Сърбия рискува да загуби до 1,5 милиарда евро финансиране от

Сърбия рискува да загуби до 1,5 милиарда евро финансиране от Европейски Съюз, защото Европейската комисия обмисля прекъсване на заплащанията заради влошаващата се народна власт в страната и тесните ѝ връзки с Русия, пише .

Въпреки че Сърбия не е член на Европейски Съюз, тя стартира договаряния за присъединение през 2014 година и има право на средства и безплатни средства за правни промени. Решението за прекъсване на заплащанията в допълнение ще усложни по този начин наречения развой на разширение на Европейски Съюз.

``Все по-загрижени сме за протичащото се в Сърбия. От закони, подкопаващи независимостта на правосъдната система, до репресии против протестиращите и непрекъсната интервенция в активността на самостоятелните медии``, акцентира еврокомисарят по разширението Марта Кос.

Европейската комисия прави оценка дали страната към момента дава отговор на изискванията за " заплащания по финансовите принадлежности на Европейски Съюз “, сподели Кос.

Европейски Съюз обществено подлага на критика правосъдните промени, настоявани от сръбския президент Александър Вучич, чието държавно управление се сблъска с всеобщи митинги. Пакет от закони за преструктуриране на правосъдната система и смяна на процедурата за назначение на съдии и прокурори е ``сериозна стъпка назад`` за Сърбия, счита Кос.

Венецианската комисия, правният съвещателен орган на Съвета на Европа, ще издаде експертно мнение по отношение на противоречивите промени в сръбското законодателство по-късно този месец. Оценката може да накара Европейската комисия да замрази финансирането на Сърбия, обявиха двама чиновници на Европейски Съюз пред Politico. Кос съобщи, че ще изиска от Сърбия ``да приведе правосъдното си законодателство в сходство с рекомендациите на Венецианската комисия``.

Както се оповестява, Европейски Съюз е най-големият донор на финансова помощ за Сърбия и е отпуснал над 586 милиона евро невъзстановими грантове за интервала 2021-2024 година Освен това е дал още 1,5 милиарда евро, обвързани с промени. Според сръбското държавно управление от 2000 година насам страната е получила над 7 милиарда евро средства и вложения от Европейски Съюз.

Сърбия обаче от дълго време балансира на тънка граница в връзките си с Европейски Съюз, стремейки се да задълбочи връзките си с Москва, като в същото време получава финансова поддръжка от Брюксел.

Търпението на Европейски Съюз към Белград се изчерпа през последните месеци: през ноември предходната година беше оповестен изострен отчет за напредъка на страната по пътя към разширение, който предупреждаваше за връщане обратно и ``антиевропейска реторика`` на ``най-високите нива`` в сръбската политика. Напрежението ескалира в допълнение през декември, когато президентът Александър Вучич пропусна среща на върха ЕС-Западни Балкани. Вучич, който поддържа тесни връзки с Москва от началото на войната в Украйна, се оплака от бавния ритъм на договарянията за участие в Европейски Съюз. Сърбия също се сблъска с рецензии предишния месец за принуждение и нередности по време на локалните избори, както и за полицейско нахлуване в университет, при което стотици студенти се сблъскаха с органите на реда.

Кос съобщи още, че последните развития, дружно с продължаващото съдействие на Сърбия с Москва, са отбелязали повратна точка в връзките на Брюксел с Белград и са довели до стягане на позицията на изпълнителната власт на Европейски Съюз.

``Като страна кандидатка, ние също чакаме Сърбия да ни поддържа във външната политика и да съгласува позициите си по-тясно с нашите``, означи Кос, без да загатва непосредствено Русия.

През декември сръбски студентски протестиращи събраха подписи в цялата страна, настоявайки за предварителни парламентарни избори, които се надяват да доведат до оставка на автократичното държавно управление на президента Александър Вучич.