“Сърбите провеждат своята асимилаторска политика срещу българите от Западните покрайнини

“Сърбите организират своята асимилаторска политика против българите от Западните околности с разнообразни средства и способи в другите времена. Първоначално, първите години след окупирането на Западните околности, което се случва на 6, 7, 8 ноември 1920 година, те се пробват посредством гнет, посредством физическо принуждение, тежки насилствени ограничения, изпращания в концлагери, в затвори, избивания и всяване на всеобщ боязън това население непосредствено да го сърбизират и да го накарат да се откаже от българските си корени. В следствие тази политика се трансформира, съгласно това каква е формата на ръководство в Югославия и какъв е историческият интервал. “, споделя доктор Валентин Янев, съпредседател на Граждански комитет „ Западни околности “. Днес той гостува на Кънчо Кожухаров в предаването " Видимо и невидимо: Изопачената история ".

„ Сърбия е „ взела на въоръжение “ модела, който употребяват руснаците, създавайки своята империя от Мурманск до Владивосток, обявявайки се за обединители на славянството, стоящи отпред на славянството, само че и на още стотина други народности, които не са никакви славяни. “, разяснява концепцията на Сърбия за основаване на „ сръбски свят “. „ Сърбия се пробва да прави това нещо и на Балканите по сходство на това, което прави русия и да се яви нещо като Пиемонт на южните славяни. Но както виждаме, те надалеч не се задоволяват единствено с това да „ обединят “ южните славяни. Те вкарват в изкуствената си страна румънски етнос, унгарци от Войводина, албанци и вкарват, несъмнено, и българите от Западните български земи. Така че това е някакъв смален модел, някакъв джобен формат на съветската империя, единствено че заложен тука на Балканите. Но виждате, че след 100 година опит този опит се провали, не можа да просъществува. В изискванията на ненапълно демократични процеси всичките им народности се разбягаха. Дори и тези, които стоят най-близко до тях, черногорците, и те избраха да излезнат от общата страна. “

„ Нашият комитет работи на правилото, че казаното отлита, написаното остава. Досега сме издали три тома книги „ Съдбата на българите в Западните околности “. Предстои издаването и на четвърти. В написването на тези книги вземат участие хора грамотни, хора, които са работили в Западните околности, имат отношение към тях, имат знание - историци, политици, консули, общественици - и тези хора, способени всеки в своята област, са написали своите отчети и ние сме ги издали в тези три книжки, с цел да се знае, да се помни, да не се отхвърля и да може да бъде една база, едни източници за прилагане и надяваме се благодарение на тези три написани и четвърта явяваща се книга, плюс книгата на Едвин Сугарев „ Елегия за краището - ориста на българите в Западните околности “, това да послужи за модел за основаване на някаква платформа или теория на това какво да прави българският държавен връх със Сърбия, какви връзки, каква позиция и какво да желае да прави. Затова са основани тези книги. Аз се надявам, че те няма да отидат в небитието, а ще бъдат крайъгълен камък, плюс несъмнено, безчет доста други исторически книги и материали, пръснати в нашите архиви, с цел да стартира все някой да построява и българската теория. “
Целият диалог гледайте във видеото: