Георги Маринов, биолог: SARS-CoV-2 няма да изчезне, освен ако не го унищожим активно
SARS-CoV-2 няма да изчезне и ще продължи да циркулира, и съвсем несъмнено да еволюира във все по-неприятни форми. Въпросът е какъв брой по-неприятни. Но даже и да не станем свидели на внезапно повишаване на леталитета, ситуацията е задоволително пагубно и такова, каквото е. Тъй като към тези вируси не се построява дълготраен имунитет и следва да се чакат реинфекции един път на всеки няколко години, може би и по-често. Вирусът няма да изчезне, в случай че не го унищожим интензивно. Това споделя в изявление за Българска телеграфна агенция Георги Маринов, молекулярен и постепенен биолог от департамента по генетика в университета в Станфорд.
В каква тенденция са последните промени във вируса и какво в тях провокира терзание у вас?
SARS-CoV-2 убива " единствено " към % от инфектираните, молекулярните му свойства са такива, че е извънредно инфектиран и това прави преодоляването на епидемиите мъчно. Не невероятно, само че мъчно и неловко. Поради тази причина към този момент имаме към 15 милиона умряли от него по света (официалната смъртност световно е 5 милиона, само че действителното число е към 15 милиона).
Дълбоко притеснителното е, че SARS-CoV-2 е непосредствен родственик на SARS-CoV-1, с общо взето същите аксесорни протеини, единствено че с доста по-оптимизиран за човешкия организъм S протеин, само че все пак смъртността при него е 10 пъти по-малка. А би трябвало да е противоположното, в случай че всичко останало беше същото и единствената разлика беше този добре усъвършенстван S протеин. Още повече, че досега по-нататъшните еволюционни оптимизации на S протеина на SARS-CoV-2 постоянно са водели до повишение на вирулентността.
Това най-вероятно значи, че останалата част на вируса е доста по-безобидна от тази на SARS-CoV-1. И надлежно, че е налице постепенен капацитет за бъдещи версии на вируса, които да съчетават тази доста висока инфекциозност с по-висока смъртност.
Вие застъпвате тезата за тактиката " Нулев Ковид ". Какво съставлява тази тактика и дали би постигнала резултат, за какъв брой време и при какви загуби?
Елиминацията на вируса е единствената допустима тактика и това се схваща от всеки, който разполага с цялостната информация по тематиката.
Искам дебело да подчертая, че радикалното в тази ситуация не е елиминационната тактика, а отводът от нея. Елиминационната тактика е методът към всяко рисково заразно заболяване от десетилетия насам и тя в действителност е една от дефиниращите характерности на модерната цивилизация - от средата на 20-и век хората, живеещи в развитите страни в Европа, Северна Америка, Източна Азия и впрочем, се радват на общо взето безметежно битие, освободени от грижата за наличието на рискови патогени в средата към тях. За разлика от живеещите в така наречен Трети свят, една от дефиниращите характерности на който е тъкмо противоположното - необятното разпространяване на такива патогени. Случилото се през последните 20 месеца съставлява непринудено задраскване на тези достижения и тотално цивилизационно сриване на всички страни, които са решили да " живеят с вируса ", към Третия свят.
Причината това да не се схваща от всеобщата общност е, че обществото не разполага с нужната информация по две аргументи. Първо, имаше огромна добре проведена пропагандна дезинформационна акция по тематиката. Второ, множеството представители на научната общност или най-страхливо си замълчаха и избраха да се държат конформистки по въпроса, или демонстрираха просто липса на начетеност по него.
Тъжният резултат от всичко това е, че доста хора си мислят, че става дума за някаква машинация, или пък за относително безопасен патоген, или че казусът ще се реши от единствено себе си, или че нищо не може да се направи. Което няма нищо общо с истината.
Има логаритъм за решение на казуса и в случай че той се следва, казусът ще бъде решен. Ето както се случва всякога, когато се появи огнище в Китай. Стъпките на локално равнище са следните: Разделяне на райони, пътуването сред които се спира; Налагане на оптимално сериозен локдаун, т.е. всичко без безусловно жизненонеобходимите действия се стопира и се приключва всевъзможен контакт сред обособените домакинства; Тества се всеобщо цялото население (има трикове, които разрешават това да се направи и без да се пуска обособена PCR реакция за всеки човек); Инфектираните се изолират (в хотели, лечебни заведения, особено построени карантинни центрове и пр.); Масовото тестване се повтаря, до момента в който не се стигне до нула случаи в продължение на няколко седмици и липса на вируса в отходните води. Така вирусът се отстрани регион по регион и последователно " зелените " региони се сливат един с различен като се разрешава пътуването сред тях; Същевременно се постанова сериозен надзор върху границите. Което значи твърда триседмична карантина в изолационни центрове (не по домовете) и ограничение на броя хора, влизащи в страната, с цел да не се внесе отново вирусът.
Слабото място в тази тактика е, че се желае едно минимално равнище на единодушие с нея от популацията. То беше налице предходната пролет при първите локдауни, само че се изпари вследствие на огромната дезинформационна акция. И на нещо друго доста значимо - неналичието на икономическа поддръжка.
Абсолютен мит е, че светът ще се свърши, в случай че би трябвало да се наложи пауза в стопанската система за няколко месеца. Има си жизненонеобходими браншове, които би трябвало да продължат да работят, и хората, работещи в тях, следва да го вършат с нужните защитни дрехи, до момента в който се лимитира болестта. Но множеството хора не са заети в тези браншове. Както прочее се видя и предходната пролет. А и сега към този момент не приказваме за незабавна рецесия - нещата могат да се приготвят логистично авансово, да съвпаднат с интервал на ниско разпространяване на вируса сред две талази (когато елиминацията ще е доста по-лесна), хората да са снабдени с хранителни запаси авансово, да е проведено разпределяне на артикули от първа нужда по домовете и така нататък
Фундаменталният проблем и повода вирусът да не беше отстранен световно предходната пролет, както трябваше да бъде направено, е, че би трябвало да се заплаща на хората, с цел да не работят в продължение на няколко месеца. Тези пари би трябвало да се вземат отнякъде, а защото множеството хора нямат нищо, това " отнякъде " са богатите в обществото. Плащането, с цел да не се работи, заплашва да срине основите на икономическата система като доста рисков казус. Поради тази причина предходната пролет беше наложено несъгласие върху елиминацията на вируса от пластовете в обществото, които щяха да изгубят от едно такова преразпределение. От тях потегли и дезинформационната пропагандна акция, с цел да се пресекат всевъзможни такива хрумвания в зародиш. Политиката, която се следва от този момент насам, е на всеобщо заразяване и гибел.
По мое мнение, действително 40 000 умряли в България (у нас се регистрират единствено половината от починалите), които ще стават от ден на ден, бяха съзнателно умъртвени за доста дребната каста хора на върха на обществото да не се разделя с каквато и да било част от благосъстоянието си (което е по този начин или другояче незаконно добито в съвсем всички случаи).
Ако се разбираше от всеобщия човек, че той по никакъв метод не е изправен само пред опциите - или да остане без прехранване, или да би трябвало да заложи на привидно дребния късмет да почине или да остане неработоспособен за цялостен живот, в случай че се болести от Ковид-19 - публичните настроения щяха да са напълно разнообразни. Но след година и половина мощна агитация, съчетана с липса на действителна опозиция от научния и медицински хайлайф, хората, които го схващат това, се броят на пръсти.
Как Ковид би лимитирал живота, в случай че продължим да живеем с него?
На хората от началото на пандемията се пробутват следните неистини: Вирусът е рисков единствено за най-възрастните и тези с разтърсено здраве; Единствените два вероятни изхода от него са или гибел (в доста редки случаи), или цялостно възстановяване; След преболедуване човек си е решил казуса вечно, като е построил дълготраен имунитет; Дори и да се реинфектира по-късно, всички последващи реинфекции ще са безвредни. Но това няма нищо общо с действителната обстановка.
SARS-CoV-2 няма да изчезне и ще продължи да циркулира, и съвсем несъмнено да еволюира във все по-неприятни форми. Въпросът е какъв брой по-неприятни. Но даже и да не станем свидели на внезапно повишаване на леталитета, ситуацията е задоволително пагубно и такова, каквото е. Тъй като към тези вируси не се построява дълготраен имунитет и следва да се чакат реинфекции един път на всеки няколко години, може би и по-често. Но това е SARS ковид, не елементарна простуда.
А знаехме още от SARS-1 през 2003 година, че доста от оживелите остават с доста съществени трайни увреждания. При SARS-2 е същото, просто процентът е по-малък, тъй като е по-малко вирулентен вирус.
Нещото, което не се изяснява на обществеността, за което научната общност носи съществена виновност, е какво тъкмо значи ендемичен Ковид-19. Той значи, че човек като мен, на 36 години, преди пандемията можеше да чака да живее към 80-85 години, в случай че се грижи за здравето си, с ендемичен Ковид ще извади огромен шанс да надживее 60-годишна възраст. Това е по този начин, тъй като за тези последващи 25 години той може да чака да хване Ковид пет-десет пъти. Но единствено един тежък епизод е задоволителен да се стигне до загуба на половината белодробен потенциал, увреждания на сърцето, бъбреците, кръвоносната система, мозъка, насърчаване на автоимунни болести, и така нататък А какво става, когато един по този начин към този момент повреден човек, се болести още веднъж? Трети път? Четвърти път? Повечето от тези увреждания са необратими и се натрупват. И даже и да не се стигне до бърз летален край, защо качество на живота приказваме? И какъв брой работлив стопански ще е един подобен човек?
Такъв ще бъде светът, в който се " живее с Ковид ". Да, той няма да се свърши, както не се свърши и когато в Свазиленд продължителността на живота спадна от 60 на 40 години вследствие на ХИВ епидемията там. Но кой рационален човек би желал да живее с дълготрайност на живота от 40 години? Това безусловно ни връща към Средновековието.
Какво е мястото на имунизациите в битката с пандемията?
Ваксината не фигурираше в логаритъма за решение на казуса. Това е, тъй като тя не е нито належащо, нито задоволително изискване за решаването му. Вирусът може да бъде отстранен и без нито една имунизация, а със сегашните ваксини и 100 % от популацията да се имунизира, отново ще има огромни талази на заразяване. Ваксината може да помогне обаче доста, тъй като въпреки всичко редуцира значително трансмисията. Но надалеч не задоволително, с цел да е решение на казуса сама по себе си.
А какво значи ендемичен Ковид в напълно имунизирана популация? Ако успеваемостта на имунизацията е 90% по отношение на тежко протичане в границите на една година (което сега е оптимистично предположение), значи, че човек, даже и да се имунизира най-редовно всяка година, ще претърпява приблизително по една Ковид зараза, еквивалентна на това да не е имунизиран, на всяко десетилетие (плюс евентуално още инфекции, които обаче ще са " леки ", защото успеваемостта по отношение на зараза е доста по-ниска). Освен в случай че не носи N95 маски на всички места и когато и да е. До какво ще докара това откъм трайни увреждания? Пак приказваме за фрапантна редукция на продължителността на живота, даже и всички да се имунизират. Освен в случай че не се появят чудодейни, изцяло стерилизиращи и дълготрайни нови ваксини. Но не трябва да се разчита на чудеса.
Възможно ли е въпреки всичко този вирус да изчезне?
Вирусът няма да изчезне, в случай че не го унищожим интензивно.
Големият въпрос е какъв брой по-опасен ще стане. Известни са някои разновидности, които би следвало да го създадат доста по-смъртоносен, и които също по този начин, най-малко на доктрина, би трябвало да му обезпечат селективно преимущество. Дали ще тръгне в тази тенденция, не се знае.
Но парадоксалното в обстановката е, че би било по-добре той да направи тъкмо това, и то колкото се може по-бързо. SARS-1 умъртви 800 индивида и беше отстранен, защото смъртността беше 10%. А SARS-2 досега е умъртвил 15 милиона. Отчасти тъй като е доста по-труден за преодоляване, само че значително и тъй като смъртността е по-ниска и съсредоточена при възрастните хора, което значеше, че е доста по-лесно политически да се възстановява ендемичността на вируса.
Съответно най-лошият сюжет е вирусът да еволюира постепенно и последователно към все по-висока вирулентност, като при всяка стъпка от тази градация всеобщата гибел и инвалидизация се възстановяват на все по-високи равнища. А от един миг нататък съпротивителните сили на популацията ще бъдат евентуално притъпени и на непосредствено биологично равнище, вследствие на натрупващите се неврологични увреждания.
Докато в случай че станем очевидци на внезапен скок във вирулентността, от 1% до примерно 5 - 10% леталитет, това е по-вероятно да сътвори най-сетне нужния публичен напън, с цел да се вземат съществени ограничения.
Въпросът би ли се решил с лекарство?
В момента се шуми доста към молнупиравира на Мерк. Но това не е решение. Няма задоволително публично схващане за механизмите на патогенезата на вируса - при доста хора тежкият Ковид e многоетапно заболяване, при което в първите десетина дни вирусът се реплицира, след което това води до патологична хиперреакция на личната имунна система. И от този стадий нататък антивирусните средства не оказват помощ изключително, защото не вирусът е движещият фактор зад патологията. Затова тогава се ползват имуносупресанти и по тази причина и ремдесивирът нямаше почи никакъв резултат след първата седмица, и по същия метод моноклоналните антитела работят най-добре, в случай че се вземат рано. И по тази причина и беше толкоз трагично при предходните талази да се следи по какъв начин родственици на хора на вентилатор обезверено търсеха донори на плазма, която няма никакъв резултат, в случай че се е стигнало към този момент до слагане на вентилатор.
Същите ограничавания важат и за молнупиравира и за други такива лекарства, които ще се появят. Ще би трябвало да се вземе рано, с цел да е ефикасен. Това лекарство надали в миналото ще се продава в аптеката, като се има поради, че коства $700. Като се имат поради практическите действителности на здравните системи в множеството страни, какъв брой и кои хора ще съумеят да се доберат до лекарството в точния момент в границите на няколко дни? И даже и тогава успеваемостта е отново единствено 50%.
В каква тенденция са последните промени във вируса и какво в тях провокира терзание у вас?
SARS-CoV-2 убива " единствено " към % от инфектираните, молекулярните му свойства са такива, че е извънредно инфектиран и това прави преодоляването на епидемиите мъчно. Не невероятно, само че мъчно и неловко. Поради тази причина към този момент имаме към 15 милиона умряли от него по света (официалната смъртност световно е 5 милиона, само че действителното число е към 15 милиона).
Дълбоко притеснителното е, че SARS-CoV-2 е непосредствен родственик на SARS-CoV-1, с общо взето същите аксесорни протеини, единствено че с доста по-оптимизиран за човешкия организъм S протеин, само че все пак смъртността при него е 10 пъти по-малка. А би трябвало да е противоположното, в случай че всичко останало беше същото и единствената разлика беше този добре усъвършенстван S протеин. Още повече, че досега по-нататъшните еволюционни оптимизации на S протеина на SARS-CoV-2 постоянно са водели до повишение на вирулентността.
Това най-вероятно значи, че останалата част на вируса е доста по-безобидна от тази на SARS-CoV-1. И надлежно, че е налице постепенен капацитет за бъдещи версии на вируса, които да съчетават тази доста висока инфекциозност с по-висока смъртност.
Вие застъпвате тезата за тактиката " Нулев Ковид ". Какво съставлява тази тактика и дали би постигнала резултат, за какъв брой време и при какви загуби?
Елиминацията на вируса е единствената допустима тактика и това се схваща от всеки, който разполага с цялостната информация по тематиката.
Искам дебело да подчертая, че радикалното в тази ситуация не е елиминационната тактика, а отводът от нея. Елиминационната тактика е методът към всяко рисково заразно заболяване от десетилетия насам и тя в действителност е една от дефиниращите характерности на модерната цивилизация - от средата на 20-и век хората, живеещи в развитите страни в Европа, Северна Америка, Източна Азия и впрочем, се радват на общо взето безметежно битие, освободени от грижата за наличието на рискови патогени в средата към тях. За разлика от живеещите в така наречен Трети свят, една от дефиниращите характерности на който е тъкмо противоположното - необятното разпространяване на такива патогени. Случилото се през последните 20 месеца съставлява непринудено задраскване на тези достижения и тотално цивилизационно сриване на всички страни, които са решили да " живеят с вируса ", към Третия свят.
Причината това да не се схваща от всеобщата общност е, че обществото не разполага с нужната информация по две аргументи. Първо, имаше огромна добре проведена пропагандна дезинформационна акция по тематиката. Второ, множеството представители на научната общност или най-страхливо си замълчаха и избраха да се държат конформистки по въпроса, или демонстрираха просто липса на начетеност по него.
Тъжният резултат от всичко това е, че доста хора си мислят, че става дума за някаква машинация, или пък за относително безопасен патоген, или че казусът ще се реши от единствено себе си, или че нищо не може да се направи. Което няма нищо общо с истината.
Има логаритъм за решение на казуса и в случай че той се следва, казусът ще бъде решен. Ето както се случва всякога, когато се появи огнище в Китай. Стъпките на локално равнище са следните: Разделяне на райони, пътуването сред които се спира; Налагане на оптимално сериозен локдаун, т.е. всичко без безусловно жизненонеобходимите действия се стопира и се приключва всевъзможен контакт сред обособените домакинства; Тества се всеобщо цялото население (има трикове, които разрешават това да се направи и без да се пуска обособена PCR реакция за всеки човек); Инфектираните се изолират (в хотели, лечебни заведения, особено построени карантинни центрове и пр.); Масовото тестване се повтаря, до момента в който не се стигне до нула случаи в продължение на няколко седмици и липса на вируса в отходните води. Така вирусът се отстрани регион по регион и последователно " зелените " региони се сливат един с различен като се разрешава пътуването сред тях; Същевременно се постанова сериозен надзор върху границите. Което значи твърда триседмична карантина в изолационни центрове (не по домовете) и ограничение на броя хора, влизащи в страната, с цел да не се внесе отново вирусът.
Слабото място в тази тактика е, че се желае едно минимално равнище на единодушие с нея от популацията. То беше налице предходната пролет при първите локдауни, само че се изпари вследствие на огромната дезинформационна акция. И на нещо друго доста значимо - неналичието на икономическа поддръжка.
Абсолютен мит е, че светът ще се свърши, в случай че би трябвало да се наложи пауза в стопанската система за няколко месеца. Има си жизненонеобходими браншове, които би трябвало да продължат да работят, и хората, работещи в тях, следва да го вършат с нужните защитни дрехи, до момента в който се лимитира болестта. Но множеството хора не са заети в тези браншове. Както прочее се видя и предходната пролет. А и сега към този момент не приказваме за незабавна рецесия - нещата могат да се приготвят логистично авансово, да съвпаднат с интервал на ниско разпространяване на вируса сред две талази (когато елиминацията ще е доста по-лесна), хората да са снабдени с хранителни запаси авансово, да е проведено разпределяне на артикули от първа нужда по домовете и така нататък
Фундаменталният проблем и повода вирусът да не беше отстранен световно предходната пролет, както трябваше да бъде направено, е, че би трябвало да се заплаща на хората, с цел да не работят в продължение на няколко месеца. Тези пари би трябвало да се вземат отнякъде, а защото множеството хора нямат нищо, това " отнякъде " са богатите в обществото. Плащането, с цел да не се работи, заплашва да срине основите на икономическата система като доста рисков казус. Поради тази причина предходната пролет беше наложено несъгласие върху елиминацията на вируса от пластовете в обществото, които щяха да изгубят от едно такова преразпределение. От тях потегли и дезинформационната пропагандна акция, с цел да се пресекат всевъзможни такива хрумвания в зародиш. Политиката, която се следва от този момент насам, е на всеобщо заразяване и гибел.
По мое мнение, действително 40 000 умряли в България (у нас се регистрират единствено половината от починалите), които ще стават от ден на ден, бяха съзнателно умъртвени за доста дребната каста хора на върха на обществото да не се разделя с каквато и да било част от благосъстоянието си (което е по този начин или другояче незаконно добито в съвсем всички случаи).
Ако се разбираше от всеобщия човек, че той по никакъв метод не е изправен само пред опциите - или да остане без прехранване, или да би трябвало да заложи на привидно дребния късмет да почине или да остане неработоспособен за цялостен живот, в случай че се болести от Ковид-19 - публичните настроения щяха да са напълно разнообразни. Но след година и половина мощна агитация, съчетана с липса на действителна опозиция от научния и медицински хайлайф, хората, които го схващат това, се броят на пръсти.
Как Ковид би лимитирал живота, в случай че продължим да живеем с него?
На хората от началото на пандемията се пробутват следните неистини: Вирусът е рисков единствено за най-възрастните и тези с разтърсено здраве; Единствените два вероятни изхода от него са или гибел (в доста редки случаи), или цялостно възстановяване; След преболедуване човек си е решил казуса вечно, като е построил дълготраен имунитет; Дори и да се реинфектира по-късно, всички последващи реинфекции ще са безвредни. Но това няма нищо общо с действителната обстановка.
SARS-CoV-2 няма да изчезне и ще продължи да циркулира, и съвсем несъмнено да еволюира във все по-неприятни форми. Въпросът е какъв брой по-неприятни. Но даже и да не станем свидели на внезапно повишаване на леталитета, ситуацията е задоволително пагубно и такова, каквото е. Тъй като към тези вируси не се построява дълготраен имунитет и следва да се чакат реинфекции един път на всеки няколко години, може би и по-често. Но това е SARS ковид, не елементарна простуда.
А знаехме още от SARS-1 през 2003 година, че доста от оживелите остават с доста съществени трайни увреждания. При SARS-2 е същото, просто процентът е по-малък, тъй като е по-малко вирулентен вирус.
Нещото, което не се изяснява на обществеността, за което научната общност носи съществена виновност, е какво тъкмо значи ендемичен Ковид-19. Той значи, че човек като мен, на 36 години, преди пандемията можеше да чака да живее към 80-85 години, в случай че се грижи за здравето си, с ендемичен Ковид ще извади огромен шанс да надживее 60-годишна възраст. Това е по този начин, тъй като за тези последващи 25 години той може да чака да хване Ковид пет-десет пъти. Но единствено един тежък епизод е задоволителен да се стигне до загуба на половината белодробен потенциал, увреждания на сърцето, бъбреците, кръвоносната система, мозъка, насърчаване на автоимунни болести, и така нататък А какво става, когато един по този начин към този момент повреден човек, се болести още веднъж? Трети път? Четвърти път? Повечето от тези увреждания са необратими и се натрупват. И даже и да не се стигне до бърз летален край, защо качество на живота приказваме? И какъв брой работлив стопански ще е един подобен човек?
Такъв ще бъде светът, в който се " живее с Ковид ". Да, той няма да се свърши, както не се свърши и когато в Свазиленд продължителността на живота спадна от 60 на 40 години вследствие на ХИВ епидемията там. Но кой рационален човек би желал да живее с дълготрайност на живота от 40 години? Това безусловно ни връща към Средновековието.
Какво е мястото на имунизациите в битката с пандемията?
Ваксината не фигурираше в логаритъма за решение на казуса. Това е, тъй като тя не е нито належащо, нито задоволително изискване за решаването му. Вирусът може да бъде отстранен и без нито една имунизация, а със сегашните ваксини и 100 % от популацията да се имунизира, отново ще има огромни талази на заразяване. Ваксината може да помогне обаче доста, тъй като въпреки всичко редуцира значително трансмисията. Но надалеч не задоволително, с цел да е решение на казуса сама по себе си.
А какво значи ендемичен Ковид в напълно имунизирана популация? Ако успеваемостта на имунизацията е 90% по отношение на тежко протичане в границите на една година (което сега е оптимистично предположение), значи, че човек, даже и да се имунизира най-редовно всяка година, ще претърпява приблизително по една Ковид зараза, еквивалентна на това да не е имунизиран, на всяко десетилетие (плюс евентуално още инфекции, които обаче ще са " леки ", защото успеваемостта по отношение на зараза е доста по-ниска). Освен в случай че не носи N95 маски на всички места и когато и да е. До какво ще докара това откъм трайни увреждания? Пак приказваме за фрапантна редукция на продължителността на живота, даже и всички да се имунизират. Освен в случай че не се появят чудодейни, изцяло стерилизиращи и дълготрайни нови ваксини. Но не трябва да се разчита на чудеса.
Възможно ли е въпреки всичко този вирус да изчезне?
Вирусът няма да изчезне, в случай че не го унищожим интензивно.
Големият въпрос е какъв брой по-опасен ще стане. Известни са някои разновидности, които би следвало да го създадат доста по-смъртоносен, и които също по този начин, най-малко на доктрина, би трябвало да му обезпечат селективно преимущество. Дали ще тръгне в тази тенденция, не се знае.
Но парадоксалното в обстановката е, че би било по-добре той да направи тъкмо това, и то колкото се може по-бързо. SARS-1 умъртви 800 индивида и беше отстранен, защото смъртността беше 10%. А SARS-2 досега е умъртвил 15 милиона. Отчасти тъй като е доста по-труден за преодоляване, само че значително и тъй като смъртността е по-ниска и съсредоточена при възрастните хора, което значеше, че е доста по-лесно политически да се възстановява ендемичността на вируса.
Съответно най-лошият сюжет е вирусът да еволюира постепенно и последователно към все по-висока вирулентност, като при всяка стъпка от тази градация всеобщата гибел и инвалидизация се възстановяват на все по-високи равнища. А от един миг нататък съпротивителните сили на популацията ще бъдат евентуално притъпени и на непосредствено биологично равнище, вследствие на натрупващите се неврологични увреждания.
Докато в случай че станем очевидци на внезапен скок във вирулентността, от 1% до примерно 5 - 10% леталитет, това е по-вероятно да сътвори най-сетне нужния публичен напън, с цел да се вземат съществени ограничения.
Въпросът би ли се решил с лекарство?
В момента се шуми доста към молнупиравира на Мерк. Но това не е решение. Няма задоволително публично схващане за механизмите на патогенезата на вируса - при доста хора тежкият Ковид e многоетапно заболяване, при което в първите десетина дни вирусът се реплицира, след което това води до патологична хиперреакция на личната имунна система. И от този стадий нататък антивирусните средства не оказват помощ изключително, защото не вирусът е движещият фактор зад патологията. Затова тогава се ползват имуносупресанти и по тази причина и ремдесивирът нямаше почи никакъв резултат след първата седмица, и по същия метод моноклоналните антитела работят най-добре, в случай че се вземат рано. И по тази причина и беше толкоз трагично при предходните талази да се следи по какъв начин родственици на хора на вентилатор обезверено търсеха донори на плазма, която няма никакъв резултат, в случай че се е стигнало към този момент до слагане на вентилатор.
Същите ограничавания важат и за молнупиравира и за други такива лекарства, които ще се появят. Ще би трябвало да се вземе рано, с цел да е ефикасен. Това лекарство надали в миналото ще се продава в аптеката, като се има поради, че коства $700. Като се имат поради практическите действителности на здравните системи в множеството страни, какъв брой и кои хора ще съумеят да се доберат до лекарството в точния момент в границите на няколко дни? И даже и тогава успеваемостта е отново единствено 50%.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ