Проф. Пламен Павлов: Сърбите не освобождават, а заграбват български земи през 1878 г.
Сърбия работи доста нелоялно и шовинистично и на процедура се възползва от нещастието с Априлското въстание /1876 г./ и Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./, с цел да откъсне елементи от българската територия. Това съобщи в изявление за БГНЕС историкът проф. Пламен Павлов.
С него беседваме за Шопското въстание, едно от най-големите, избухнало по време на Руско-турската освободителна война на територията на западните български земи, които през днешния ден са заграбени от сърбите.
Според историка не се знае задоволително за Шопското въстание , наричано още и Трънско въстание, за него остава само районната памет, най-много тъй като там нямат своя Захарий Стоянов , макар че той е проявявал интерес и към тази част от битката на българите против османската власт. „ Знаем, че капитан Симо Соколов, основният мотор на Шопското въстание е бил в преписка със Захарий Стоянов, само че по този начин или другояче е доста значимо литературата да даде своя принос в увековечаването на някое събитие “, означи той и добави, че в този случай просто нямаме сходно събитие и също така се губи в цялата перипетия на войната.
През януари 1876 година Симо Соколов и хората му влизат по отношение на комитета в Галац, защото тогава БРЦК на процедура се разпада, а Гюргевското заседание на апостолите не играе ролята на сходен център. „ Това демонстрира, че нашите сънародници по граничния регион с Княжество Сърбия напълно не са непознати на премеждията на останалия български народ “, уточни проф. Павлов.
Историкът изясни, че Шопското въстание избухва по отношение на намесата на Сърбия във войната. „ Преди години нашият министър председател Жан Виденов беше благодарил за Освобождението и на сърбите. Според мен, можем да бъдем признателните на русите, украинците, беларусите, финландците и поляците, само че на сърбите не виждам защо “, безапелационен е проф. Павлов, като се аргументира, че макар настояванията на Русия, Сърбия се притеснява да влезе във войната, още повече, че тя към този момент е била на процедура победена по време на така наречен Сръбско-турска война, в която вземат участие хиляди българи, измежду които е и Симо Соколов.
„ Когато пада Плевен и се вижда, че войната отива към победа, Сърбия внезапно се включва на юг от тогавашните си граници и завладява Ниш, Пирот, Враня “, съобщи проф. Павлов. Това са земи, които ние през днешния ден значително сме не запомнили, само че са етнически български, в състава на Българската екзархия.
Симо Соколов показва желанието на нашите сънародници от тези земи да бъдат част от българската страна. Заедно с локалните българи провежда чета, освобождава Трън, а по-късно и Кюстендил. Действията им не престават към град Крива паланка, т.е. във Вардарска Македония. „ Това в допълнение демонстрира, че по тези земи става въпрос за един и същи български народ “, акцентира историкът.
Проф. Павлов означи, че сърбите вършат опит да окупират Трън, Радомир, Перник, даже София. „ По същото време в северозападните български земи сърбите се пробват да заграбят още земи. Имало е случай в Берковско, където границата сред Османската империя и Сърбия била обозначена с един плет. През нощта те реалокират въпросния плет с няколко километра, с цел да завземат още земи. Тогава локалните българи молят към заместник-губернатора на Видин Петко Каравелов, който изпраща отряд, който ги изгонва “ , описа още той.
Историкът акцентира на това, че сръбската агитация доста нападателно е опитвала да си присвои българските земи , само че все пак хора като Симо Соколов устояват на натиска, тъй като в последна сметка в тях е проговорило българското национално възприятие и са поддържали връзки с нашите мигрантски центрове в Букурещ. „ Този завършек на България също е навлизал в проектите на Левски, който в едно писмо е писал, че чака мнението на Пиротския комитет. Самото разгръщане на революционния комитет, основан от Левски, е предвиждало от ден на ден то да навлиза в западните земи и в Македония. За страдание, гибелта на Апостола не разрешава на тези процеси да се развият задоволително “, означи той.
Проф. Павлов разяснява, че тогава нашите българи, в това число и Симо Соколов, считат, че там, където живее българинът е България, т.е. Северна България, дружно с Добруджа и Поморавието, Тракия и Македония. „ В тези три огромни области, които през днешния ден назоваваме Мизия, Тракия и Македония, господства българският детайл “, уточни той и посочи, че хората там са желали да бъдат в свободна българска страна, а не в сръбска.
Историкът напомни държанието на сърбите в Ниш и в Пирот. „ Когато сръбските окупационни войски влизат, те принуждават популацията да написа едни благодарствени адреси, с които да покажат, че желаят да бъдат в Сърбия, а не в България. В Ниш този недодялан напън и шантаж значително се осъществя и самият митрополит Виктор се огъва и става свещеник, защото в Сърбия има единствено епископи, не митрополити “, посочи той и добави, че в Пирот това не се получава, тъй като митрополитът не го разрешава, за което бива задържан, а по-късно и прокуден.
„ За благополучие, Симо Соколов и неговите последователи не разрешават Трън, Радомир и даже София на бъдат отнети . В София са били подкупени някои локални чорбаджии: неслучайно държавното управление на Стефан Стамболов взима специфични ограничения против тях “, показа проф. Павлов и заключи, че когато приказваме за тези паметни годишнини, не би трябвало да забравяме, че сръбската интервенция никога не е била ръководена от приятелски усеща, а по-скоро от предпочитание да се лишават български земи. /БГНЕС
С него беседваме за Шопското въстание, едно от най-големите, избухнало по време на Руско-турската освободителна война на територията на западните български земи, които през днешния ден са заграбени от сърбите.
Според историка не се знае задоволително за Шопското въстание , наричано още и Трънско въстание, за него остава само районната памет, най-много тъй като там нямат своя Захарий Стоянов , макар че той е проявявал интерес и към тази част от битката на българите против османската власт. „ Знаем, че капитан Симо Соколов, основният мотор на Шопското въстание е бил в преписка със Захарий Стоянов, само че по този начин или другояче е доста значимо литературата да даде своя принос в увековечаването на някое събитие “, означи той и добави, че в този случай просто нямаме сходно събитие и също така се губи в цялата перипетия на войната.
През януари 1876 година Симо Соколов и хората му влизат по отношение на комитета в Галац, защото тогава БРЦК на процедура се разпада, а Гюргевското заседание на апостолите не играе ролята на сходен център. „ Това демонстрира, че нашите сънародници по граничния регион с Княжество Сърбия напълно не са непознати на премеждията на останалия български народ “, уточни проф. Павлов.
Историкът изясни, че Шопското въстание избухва по отношение на намесата на Сърбия във войната. „ Преди години нашият министър председател Жан Виденов беше благодарил за Освобождението и на сърбите. Според мен, можем да бъдем признателните на русите, украинците, беларусите, финландците и поляците, само че на сърбите не виждам защо “, безапелационен е проф. Павлов, като се аргументира, че макар настояванията на Русия, Сърбия се притеснява да влезе във войната, още повече, че тя към този момент е била на процедура победена по време на така наречен Сръбско-турска война, в която вземат участие хиляди българи, измежду които е и Симо Соколов.
„ Когато пада Плевен и се вижда, че войната отива към победа, Сърбия внезапно се включва на юг от тогавашните си граници и завладява Ниш, Пирот, Враня “, съобщи проф. Павлов. Това са земи, които ние през днешния ден значително сме не запомнили, само че са етнически български, в състава на Българската екзархия.
Симо Соколов показва желанието на нашите сънародници от тези земи да бъдат част от българската страна. Заедно с локалните българи провежда чета, освобождава Трън, а по-късно и Кюстендил. Действията им не престават към град Крива паланка, т.е. във Вардарска Македония. „ Това в допълнение демонстрира, че по тези земи става въпрос за един и същи български народ “, акцентира историкът.
Проф. Павлов означи, че сърбите вършат опит да окупират Трън, Радомир, Перник, даже София. „ По същото време в северозападните български земи сърбите се пробват да заграбят още земи. Имало е случай в Берковско, където границата сред Османската империя и Сърбия била обозначена с един плет. През нощта те реалокират въпросния плет с няколко километра, с цел да завземат още земи. Тогава локалните българи молят към заместник-губернатора на Видин Петко Каравелов, който изпраща отряд, който ги изгонва “ , описа още той.
Историкът акцентира на това, че сръбската агитация доста нападателно е опитвала да си присвои българските земи , само че все пак хора като Симо Соколов устояват на натиска, тъй като в последна сметка в тях е проговорило българското национално възприятие и са поддържали връзки с нашите мигрантски центрове в Букурещ. „ Този завършек на България също е навлизал в проектите на Левски, който в едно писмо е писал, че чака мнението на Пиротския комитет. Самото разгръщане на революционния комитет, основан от Левски, е предвиждало от ден на ден то да навлиза в западните земи и в Македония. За страдание, гибелта на Апостола не разрешава на тези процеси да се развият задоволително “, означи той.
Проф. Павлов разяснява, че тогава нашите българи, в това число и Симо Соколов, считат, че там, където живее българинът е България, т.е. Северна България, дружно с Добруджа и Поморавието, Тракия и Македония. „ В тези три огромни области, които през днешния ден назоваваме Мизия, Тракия и Македония, господства българският детайл “, уточни той и посочи, че хората там са желали да бъдат в свободна българска страна, а не в сръбска.
Историкът напомни държанието на сърбите в Ниш и в Пирот. „ Когато сръбските окупационни войски влизат, те принуждават популацията да написа едни благодарствени адреси, с които да покажат, че желаят да бъдат в Сърбия, а не в България. В Ниш този недодялан напън и шантаж значително се осъществя и самият митрополит Виктор се огъва и става свещеник, защото в Сърбия има единствено епископи, не митрополити “, посочи той и добави, че в Пирот това не се получава, тъй като митрополитът не го разрешава, за което бива задържан, а по-късно и прокуден.
„ За благополучие, Симо Соколов и неговите последователи не разрешават Трън, Радомир и даже София на бъдат отнети . В София са били подкупени някои локални чорбаджии: неслучайно държавното управление на Стефан Стамболов взима специфични ограничения против тях “, показа проф. Павлов и заключи, че когато приказваме за тези паметни годишнини, не би трябвало да забравяме, че сръбската интервенция никога не е била ръководена от приятелски усеща, а по-скоро от предпочитание да се лишават български земи. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ