Притча: Какво ни причинява страхът от непознатото
Сара била просветлена жена от Новата ера. Тя разбирала, че би трябвало да поеме отговорността за живота си и да открие задачата си на тази планета. Затова Сара попитала своите водачи по какъв начин да открие своето "блажено място " и те ѝ дали нужната информация. Сара разучила процесите и почнала да твори това, което било нейната пристрастеност.
Сара желала да се занимава с екология - да се грижи за Земята и всички нейни поданици. Затова посредством една отворила се опция, която се появила изведнъж, Сара получила шанса да попадне тъкмо там. Възможността пристигнала под формата на работа във компания, която работела с високи технологии в региона на екологията - нещо, което мощно вълнувало Сара и я карало да има вяра, че може да промени доста неща. Новата работа изисквала всеки ден тя да пътува до другия завършек на града, където работела в прекрасен офис и можела да реализира задачата на живота си.
"Точно по тази причина съм тук ", казвала си тя. "Тази работа е моята пристрастеност. " Била въодушевена и спокойна. В новата работа всичко вървяло добре, с изключение на едно нещо.
Сара страдала от клаустрофобия - боязън от тесни пространства. За да стигне до службата, тя трябвало да вземе метрото и това прекарване я парализирало по два пъти дневно. Всяка заран Сара влизала в метрото и започвала да се пържи на слаб огън в личния си боязън. Треперела от терзание, придържала се към колоните с потната си ръка, а сърцето ѝ блъскало цели 25 минути, до момента в който пристигнела в хубавия си офис.
След един месец Сара застанала пред водачите си и признала мъчително:
- Нищо не се получава. Трябва да си намеря друга работа. "
- Как по този начин?, попитали я нейните водачи. - Нали ти сътвори точната обстановка, която изиска? Нима това не е победа за теб?
- Моят боязън от дребни пространства не ми позволява да отивам на работа, отвърнала Сара. - Пътуването унищожава целия ми ден - по два пъти - на идване и на връщане.
- Сара, посъветвали я водачите ѝ, за какво не пробваш да се пребориш със страха, вместо да бягаш от работата си?
- Не знам, отвърнала нерешително Сара. - От 35 години се опасявам от дребни пространства, а тази работа я имам едвам от един месец.
***
Сара била толкоз привикнала със своя боязън. Тя го познавала толкоз добре и той бил толкоз удобно, остаряло възприятие за нея, че не желала да го трансформира. Страхът да се отърве от страха си я плашел повече от неуместното, само че добре познато възприятие. Колко пъти и на нас ни се случва да стоим на познатото, само че некомфортно място, единствено тъй като ни е боязън да пристъпим в незнайното, което пък е по-добро?
Сара желала да се занимава с екология - да се грижи за Земята и всички нейни поданици. Затова посредством една отворила се опция, която се появила изведнъж, Сара получила шанса да попадне тъкмо там. Възможността пристигнала под формата на работа във компания, която работела с високи технологии в региона на екологията - нещо, което мощно вълнувало Сара и я карало да има вяра, че може да промени доста неща. Новата работа изисквала всеки ден тя да пътува до другия завършек на града, където работела в прекрасен офис и можела да реализира задачата на живота си.
"Точно по тази причина съм тук ", казвала си тя. "Тази работа е моята пристрастеност. " Била въодушевена и спокойна. В новата работа всичко вървяло добре, с изключение на едно нещо.
Сара страдала от клаустрофобия - боязън от тесни пространства. За да стигне до службата, тя трябвало да вземе метрото и това прекарване я парализирало по два пъти дневно. Всяка заран Сара влизала в метрото и започвала да се пържи на слаб огън в личния си боязън. Треперела от терзание, придържала се към колоните с потната си ръка, а сърцето ѝ блъскало цели 25 минути, до момента в който пристигнела в хубавия си офис.
След един месец Сара застанала пред водачите си и признала мъчително:
- Нищо не се получава. Трябва да си намеря друга работа. "
- Как по този начин?, попитали я нейните водачи. - Нали ти сътвори точната обстановка, която изиска? Нима това не е победа за теб?
- Моят боязън от дребни пространства не ми позволява да отивам на работа, отвърнала Сара. - Пътуването унищожава целия ми ден - по два пъти - на идване и на връщане.
- Сара, посъветвали я водачите ѝ, за какво не пробваш да се пребориш със страха, вместо да бягаш от работата си?
- Не знам, отвърнала нерешително Сара. - От 35 години се опасявам от дребни пространства, а тази работа я имам едвам от един месец.
***
Сара била толкоз привикнала със своя боязън. Тя го познавала толкоз добре и той бил толкоз удобно, остаряло възприятие за нея, че не желала да го трансформира. Страхът да се отърве от страха си я плашел повече от неуместното, само че добре познато възприятие. Колко пъти и на нас ни се случва да стоим на познатото, само че некомфортно място, единствено тъй като ни е боязън да пристъпим в незнайното, което пък е по-добро?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ