Сърбия забрани българската изложба за Босилеградския погром
Сърбия за следващ път показва, че не търси помиряване с България и не желае историческата истина за нейните закононарушения против почтеното българско население в Западните околности да излезе на бял свят.
Обект на сръбската офанзива против историческата памет е фотодокументалната галерия „ Погромът в Босилеградско на 15-16 май 1917 година “, която преди към месец беше експонирана в Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките.
Днес в салона на Културно-информационния център в Босилеград трябваше да се състои друга фотодокументална галерия, която е под надпис „ Българско културно завещание в чужбина: места и практики “. Тя е пътувала за Сърбия също със упоменатата нагоре галерия за Босилеградския разгром.
На Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Олтоманци-Рибарци “ колата с двете изложения е била спряна от сръбските гранични управляващи . Двете изложения са снимани и изпратени някъде. След два часа те са били върнати назад в България.
КИЦ „ Босилеград “ е уведомил за случая Посолството на Република България в Белград и Генералното ни консулство в Ниш.
В самия Босилеград през днешния ден имаше очевидно полицейско оживление , което евентуално се дължи на това, че представителите на КИЦ „ Босилеград ”, Сдружение ГЛАС и Демократичният съюз на българите обичайно поставят венци и цветя на паметните плочи на петимата български офицери: полковник Иларион Танев, поручик Станислав Стефанов, поручик Асен
Минков Костадинов, подпоручик Контев и вахмистър Христо Владов в Босилеградското гробище.
Офицерите са пленени и разстреляни по заповед на капитан Арсениевич, когато сръбският 10 пехотен полк, 2-ри апел, на 28 юни 1913 година, нахлуват в Царство България и в центъра на Босилеград се сблъскват с българският Шести конен полк и си дават грубо стълкновение с няколко десетки убити и ранени. Престъплението е документирано и разказано в отчетите на Карнегиевата анкета.
Припомня ме, че на 21 май тази година в Етнографския музей в София взаимно с Културно-информационния център на българите в Босилеград, управителен от Иван Николов, бе показана галерия за трагичните събития в града отпреди 106 години. Изложбата е готова от историка доцент доктор Ангел Джонев, създател на монографията „ Босилеградския разгром 15-16 май 1917 година “.
Босилеград, който по силата на Ньойския диктат е откъснат от България след края на Първата международна война, на три пъти става жертва на сръбската експанзия. Първият път е през 1885 година, по-късно през 1913 година Последният разгром е от 1917 година Резултатите са унищожаването на имуществото на 317 семейства, убийството на 35 души, разоряването на региона.
Щетите, които са нанесени се правят оценка на 2,5 млн. лева
Нападенията против града съответстват със сръбско-българските войни. По време не всеки спор Босилеградско е сцена на бойни дейности. Така е по време на Сръбско-българската, Междусъюзническата и Първата международна война. По време на последната сръбска паравоенна групировка, водена от Коста Печанац, прави злодеянието, оставяйки след себе си доста рани.
Обект на сръбската офанзива против историческата памет е фотодокументалната галерия „ Погромът в Босилеградско на 15-16 май 1917 година “, която преди към месец беше експонирана в Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките.
Днес в салона на Културно-информационния център в Босилеград трябваше да се състои друга фотодокументална галерия, която е под надпис „ Българско културно завещание в чужбина: места и практики “. Тя е пътувала за Сърбия също със упоменатата нагоре галерия за Босилеградския разгром.
На Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Олтоманци-Рибарци “ колата с двете изложения е била спряна от сръбските гранични управляващи . Двете изложения са снимани и изпратени някъде. След два часа те са били върнати назад в България.
КИЦ „ Босилеград “ е уведомил за случая Посолството на Република България в Белград и Генералното ни консулство в Ниш.
В самия Босилеград през днешния ден имаше очевидно полицейско оживление , което евентуално се дължи на това, че представителите на КИЦ „ Босилеград ”, Сдружение ГЛАС и Демократичният съюз на българите обичайно поставят венци и цветя на паметните плочи на петимата български офицери: полковник Иларион Танев, поручик Станислав Стефанов, поручик Асен
Минков Костадинов, подпоручик Контев и вахмистър Христо Владов в Босилеградското гробище.
Офицерите са пленени и разстреляни по заповед на капитан Арсениевич, когато сръбският 10 пехотен полк, 2-ри апел, на 28 юни 1913 година, нахлуват в Царство България и в центъра на Босилеград се сблъскват с българският Шести конен полк и си дават грубо стълкновение с няколко десетки убити и ранени. Престъплението е документирано и разказано в отчетите на Карнегиевата анкета.
Припомня ме, че на 21 май тази година в Етнографския музей в София взаимно с Културно-информационния център на българите в Босилеград, управителен от Иван Николов, бе показана галерия за трагичните събития в града отпреди 106 години. Изложбата е готова от историка доцент доктор Ангел Джонев, създател на монографията „ Босилеградския разгром 15-16 май 1917 година “.
Босилеград, който по силата на Ньойския диктат е откъснат от България след края на Първата международна война, на три пъти става жертва на сръбската експанзия. Първият път е през 1885 година, по-късно през 1913 година Последният разгром е от 1917 година Резултатите са унищожаването на имуществото на 317 семейства, убийството на 35 души, разоряването на региона.
Щетите, които са нанесени се правят оценка на 2,5 млн. лева
Нападенията против града съответстват със сръбско-българските войни. По време не всеки спор Босилеградско е сцена на бойни дейности. Така е по време на Сръбско-българската, Междусъюзническата и Първата международна война. По време на последната сръбска паравоенна групировка, водена от Коста Печанац, прави злодеянието, оставяйки след себе си доста рани.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ