Сърцето под риск: Защо Южна България е първа по смъртност в ЕС ВИДЕО
Сърдечно-съдовите болести остават водеща причина за смъртност в България, като изключително тревожни са данните за Южния централен регион. Регионът, включващ областите Пловдив, Пазарджик, Кърджали, Смолян и Хасково, е с най-голям дял на смъртност от сърдечно-съдови болести в Европейския съюз, сочат данни на Евростат. По тази причина през февруари УМБАЛ „ Свети Георги “ провежда самодейността „ Слушай сърцето си “, ориентирана към повишение на информираността за сърдечното здраве. Специалистите от Клиниката по кардиология, както и от отделенията по инвазивна кардиология и кардиохирургия, сплотяват старания, с цел да приказват намерено и разбираемо за най-честите сърдечно-съдови болести – високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, прединфарктни и инфарктни положения, сърдечна непълнота, клапни болести, както и за рисковете, свързани с съпътстващи хронични положения.
Прочетете още
По думите на доктор Иван Манолов, кардиолог в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „ Свети Георги “, аргументите за тревожната статистика са сложни и се дължат главно на метода на живот на българите. Един от най-големите рискови фактори е тютюнопушенето. Хранителните ни привички също не са положителни – консумираме най-вече подготвени храни с доста скрита сол, захар и консерванти. Водим затънал метод на живот и постоянно пропущаме профилактичните прегледи.
Според доктор Манолов България е измежду първенците в Европа по тютюнопушене, като все по-често цигарите и електронните устройства се употребяват и от подрастващи. „ Няма безвреден никотинов артикул. Вейповете и нагреваемите устройства също съдържат нездравословни химични субстанции и не са безрискови “, акцентира кардиологът.
„ Грижата за сърцето не е еднократно изпитание, а система от ежедневни избори – вярно хранене, придвижване, първокласен сън и баланс сред работа и отмора “, показва доктор Манолов.
Специалистът поучава да се заобикалят трансмазнините, рафинираната захар и несъразмерната сол. Препоръчителният дневен банкет на сол за здрав човек е до 2,5 грама, а при хора със съдови болести – едвам 1 грам. „ Само с две филии бял самун човек може да си набави повече от допустимата дневна доза сол “, предизвестява лекарят. Той предлага и по-честа консумация на риба и банкет на омега-3 мастни киселини.
Физическата интензивност също е основна за здравето на сърцето. Препоръчителната норма е най-малко 150 минути умерено натоварване. „ Ходене, тичане, колоездене, плуване – всичко, което ви кара леко да се задъхате, само че да можете да водите диалог, усъвършенства сърдечната функционалност и намалява риска от болести “, споделя доктор Манолов.
Той акцентира, че наднорменото тегло не е единствено изящен проблем. Мастната тъкан, изключително в коремната област, създава субстанции, които водят до хронично инфектиране и увреждане на съдовете.
Хората с фамилна обремененост би трябвало да стартират профилактика още към 30-годишна възраст, поучава експертът. „ Важно е да познават равнищата на холестерола и кръвното си налягане. За тях спортът не е рекомендация, а наложителна предварителна защита “, добавя той.
За здрави хора до 40 години е задоволително кръвното налягане да се наблюдава на всеки 3–5 години, а профилактичните прегледи при персоналния доктор да се вършат годишно. След 40-годишна възраст се предлага и консултация с кардиолог.
Все по-често сърдечно-съдовите болести засягат и младежи. „ Имали сме пациенти на 19 години с инфаркт. Това постоянно се дължи на приложимост на нездравословни вещества и вреден метод на живот “, споделя доктор Манолов.
При съществуване на непосредствен роднина с инфаркт или инсулт в ранна възраст, децата би трябвало да бъдат следени още в юношеството, показва експертът.
Според него главната задача на кардиолозите не е единствено лекуването, а предварителната защита. „ Всичко, което се хване в точния момент, може да бъде предотвратено или най-малко забавено. Южна България е с най-висока сърдечно-съдова смъртност в Европа и това би трябвало да ни накара да променим навиците си “, безапелационен е доктор Манолов.
Прочетете още
По думите на доктор Иван Манолов, кардиолог в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „ Свети Георги “, аргументите за тревожната статистика са сложни и се дължат главно на метода на живот на българите. Един от най-големите рискови фактори е тютюнопушенето. Хранителните ни привички също не са положителни – консумираме най-вече подготвени храни с доста скрита сол, захар и консерванти. Водим затънал метод на живот и постоянно пропущаме профилактичните прегледи.
Според доктор Манолов България е измежду първенците в Европа по тютюнопушене, като все по-често цигарите и електронните устройства се употребяват и от подрастващи. „ Няма безвреден никотинов артикул. Вейповете и нагреваемите устройства също съдържат нездравословни химични субстанции и не са безрискови “, акцентира кардиологът.
„ Грижата за сърцето не е еднократно изпитание, а система от ежедневни избори – вярно хранене, придвижване, първокласен сън и баланс сред работа и отмора “, показва доктор Манолов.
Специалистът поучава да се заобикалят трансмазнините, рафинираната захар и несъразмерната сол. Препоръчителният дневен банкет на сол за здрав човек е до 2,5 грама, а при хора със съдови болести – едвам 1 грам. „ Само с две филии бял самун човек може да си набави повече от допустимата дневна доза сол “, предизвестява лекарят. Той предлага и по-честа консумация на риба и банкет на омега-3 мастни киселини.
Физическата интензивност също е основна за здравето на сърцето. Препоръчителната норма е най-малко 150 минути умерено натоварване. „ Ходене, тичане, колоездене, плуване – всичко, което ви кара леко да се задъхате, само че да можете да водите диалог, усъвършенства сърдечната функционалност и намалява риска от болести “, споделя доктор Манолов.
Той акцентира, че наднорменото тегло не е единствено изящен проблем. Мастната тъкан, изключително в коремната област, създава субстанции, които водят до хронично инфектиране и увреждане на съдовете.
Хората с фамилна обремененост би трябвало да стартират профилактика още към 30-годишна възраст, поучава експертът. „ Важно е да познават равнищата на холестерола и кръвното си налягане. За тях спортът не е рекомендация, а наложителна предварителна защита “, добавя той.
За здрави хора до 40 години е задоволително кръвното налягане да се наблюдава на всеки 3–5 години, а профилактичните прегледи при персоналния доктор да се вършат годишно. След 40-годишна възраст се предлага и консултация с кардиолог.
Все по-често сърдечно-съдовите болести засягат и младежи. „ Имали сме пациенти на 19 години с инфаркт. Това постоянно се дължи на приложимост на нездравословни вещества и вреден метод на живот “, споделя доктор Манолов.
При съществуване на непосредствен роднина с инфаркт или инсулт в ранна възраст, децата би трябвало да бъдат следени още в юношеството, показва експертът.
Според него главната задача на кардиолозите не е единствено лекуването, а предварителната защита. „ Всичко, което се хване в точния момент, може да бъде предотвратено или най-малко забавено. Южна България е с най-висока сърдечно-съдова смъртност в Европа и това би трябвало да ни накара да променим навиците си “, безапелационен е доктор Манолов.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ