Шествие на актьори и гимназиите по изкуства в Пловдив: Сърце...
„ Сърце, душа – за театъра! “, екна през днешния ден центърът на Пловдив. Удариха барабани учениците от Музикалното учебно заведение, връстниците им от Националната гимназия за театрални и екранни изкуства облякоха направени от тях костюми.
Усмивка и нарисувана сълза прибавиха куклените и трагичните артисти към театралната физиономия на Пловдив, а Театър „ Хенд “ – червен нос на смешник.
До тях застанаха бъдещите им сътрудници от класовете по актьорско майсторство в Пловдивския университет и възпитаници от гимназиите по изкуства. Пъстрата върволица мина по Главната улица в Международния ден на театъра.
Най-отпред издигна думите на Вазов отпреди 143 година, когато Пловдив става градът с първата професионална натрупа: „ Значи сложи се към този момент здрава основа на българский национален спектакъл “. Един маг и един венецианец понесоха откъм гърба транспарант „ Театърът е обич “.
Наталия Василева като прислужницата от " Дама Пика " на Кукления спектакъл
Голямата слугиня от постановката „ Дама Пика “ на Кукления спектакъл притича да премете плочките, преди да тръгне шествието. Под дантеления борд на бонето й се разля усмивката на актрисата Наталия Василева. „ Много ми е хубаво да съм артистка.
В театъра мога да бъда от най-малкото до най-голямото.
Винаги има хубава сила. Това зарежда доста “, показа тя. Играла е от тревичка до огромна страшна магьосница. Сутрин е с театъра за бебета, вечер – в зрелище за възрастни. Сменят се облиците и страстите. С годините се трансформират и феновете. „ Малките деца са най-отговорната аудитория – забелязала е Наталия Василева. – Идват в точния момент, нямат телефони. “ Но освен те – целият Пловдив е теоретичен да върви на спектакъл и да го обича.
А актьорите издигнаха през днешния ден транспаранти със своите любовни пояснения: „ Театър, обич моя! “, „ Театърът е живот! “ „ Театърът сплотява “. И „ Ходете на спектакъл, хубаво е! “.
Тодор Дърлянов стана отново рецепционистът с татуси от „ Ръкомахане в Спокан “, Елена Кабасакалова постави шармантна шапка, режисьорът Стайко Мурджев облече над дънките копринена риза на аристократ. Свирката на Кени постави ред в строя.
И потеглиха всички да прекосят града под възгласите на учениците от Националната гимназия за театрални и екранни изкуства. Директорът Николай Томов влезе в ролята на крал и главнокомандващ на театралната „ войска “ на бъдещето – с великански костюм с бутафорни еполети и накъдрена яка.
Дама от 20-те, японска принцеса, паж, арабски шейх и балерина закрачиха до черен ангел и един персонаж без глава, само че пък с шапка и очила. През процепите в костюма с екстаз гледаха очите на Туче Зейнол, която сбъдва фантазията си – второкурсничка е по актьорско майсторство в ПУ „ Паисий Хилендарски “. Докато играе етюди и натрупа опит, мечтае да се качи на огромната сцена, а едни ден да стигне до Холивуд.
Лора пък е осмокласничка в паралелката по актьорско майсторство за трагичен спектакъл в НГСЕИ. Харесва й, че посредством театъра може да изживее разнообразни животи и да приказва на хората.
С възгласа „ Магия, сцена е нашата галактика! “ шествието стигна до площад „ Театрален “, където в предишното е бил основан първият спектакъл „ Люксембург “. Там на спонтанна сцена с театрални пердета от червен плюш се качи шефът на Драматичен театър - Пловдив Сюзанна Арутюнян, дружно с най-малката наследничка на трупата, предрешена като Пипи Дългото чорапче.
Радина Думанян с щерка й Рая като Пипи Дългото чорапче
Днес е изключително значим ден за всички хора, на които театърът дава смисъл и съображение за живот, обърна се тя към шумното шарено голям брой. Пожела здраве, креативна храброст и нестихващи овации.
Миналата година Пловдив за първи път отпразнува Международния ден на театъра с шествие и даде името на площад „ Театрален “. Тази година това красиво изпитание продължава – по време на празненството служащи сложиха табелата с надписа.
А скоро ще бъде завършена и алея по улицата, която слиза от тепето към Драмата – с имената на хората, които са създали театъра в Пловдив.
„ Преди 143 година нашите предшественици ясно са казали: Театърът и културата са от първостепенна нужда за съществуването на един град, наред с лечебните заведения, улиците, публичните здания и институции. От дълго повторение този факт сякаш е избледнял в нашето схващане – сподели Сюзанна Арутюнян. - Но ето, 143 години по-късно, ние стоим на площад „ Театрален “, с цел да отдадем чест на всички, чиито гласове са се отпечатали в небето на Пловдив. На всички, които са влизали в театралните зали - да се смеят, да плачат, да се усещат живи “.
Арутюнян акцентира, че Пловдив е неповторим град на първо място със своя културен дух. „ Той е нашето завещание, което ние ревностно би трябвало да пазим и развиваме. Културният дух споява епохите в този град. Възвръща хубостта му. Кара всеки, който го е напуснал, да желае да се завърне или най-малко в никакъв случай да не го не помни. Днешният жест на благодарност е знак освен, че помним, а и че продължаваме работата. Културният дух на Пловдив е нашият щит, само че и нашето копие. Нашия разсъдък, само че и нашето сърце. Поклон пред всички хора на театъра, които са вградили себе си в него! “, сподели още шефът на Драмата.
И отстъпи сцената за концерт на пловдивските пеещи артисти, в който първо прозвуча песента от „ Укротяване на опърничавата “. Теодора Вътова от НГСЕИ извърши „ Дихание “ на Орлин Горанов и площадът стана дансинг. Актьорът Троян Гогов пое щафетата със „ Знам “ на Любо Киров и авторско парче. И я подаде на Добрин Досев за още две авторски песни.
Всяка година в Международния ден на театъра един артист насочва обръщение към цялата колегия от всички страни. Този път това е гръцкият режисьор Теодорос Терзопулос, чиито думи отекнаха в целия свят и на пловдивския площад „ Театрален “: „ Може ли театърът да чуе SOS апела, който нашето време изпраща?! “
Артистичният шеф на пловдивския трагичен спектакъл - Кръстю Кръстев, чете посланието на Теодорос Терзопулос
„ Живее в свят на обеднели жители, затворени в килиите на виртуалната действителност, вкоренени в задушаващото си усамотение – се споделя в обръщението. - Свят на роботизирани съществувания в границите на тоталитарната система на надзор и репресии в целия набор на обществения живот.
Згрижен ли е театърът за заличаване на екологичното равновесие, световното затопляне, всеобщата загуба на биоразнообразие, замърсяването на световния океан, топенето на ледените шапки, увеличаващите се горски пожари и рискови метеорологични феномени?
Може ли театърът да стане неделима, само че и дейна част от екосистемите? Театърът, който от години следи въздействието на индивида върху планетата, само че мъчно се оправя с този проблем.
Притеснен ли е театърът за човешкото положение, което се образува в 21 век? Където жителят е манипулиран, стопански и политически от медийни корпорации и мрежи, формиращи мнение, а обществените медии, колкото и да го улесняват, са оправдание за общуването, тъй като обезпечават нужната сигурност и нужната безвредна отдалеченост от другите. Въпроси, които не разрешават категорични отговори. Защото театърът съществува и устоява с помощта на въпросите без отговор.
Имаме потребност от нови разкази ориентирани към обработване наизуст и оформяне на нова морална и политическа отговорност, с цел да излезем от многоформената тирания на днешното Средновековие! “.
Снимки: Валентина Биларева
Усмивка и нарисувана сълза прибавиха куклените и трагичните артисти към театралната физиономия на Пловдив, а Театър „ Хенд “ – червен нос на смешник.
До тях застанаха бъдещите им сътрудници от класовете по актьорско майсторство в Пловдивския университет и възпитаници от гимназиите по изкуства. Пъстрата върволица мина по Главната улица в Международния ден на театъра.
Най-отпред издигна думите на Вазов отпреди 143 година, когато Пловдив става градът с първата професионална натрупа: „ Значи сложи се към този момент здрава основа на българский национален спектакъл “. Един маг и един венецианец понесоха откъм гърба транспарант „ Театърът е обич “.
Наталия Василева като прислужницата от " Дама Пика " на Кукления спектакъл
Голямата слугиня от постановката „ Дама Пика “ на Кукления спектакъл притича да премете плочките, преди да тръгне шествието. Под дантеления борд на бонето й се разля усмивката на актрисата Наталия Василева. „ Много ми е хубаво да съм артистка.
В театъра мога да бъда от най-малкото до най-голямото.
Винаги има хубава сила. Това зарежда доста “, показа тя. Играла е от тревичка до огромна страшна магьосница. Сутрин е с театъра за бебета, вечер – в зрелище за възрастни. Сменят се облиците и страстите. С годините се трансформират и феновете. „ Малките деца са най-отговорната аудитория – забелязала е Наталия Василева. – Идват в точния момент, нямат телефони. “ Но освен те – целият Пловдив е теоретичен да върви на спектакъл и да го обича.
А актьорите издигнаха през днешния ден транспаранти със своите любовни пояснения: „ Театър, обич моя! “, „ Театърът е живот! “ „ Театърът сплотява “. И „ Ходете на спектакъл, хубаво е! “.
Тодор Дърлянов стана отново рецепционистът с татуси от „ Ръкомахане в Спокан “, Елена Кабасакалова постави шармантна шапка, режисьорът Стайко Мурджев облече над дънките копринена риза на аристократ. Свирката на Кени постави ред в строя.
И потеглиха всички да прекосят града под възгласите на учениците от Националната гимназия за театрални и екранни изкуства. Директорът Николай Томов влезе в ролята на крал и главнокомандващ на театралната „ войска “ на бъдещето – с великански костюм с бутафорни еполети и накъдрена яка.
Дама от 20-те, японска принцеса, паж, арабски шейх и балерина закрачиха до черен ангел и един персонаж без глава, само че пък с шапка и очила. През процепите в костюма с екстаз гледаха очите на Туче Зейнол, която сбъдва фантазията си – второкурсничка е по актьорско майсторство в ПУ „ Паисий Хилендарски “. Докато играе етюди и натрупа опит, мечтае да се качи на огромната сцена, а едни ден да стигне до Холивуд.
Лора пък е осмокласничка в паралелката по актьорско майсторство за трагичен спектакъл в НГСЕИ. Харесва й, че посредством театъра може да изживее разнообразни животи и да приказва на хората.
С възгласа „ Магия, сцена е нашата галактика! “ шествието стигна до площад „ Театрален “, където в предишното е бил основан първият спектакъл „ Люксембург “. Там на спонтанна сцена с театрални пердета от червен плюш се качи шефът на Драматичен театър - Пловдив Сюзанна Арутюнян, дружно с най-малката наследничка на трупата, предрешена като Пипи Дългото чорапче.
Радина Думанян с щерка й Рая като Пипи Дългото чорапче
Днес е изключително значим ден за всички хора, на които театърът дава смисъл и съображение за живот, обърна се тя към шумното шарено голям брой. Пожела здраве, креативна храброст и нестихващи овации.
Миналата година Пловдив за първи път отпразнува Международния ден на театъра с шествие и даде името на площад „ Театрален “. Тази година това красиво изпитание продължава – по време на празненството служащи сложиха табелата с надписа.
А скоро ще бъде завършена и алея по улицата, която слиза от тепето към Драмата – с имената на хората, които са създали театъра в Пловдив.
„ Преди 143 година нашите предшественици ясно са казали: Театърът и културата са от първостепенна нужда за съществуването на един град, наред с лечебните заведения, улиците, публичните здания и институции. От дълго повторение този факт сякаш е избледнял в нашето схващане – сподели Сюзанна Арутюнян. - Но ето, 143 години по-късно, ние стоим на площад „ Театрален “, с цел да отдадем чест на всички, чиито гласове са се отпечатали в небето на Пловдив. На всички, които са влизали в театралните зали - да се смеят, да плачат, да се усещат живи “.
Арутюнян акцентира, че Пловдив е неповторим град на първо място със своя културен дух. „ Той е нашето завещание, което ние ревностно би трябвало да пазим и развиваме. Културният дух споява епохите в този град. Възвръща хубостта му. Кара всеки, който го е напуснал, да желае да се завърне или най-малко в никакъв случай да не го не помни. Днешният жест на благодарност е знак освен, че помним, а и че продължаваме работата. Културният дух на Пловдив е нашият щит, само че и нашето копие. Нашия разсъдък, само че и нашето сърце. Поклон пред всички хора на театъра, които са вградили себе си в него! “, сподели още шефът на Драмата.
И отстъпи сцената за концерт на пловдивските пеещи артисти, в който първо прозвуча песента от „ Укротяване на опърничавата “. Теодора Вътова от НГСЕИ извърши „ Дихание “ на Орлин Горанов и площадът стана дансинг. Актьорът Троян Гогов пое щафетата със „ Знам “ на Любо Киров и авторско парче. И я подаде на Добрин Досев за още две авторски песни.
Всяка година в Международния ден на театъра един артист насочва обръщение към цялата колегия от всички страни. Този път това е гръцкият режисьор Теодорос Терзопулос, чиито думи отекнаха в целия свят и на пловдивския площад „ Театрален “: „ Може ли театърът да чуе SOS апела, който нашето време изпраща?! “
Артистичният шеф на пловдивския трагичен спектакъл - Кръстю Кръстев, чете посланието на Теодорос Терзопулос
„ Живее в свят на обеднели жители, затворени в килиите на виртуалната действителност, вкоренени в задушаващото си усамотение – се споделя в обръщението. - Свят на роботизирани съществувания в границите на тоталитарната система на надзор и репресии в целия набор на обществения живот.
Згрижен ли е театърът за заличаване на екологичното равновесие, световното затопляне, всеобщата загуба на биоразнообразие, замърсяването на световния океан, топенето на ледените шапки, увеличаващите се горски пожари и рискови метеорологични феномени?
Може ли театърът да стане неделима, само че и дейна част от екосистемите? Театърът, който от години следи въздействието на индивида върху планетата, само че мъчно се оправя с този проблем.
Притеснен ли е театърът за човешкото положение, което се образува в 21 век? Където жителят е манипулиран, стопански и политически от медийни корпорации и мрежи, формиращи мнение, а обществените медии, колкото и да го улесняват, са оправдание за общуването, тъй като обезпечават нужната сигурност и нужната безвредна отдалеченост от другите. Въпроси, които не разрешават категорични отговори. Защото театърът съществува и устоява с помощта на въпросите без отговор.
Имаме потребност от нови разкази ориентирани към обработване наизуст и оформяне на нова морална и политическа отговорност, с цел да излезем от многоформената тирания на днешното Средновековие! “.
Снимки: Валентина Биларева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ