците ми и се постановяваше да вардя с голи ръце. “
Любовта към футбола се оказала по-силна от тази към фамилното огнище. Алиреза избягал в Техеран, с цел да се бори с живота самичък. Какво нещо е ориста! Едва намира пари за рейс, а там среща шанса – футболния треньор Хосеин Фейз, който водил локален отбор. Наставникът предложил на младия вратар да го вземе на проби в тима, само че против 50 $. Какви 50 $, Алиреза нямал пари даже за спане!
За Бейранванд провокации били метод на живот. Започнал да спи край кула Азари, където заживял дружно с куп други бездомници. Една нощ локален търговец му предложил стая в дома си и вратарят приел. През това време ходил непрестанно на проби в тима на Фейз.
„ Спах пред вратата на игрището и когато се будех заран, намирах до себе си монети и дори банкноти – продължава Алиреза. – Хората си мислили, че съм бедняк. След първата такава заран за първи път ядох богато с парите. “
Видял пристрастеността на момчето, Фейз най-сетне му разрешил да тренира свободно. Уредил му и работа във фабрика за облекла, а един от съотборниците му предложил легло в дома си.
Следващата му работа била в автомивка. Много го харесали, тъй като бил 194 сантиметра висок и можел по-лесно да мие джиповете. И още веднъж орис! Един ден в автомивката пристигнал най-голямата легенда на иранския футбол Али Даеи. Приятелите на Алиреза незабавно призовали да го заприказва. Вратарят отказал. „ Знаех, че в случай че приказвам с господин Даеи, може би щеше да ми помогне – споделя Бейранванд. – Просто бях доста свенлив и желаех да съумея по моя метод. “
Така стига до първия си тим – „ Нафт-е-Техеран “. Първоначално му дали да спи в стаята за молебствия, само че малко по-късно му забранили. Опция се оказва пицария, в която поработвал против място на земята за през нощта. Но отново проблем! Треньорът му не знаел за препитанието на Алиреза и се изненадал, когато отишъл да си купи пица. Собственикът на ресторанта преднамерено предиздвикал вратаря да му сервира, а от позор младият пазач напуснал няколко дни по-късно.
Работа на час в Техеран мъчно се намирала и единствения вид за вратаря се оказала чистач на улиците. Подслон нямал и нощувал в един парк. Опитвал да тренира и с махленски тим, с цел да поддържа форма, само че с това провокирал уволнението си от „ Нафт-е-Техеран “. Мечтата за футбол умряла! Не – треньорът на младежите в клуба съумял да склони шефовете да го върнат.
Упоритостта на Алиреза дала резултат. Първо станал титуляр при младежите, а след това и на първия отбор. Детската игра Дал Паран пък накара светът да огледа към този човек. На мач против в азиатските шампионати против „ Трактор “ хвърлил топката на 70 метра! През 2015-а Бейранванд става титулярен вратар на Иран, а в квалификациите за Мондиал 2018 цели 12 пъти резервира мрежата си суха.
Мечтата му се извърши – диамантът от боклука си резервира място измежду паметните моменти от международното, хващайки дузпа на мегазвездата Кристиано Роналдо. Сълзите на Алиреза и съотборниците му след равенството против европейския първенец Португалия обикалят към този момент втори ден планетата. За всички неутрални Иран и Мароко са първенците на група В на мондиала, макар че напред продължиха Испания и Португалия.
А приказката за персийския принц Алиреза Бейранванд нищо чудно да продължи в някой европейски футболен исполин.
Снимка: Twitter
Алиреза Бейранванд е едно безпределно непознато име за международния футбол. До тази трагична вечер. Вратарят на Иран избави дузпа не на какъв да е, а на самия Кристиано Роналдо. Парира първо, след това хвана топката – почит! 25-годишният юноша играе в малко известния „ Персеполис “. Преди 12 месеца той бе първият иранец, номиниран за премиите на ФИФА. Но това е нищо съпоставяне с историята му.
Алиреза от напълно дребен води епична борба с живота. Роден е в семейство на номади, които обикаляли Иран в търсене на покрив над главата. Но доста по-често намирали поляна и… „ безчет звезди “ за заслон. Малкото момче е най-голямото дете в фамилията и надлежно рано-рано му се налагало да работи. А какво може? Единствената алтернатива била да стриже агнета. Но огромната обич на Бейранванд били футболът и Дал Паран. Това е персийска игра, в която се хвърлят камъни на далечни дистанции. Вероятно не си мислите, че има доста общо с футбола, само че се оказва безпределно потребно.
Когато фамилията му се заселва в град Сарабиас, Алиреза е на 12 години. Започва да играе в локалния тим първо като нападател. За (не)щастие вратарят се контузва и той стартира да пази. Само че татко му Мортеза не спирал да мисли, че синът му единствено си губи времето с футбола и би трябвало да работи.
„ Въобще не обичаше играта, искаше да изкарвам пари – споделя днешният ирански воин. – Няколко пъти раздра ръкавиците ми и се постановяваше да вардя с голи ръце. “
Любовта към футбола се оказала по-силна от тази към фамилното огнище. Алиреза избягал в Техеран, с цел да се бори с живота самичък. Какво нещо е ориста! Едва намира пари за рейс, а там среща шанса – футболния треньор Хосеин Фейз, който водил локален отбор. Наставникът предложил на младия вратар да го вземе на проби в тима, само че против 50 $. Какви 50 $, Алиреза нямал пари даже за спане!
За Бейранванд провокации били метод на живот. Започнал да спи край кула Азари, където заживял дружно с куп други бездомници. Една нощ локален търговец му предложил стая в дома си и вратарят приел. През това време ходил непрестанно на проби в тима на Фейз.
„ Спах пред вратата на игрището и когато се будех заран, намирах до себе си монети и дори банкноти – продължава Алиреза. – Хората си мислили, че съм бедняк. След първата такава заран за първи път ядох богато с парите. “
Видял пристрастеността на момчето, Фейз най-сетне му разрешил да тренира свободно. Уредил му и работа във фабрика за облекла, а един от съотборниците му предложил легло в дома си.
Следващата му работа била в автомивка. Много го харесали, тъй като бил 194 сантиметра висок и можел по-лесно да мие джиповете. И още веднъж орис! Един ден в автомивката пристигнал най-голямата легенда на иранския футбол Али Даеи. Приятелите на Алиреза незабавно призовали да го заприказва. Вратарят отказал. „ Знаех, че в случай че приказвам с господин Даеи, може би щеше да ми помогне – споделя Бейранванд. – Просто бях доста свенлив и желаех да съумея по моя метод. “
Така стига до първия си тим – „ Нафт-е-Техеран “. Първоначално му дали да спи в стаята за молебствия, само че малко по-късно му забранили. Опция се оказва пицария, в която поработвал против място на земята за през нощта. Но отново проблем! Треньорът му не знаел за препитанието на Алиреза и се изненадал, когато отишъл да си купи пица. Собственикът на ресторанта преднамерено предиздвикал вратаря да му сервира, а от позор младият пазач напуснал няколко дни по-късно.
Работа на час в Техеран мъчно се намирала и единствения вид за вратаря се оказала чистач на улиците. Подслон нямал и нощувал в един парк. Опитвал да тренира и с махленски тим, с цел да поддържа форма, само че с това провокирал уволнението си от „ Нафт-е-Техеран “. Мечтата за футбол умряла! Не – треньорът на младежите в клуба съумял да склони шефовете да го върнат.
Упоритостта на Алиреза дала резултат. Първо станал титуляр при младежите, а след това и на първия отбор. Детската игра Дал Паран пък накара светът да огледа към този човек. На мач против в азиатските шампионати против „ Трактор “ хвърлил топката на 70 метра! През 2015-а Бейранванд става титулярен вратар на Иран, а в квалификациите за Мондиал 2018 цели 12 пъти резервира мрежата си суха.
Мечтата му се извърши – диамантът от боклука си резервира място измежду паметните моменти от международното, хващайки дузпа на мегазвездата Кристиано Роналдо. Сълзите на Алиреза и съотборниците му след равенството против европейския първенец Португалия обикалят към този момент втори ден планетата. За всички неутрални Иран и Мароко са първенците на група В на мондиала, макар че напред продължиха Испания и Португалия.
А приказката за персийския принц Алиреза Бейранванд нищо чудно да продължи в някой европейски футболен исполин.
Снимка: Twitter
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ