Сарафов и.ф. главен прокурор до юли, но този ВСС няма

Сарафов и.ф. основен прокурор до юли, само че този Висш съдебен съвет няма да избира тримата огромни
Неочакван поврат претърпяха в сряда измененията в правосъдния закон, свързани с избора на тримата огромни в правосъдната власт. Случи се часове преди Висшият правосъден съвет (ВСС) да изслуша единствения претендент за поста основен прокурор Борислав Сарафов.
Гласуването на неговата кандидатура е планувано за четвъртък, 16 януари.
24 часа по-рано съвсем по същото време 208 народни представители одобриха, че Висш съдебен съвет, чиито членове са с изминал мандат, не може да избира основен прокурор и шефове на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд.

Текстът не беше подсилен единствено от депутатите от “ДПС – Ново начало ”,

само че пък малко по-късно и те гласоподаваха за целия параграф.
Текстът, с който се забраняваше на Висш съдебен съвет
с изминал мандат да прави трите значими избора, не мина в правната комисия във вторник. Преди гласуването в залата Борислав Гуцанов от “БСП – Обединена левица ” изиска отмора, а след нея пристигна и основното решение.
Мандатът на сегашния състав на кадровия орган изтече през октомври 2022 година
До момента нов няма поради народните представители, които не направиха никакъв опит да гласоподават за членове на Висш съдебен съвет. Те се избират с болшинство от 160 гласа. Обяснението на депутатите беше, че чакат първо да влязат в действие измененията в конституцията.
Текстовете, които засягаха Висш съдебен съвет обаче, бяха анулирани от Конституционния съд.
Представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев нямаше отговор на въпроса дали в четвъртък ще има чуване на Борислав Сарафов. Пред Българска телеграфна агенция той сподели многозначително, че
“може и да има, може и да няма ”
“Имаме подготвеност за всичко – да продължим процедурата досега, в който измененията бъдат обнародвани в “Държавен вестник ”, и да следим това, което Народното събрание приема. Ако нормативната уредба бъде оповестена,
тя има заповеднически темперамент към една личност – на и.ф. основен прокурор ”, счита Магдалинчев.
В преходните разпореждания народните представители записаха, че се приключват почнали процедури за избор на тримата огромни, които не са завършили с декрет на президента.
Подписът на президента е финалната точка
при избора на тримата най-високопоставени шефове в правосъдната система.

Прекратяването на процедурата за избор на Сарафов беше гласувано от правната комисия във вторник, тъй че не беше изненада. В момента висяща е единствено неговата процедура. Съветът на два пъти откриваше такава и за избор на началник на Върховен административен съд, тъй като мандатът на Георги Чолаков изтече на 22 ноември м.г., само че искащи за поста не се появиха. Очакваше се през януари да тръгне трета.

С безусловно единогласие от 230 гласа депутатите гласоподаваха, че изпълняващ функционалностите основен прокурор, началник на Върховен касационен съд или на Върховен административен съд не може да е на поста повече от 6 месеца.

Борислав Сарафов е краткотрайно обвинител №1 от 16 юни 2023 година,

а Георги Чолаков – от 22 ноември м.г. Така че те могат да бъдат на тези позиции най-вече още половин година, тъй като законът работи отсега нататък. Имаше концепция да бъде написано, че има ретроактивно деяние, само че не стана. Не беше призната и преходната наредба, която задължаваше в едномесечен период Висш съдебен съвет да пресметна кой какъв брой време е бил изпълняващ функционалностите и то да се вземе поради.

Затова може да се одобри, че финалната воля на законодателя е
оптималният период от 6 месеца като и.ф. да стартира да се брои от влизането в действие на промените
Точно 6 месеца от приемането на измененията дадоха на себе си и на правосъдната власт депутатите, с цел да започват избора на членове на Висш съдебен съвет.

Народните представители обаче не видяха проблем, че след края на 7-годишния си мандат Георги Чолаков остана и.ф. ръководител на Върховен административен съд. Само 101 гласа поддръжка събра предлагането да се забрани
на тримата огромни след края на мандата да остават на постовете си, въпреки и като краткотрайни.
Беше отхвърлена и концепцията да се забрани на и.ф. да се кандидатира за титуляр на поста, т.е. няма спънка, в случай че бъде образуван нов Висш съдебен съвет
и Борислав Сарафов още е и.ф. основен прокурор, да взе участие в процедура за обвинител №1.
Очаквано народните представители не одобиха предлагането на ПП-ДБ за двойното болшинство и различното на Надежда Йорданова, в случай че президентът откаже да подпише за основен прокурор, при второто гласоподаване да са нужни 17 гласа.

В закона беше записано още, че
основният прокурор има единствено двама заместници
В момента те са толкоз, откакто преди седмица Прокурорската гилдия назначи Ваня Стефанова за заместничка на Сарафов. Преди да стане длъжностен правосъден министър, на този пост беше и Мария Павлова. Другата
заместничка на Сарафов е Елена Каракашева, която преди този момент беше съдийка във Върховен касационен съд.
Депутатите взеха решение още, че когато президентът върне предлагането за назначение на някого от тримата огромни, Пленумът на Висш съдебен съвет
приема наново решение за избор минимум 2 месеца след приемането на указа на президента.
По време на дебата Петър Петров от “Възраждане ” настоя да бъде признато ограничаване заместниците на някои от тримата огромни да бъдат назначавани за изпълняващ функционалностите. “Идеята е да предотвратим бетонирането
като и.ф. освен на основния прокурор, само че и на назначени от него заместници ”, сподели той.
Петров подсети за назначението на Ваня Стефанова, а като заместител би трябвало да се върне и служебният министър на правораздаването Мария Павлова. Предложението не събра болшинство, което значи, че всяка от заместничките
на Борислав Сарафов може да бъде избрана за и.ф. основен прокурор.
Стою Стоев от ПП-ДБ обърна внимание на предлагането трима членове на Пленума, а освен на съответната гилдия да имат право да оферират ръководител на висш съд и основен прокурор. Мнозинството обаче го отхвърли.