Фейсбук страница се бори с чуждиците в езика ни
„ Сърадвам се “ и „ кривол “ са от забравените думи
Facebook страница ни учи да запазим пъстротата на българския език, като използваме най-вече наши думи вместо чуждици. „ Как беше на български? ” е самодейност, основана през август тази година и цели да притегли почитатели, обединени от любовта към родния език.
Проектът е на организацията за маркетингови и корпоративни връзки Knowbox, целият екип взе участие в него – публицисти, пиар експерти, хора, които се занимават с социална връзка, изясни за “Труд ” Доротея Николова, пиар експерт в организацията.
Екипът избира да сътвори страницата във фейсбук, тъй като точно в обществените мрежи се раждат огромна част от трендовете. Както споделя Доротея, фейсбук е мощен обществен фактор и модата в доста връзки се ражда там. “Хората доста се въздействат едни от други и там е полето, на което можем да потърсим повече съидейници, да ги предизвикваме дружно да се погрижим за езика си и да се забавляваме ”, споделя пиар специалистката и добавя, че във всяка обществена тирада би трябвало да бъдем деликатни към изрече си, тъй като го трансформираме в мода.
Всеки от основателите на самодейността работи в своята сфера и приема плана като персонална и социална идея: “Не можем да си позволим целодневно да работим по него, по тази причина го вършим, когато успеем да откраднем няколко минути и считаме, че си заслужава ”.
Целта на екипа на “Как беше на български? ” е не чуждиците да изчезнат изцяло, а да бъдат опция, без да изместват думите от родния език. “Много от специалностите през днешния ден са свързани най-много с британския език и се стига до неуместен миг, в който започваме да си приказваме на полуанглийски – полубългарски. Когато се замислим и си кажем: “Как беше това на български? ”, осъзнаваме, че тези повърхностно навлизащи в речта ни чуждици заемат мястото на съществуващите одобрени български думи ”, изяснява Доротея.
В страницата “Как беше на български? ” изявленията са в няколко рубрики. Една от тях се споделя “Чуждицата ”, в нея намират място думи и изрази, навлезли от непознати езици и тяхната опция на български. Пример за това са думите “съпорт ” и “подкрепа ”, “феърплей ” и “спортсменство ”, “по дефолт ” и “по подразбиране ”. “Ползваме чуждиците по подразбиране и не обръщаме внимание, че по дифолт забравяме езика си ”, написа в една от изявленията в страницата.
В друга от рубриките пък екипът напомня думи, които са забравени и изчезнали от езика ни като “кривол ” – “завой ”. “Друг образец е “сърадвам се ”, която дава и ново поле за размисъл до каква степен можем да сме съпричастни и към непознатата наслада, а освен към непознатата тъга ”, разяснява Доротея.
Включени са и български думи, които нямат аналог на различен език като “чушкопек ”, “маймунджилъци ”. Потребители също имат опция да дават хрумвания посредством мнения или персонални известия в страницата на самодейността, техните оферти се прибавят в графа “Вашите летописи ”.
Над 4000 консуматори са последвали страницата на самодейността от основаването й до момента. “Вече започнаха да споделят изявленията ни и харесват статусите, някои от тях дават оферти, които се оказват положителни попадения ”, споделя Доротея.
Екипът се старае да притегли вниманието на аудиторията посредством закачливи постове в обществената мрежа. “Искаме по игрови, прелестен и шеговит метод, без да нагрубяваме никого, да припомняме, че има опция на тези непознати думи и по този начин да предизвикваме хората да се замислят и да стартират да употребяват по-малко тези нахални натрапници чуждиците ”, прецизира Доротея Николова.
Тя се надява от ден на ден хора да харесат и да се причислят към самодейността: “Всички, които се вълнуват, могат да вземат участие като част от публичната полемика, дружно да се забавляваме и да творим езика си отсега нататък ”.
Лили Иванова съживява думата „ благодаря “
Когато екипът стартира самодейността, прави изявление с професор Владко Мурдаров от Института по български език към Българска академия на науките. Той споделя, че думата „ благодаря “, както и доста други чуждици, влиза в езика ни, тъй като е по-кратка спрямо “благодаря “. Професорът изяснява, че е е имало интервал, когато „ благодаря “ се употребявала в 90% от случаите и „ благодаря “ е била на ръба да бъде забравена“. Благодарение на Лили Иванова, която се обръща към публиката си с „благодаря“, думата се връща в приложимост и е годна и до през днешния ден.
Facebook страница ни учи да запазим пъстротата на българския език, като използваме най-вече наши думи вместо чуждици. „ Как беше на български? ” е самодейност, основана през август тази година и цели да притегли почитатели, обединени от любовта към родния език.
Проектът е на организацията за маркетингови и корпоративни връзки Knowbox, целият екип взе участие в него – публицисти, пиар експерти, хора, които се занимават с социална връзка, изясни за “Труд ” Доротея Николова, пиар експерт в организацията.
Екипът избира да сътвори страницата във фейсбук, тъй като точно в обществените мрежи се раждат огромна част от трендовете. Както споделя Доротея, фейсбук е мощен обществен фактор и модата в доста връзки се ражда там. “Хората доста се въздействат едни от други и там е полето, на което можем да потърсим повече съидейници, да ги предизвикваме дружно да се погрижим за езика си и да се забавляваме ”, споделя пиар специалистката и добавя, че във всяка обществена тирада би трябвало да бъдем деликатни към изрече си, тъй като го трансформираме в мода.
Всеки от основателите на самодейността работи в своята сфера и приема плана като персонална и социална идея: “Не можем да си позволим целодневно да работим по него, по тази причина го вършим, когато успеем да откраднем няколко минути и считаме, че си заслужава ”.
Целта на екипа на “Как беше на български? ” е не чуждиците да изчезнат изцяло, а да бъдат опция, без да изместват думите от родния език. “Много от специалностите през днешния ден са свързани най-много с британския език и се стига до неуместен миг, в който започваме да си приказваме на полуанглийски – полубългарски. Когато се замислим и си кажем: “Как беше това на български? ”, осъзнаваме, че тези повърхностно навлизащи в речта ни чуждици заемат мястото на съществуващите одобрени български думи ”, изяснява Доротея.
В страницата “Как беше на български? ” изявленията са в няколко рубрики. Една от тях се споделя “Чуждицата ”, в нея намират място думи и изрази, навлезли от непознати езици и тяхната опция на български. Пример за това са думите “съпорт ” и “подкрепа ”, “феърплей ” и “спортсменство ”, “по дефолт ” и “по подразбиране ”. “Ползваме чуждиците по подразбиране и не обръщаме внимание, че по дифолт забравяме езика си ”, написа в една от изявленията в страницата.
В друга от рубриките пък екипът напомня думи, които са забравени и изчезнали от езика ни като “кривол ” – “завой ”. “Друг образец е “сърадвам се ”, която дава и ново поле за размисъл до каква степен можем да сме съпричастни и към непознатата наслада, а освен към непознатата тъга ”, разяснява Доротея.
Включени са и български думи, които нямат аналог на различен език като “чушкопек ”, “маймунджилъци ”. Потребители също имат опция да дават хрумвания посредством мнения или персонални известия в страницата на самодейността, техните оферти се прибавят в графа “Вашите летописи ”.
Над 4000 консуматори са последвали страницата на самодейността от основаването й до момента. “Вече започнаха да споделят изявленията ни и харесват статусите, някои от тях дават оферти, които се оказват положителни попадения ”, споделя Доротея.
Екипът се старае да притегли вниманието на аудиторията посредством закачливи постове в обществената мрежа. “Искаме по игрови, прелестен и шеговит метод, без да нагрубяваме никого, да припомняме, че има опция на тези непознати думи и по този начин да предизвикваме хората да се замислят и да стартират да употребяват по-малко тези нахални натрапници чуждиците ”, прецизира Доротея Николова.
Тя се надява от ден на ден хора да харесат и да се причислят към самодейността: “Всички, които се вълнуват, могат да вземат участие като част от публичната полемика, дружно да се забавляваме и да творим езика си отсега нататък ”.
Лили Иванова съживява думата „ благодаря “
Когато екипът стартира самодейността, прави изявление с професор Владко Мурдаров от Института по български език към Българска академия на науките. Той споделя, че думата „ благодаря “, както и доста други чуждици, влиза в езика ни, тъй като е по-кратка спрямо “благодаря “. Професорът изяснява, че е е имало интервал, когато „ благодаря “ се употребявала в 90% от случаите и „ благодаря “ е била на ръба да бъде забравена“. Благодарение на Лили Иванова, която се обръща към публиката си с „благодаря“, думата се връща в приложимост и е годна и до през днешния ден.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ