Здравето на сърцето изисква ежедневна грижа
Сърдечно-съдовите болести са водеща причина за смъртност в международен мащаб, а България води черната ранглиста в Европейския съюз по преждевременна гибел, породена точно от тях. Данните сочат, че у нас двама на всеки трима индивида умират от сърдечно-съдови болести.
Най-често от тях страдат мъжете, само че има наклонност към увеличение на каузи на дамите с сходни проблеми. Възрастта е основен фактор, като рискът при мъжете става по-голям след 45 години, а при дамите - след навършване на 55. Наблюдава се трайно намаление на възрастовата граница, като все по-млади хора развиват атеросклероза, артериална хипертония, миокарден инфаркт, инсулт и бъбречно увреждане.
Съществуват четири групи сърдечно-съдови болести: исхемична болест на сърцето, периферно артериално заболяване, мозъчен инсулт и аортно заболяване. По данни на Световната здравна организация на челно място е исхемичната болест на сърцето, виновна за 16% от всички летални изходи.
Симптомите на сърдечно-съдовите болести могат да варират, само че най-често срещаните са болежка или стягане в гърдите, дефицит на въздух, световъртеж, лесна отмалялост при физически старания и отток на крайниците. Лекарите са безапелационни, че самолечението би трябвало да се заобикаля и предлагат неотложно да се потърси професионална здравна помощ, с цел да бъдат предотвратени затруднения или съдбовен излаз.
На фона на тази притеснителна статистика е значимо да се обърне особено внимание на профилактиката в по-ранна възраст и ограничение на факторите, които подлежат на надзор. Това са високото кръвно налягане, обездвижването, затлъстяването, високия холестерол, тютюнопушенето, нерационалното хранене, несъразмерната приложимост на алкохол и стресът.
„ Тютюнопушенето усилва неведнъж риска от инфаркт и инсулт. То води до пръсване на атеросклеротични плаки в организма и задръстване на болния съд. Не би трябвало да се подценява и токсичното влияние на цигарения пушек върху белия дроб. Препоръчва се съблюдаване на уравновесен хранителен режим, включващ плодове, зеленчуци, риба, пилешко месо без кожа, както и понижаване на приема на алкохол “, споделя доктор Мирослав Стоянов, почитан специалист-кардиолог, завеждал дълги години отделението „ Кардиология и инвазивна кардиология ” към МБАЛ „ Д-р Тота Венкова “.
„ Важно е регулярно да се наблюдават стойностите на кръвното налягане и да се вършат съвещания със експерт за назначение на подобаваща терапия. Здравословният метод на живот и постоянната физическа интензивност, от своя страна, имат позитивен резултат върху напрежението и депресията - добавя кардиологът доктор Стоянов. - Отново в тази посока за предварителна защита от сърдечно-съдови болести се работи и в областта на клиничните изпитвания. Търсят се новаторски способи за профилактика и лекуване, които се ползват при високорискови пациенти. Последните трендове са ориентирани към ново потомство липидопонижаващи лечения, с които се цели осъществяване на първична и вторична профилактика ”.
Д-р Мартин Костурски, изпълнителен шеф на Pratia Bulgaria, също споделя неговото мнение: “В работата ни по клинични изследвания през последните 10 години успяхме да участваме в основаването на редица водещи лекарства за тромбопрофилактика, надзор над артериалната хипертония и други сърдечни болести ”.
“След насъбрания към този момент опит и наблюдения върху COVID-19 изрично можем да кажем, че след прекараната зараза се усилва рискът от пораждане или утежняване на към този момент съществуващи сърдечно-съдови болести. COVID-19 се свързва с нараснало формиране на тромби в кръвоносните съдове. Това може да докара до инфаркт на миокарда, инсулт, както и до задръстване на други артерии в организма. Възпалението може да засегне белия дроб и сърцето, което да докара до развиване на сърдечна и дихателна непълнота “, коментира още доктор Стоянов.
Кардиологът е безапелационен, че не би трябвало да се подценява и увреждането на сърцето от сезонните грипове. “Те постоянно провокират миокардит и перикардит, които протичат с недоволства от болежка в сърдечната област, зной и стеснен физически потенциал. В тези случаи би трябвало да се потърси профилирана лекарска помощ “, обобщава той.
Най-често от тях страдат мъжете, само че има наклонност към увеличение на каузи на дамите с сходни проблеми. Възрастта е основен фактор, като рискът при мъжете става по-голям след 45 години, а при дамите - след навършване на 55. Наблюдава се трайно намаление на възрастовата граница, като все по-млади хора развиват атеросклероза, артериална хипертония, миокарден инфаркт, инсулт и бъбречно увреждане.
Съществуват четири групи сърдечно-съдови болести: исхемична болест на сърцето, периферно артериално заболяване, мозъчен инсулт и аортно заболяване. По данни на Световната здравна организация на челно място е исхемичната болест на сърцето, виновна за 16% от всички летални изходи.
Симптомите на сърдечно-съдовите болести могат да варират, само че най-често срещаните са болежка или стягане в гърдите, дефицит на въздух, световъртеж, лесна отмалялост при физически старания и отток на крайниците. Лекарите са безапелационни, че самолечението би трябвало да се заобикаля и предлагат неотложно да се потърси професионална здравна помощ, с цел да бъдат предотвратени затруднения или съдбовен излаз.
На фона на тази притеснителна статистика е значимо да се обърне особено внимание на профилактиката в по-ранна възраст и ограничение на факторите, които подлежат на надзор. Това са високото кръвно налягане, обездвижването, затлъстяването, високия холестерол, тютюнопушенето, нерационалното хранене, несъразмерната приложимост на алкохол и стресът.
„ Тютюнопушенето усилва неведнъж риска от инфаркт и инсулт. То води до пръсване на атеросклеротични плаки в организма и задръстване на болния съд. Не би трябвало да се подценява и токсичното влияние на цигарения пушек върху белия дроб. Препоръчва се съблюдаване на уравновесен хранителен режим, включващ плодове, зеленчуци, риба, пилешко месо без кожа, както и понижаване на приема на алкохол “, споделя доктор Мирослав Стоянов, почитан специалист-кардиолог, завеждал дълги години отделението „ Кардиология и инвазивна кардиология ” към МБАЛ „ Д-р Тота Венкова “.
„ Важно е регулярно да се наблюдават стойностите на кръвното налягане и да се вършат съвещания със експерт за назначение на подобаваща терапия. Здравословният метод на живот и постоянната физическа интензивност, от своя страна, имат позитивен резултат върху напрежението и депресията - добавя кардиологът доктор Стоянов. - Отново в тази посока за предварителна защита от сърдечно-съдови болести се работи и в областта на клиничните изпитвания. Търсят се новаторски способи за профилактика и лекуване, които се ползват при високорискови пациенти. Последните трендове са ориентирани към ново потомство липидопонижаващи лечения, с които се цели осъществяване на първична и вторична профилактика ”.
Д-р Мартин Костурски, изпълнителен шеф на Pratia Bulgaria, също споделя неговото мнение: “В работата ни по клинични изследвания през последните 10 години успяхме да участваме в основаването на редица водещи лекарства за тромбопрофилактика, надзор над артериалната хипертония и други сърдечни болести ”.
“След насъбрания към този момент опит и наблюдения върху COVID-19 изрично можем да кажем, че след прекараната зараза се усилва рискът от пораждане или утежняване на към този момент съществуващи сърдечно-съдови болести. COVID-19 се свързва с нараснало формиране на тромби в кръвоносните съдове. Това може да докара до инфаркт на миокарда, инсулт, както и до задръстване на други артерии в организма. Възпалението може да засегне белия дроб и сърцето, което да докара до развиване на сърдечна и дихателна непълнота “, коментира още доктор Стоянов.
Кардиологът е безапелационен, че не би трябвало да се подценява и увреждането на сърцето от сезонните грипове. “Те постоянно провокират миокардит и перикардит, които протичат с недоволства от болежка в сърдечната област, зной и стеснен физически потенциал. В тези случаи би трябвало да се потърси профилирана лекарска помощ “, обобщава той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ