Наследството на Чърчил и защо Тръмп го вижда като икона, на която да подражава
Сър Уинстън Чърчил умира преди 60 години на 24 януари 1965 година Погребението му е на 30 януари, откакто три дни почива в Уестминстърския замък.
Това е единственият случай след Втората международна война, когато се организира цялостно държавно заравяне на човек, който не е член на кралското семейство.
Тогава Чърчил е уважаван като министър-председател, който е повел Англия към победа над Хитлер и нацистите. Оттогава насам той нееднократно е оглавявал анкетите за „ най-великия британец “ .
The enduring legacy of Churchill 60 years after his death - and why Trump sees him as an icon to emulate | analysis
— Sky News (@SkyNews)
През 1965 година доста хора, които са претърпели войната, към момента са живи. Кралският монетен двор отсича „ корона на Чърчил “ с номинална стойност пет шилинга, с цел да означи живота и гибелта му. Подобни възпоменателни излъчвания са необичайност през 60-те години.
Самото заравяне е извънредно и грандиозно събитие, в което вземат участие хиляди военнослужещи от всички типове въоръжени сили.
Мрачното му величие затвърждава репутацията на Англия като параден театър, само че по-късно френският президент военачалник Шарл дьо Гол, на който Чърчил насилствено позволява да бъде поканен, разяснява: „ Сега Англия към този момент не е велика мощ “.
Колкото забележителна е националната и интернационалната реакция по време на гибелта му, толкоз незабравим е феноменът, че сър Уинстън Чърчил продължава да бъде емблематична фигура повече от половин век по-късно.
Междувременно, с встъпването в служба на новия президент на Съединени американски щати, местоположението на бюста на сър Уинстън още веднъж се трансформира в гореща тематика, най-малко в английските десни медии.
Доналд Тръмп още веднъж сложи бронзовия бюст на сър Джейкъб Епщайн на видно място в Овалния кабинет. Първоначално той е бил възложен назаем от английското посолство на президента Джордж Буш-младши. И двамата директни прародители на Тръмп - Барак Обама и Джо Байдън, го реалокираха на друго място в Белия дом. Тръмп към този момент два пъти я връща назад.
Обама сложи бюст на Мартин Лутър Кинг Джуниър на гордо място. Джо Байдън избра ирландския американец Боби Кенеди.
В персоналните палати на президента от дълго време има друго идентично копие на бюста на Епщайн - подарък на Линдън Джонсън през 1965 година
Внукът на Чърчил, Никълъс Соумс, някогашен народен представител от Консервативната партия, който в този момент е в Камарата на лордовете, не се впечатлява от цялата тази блъсканица.
60 yrs ago 1965 Sir Winston Churchill died. First Lord of the Admiralty in two world wars and arguably the greatest British Prime Minister ever.
He said. “We sleep safely at night because rough men stand ready to visit violence on those who would harm us. ”
— On This Day RN (@OnthisdayRN)
Той показва: „ Тя е дадена назаем. Обещавам ви, че това не е знак за силата или не на специфичните връзки, без значение дали главата на Чърчил е в Белия дом или не. “
Възхищението на Тръмп от Чърчил е по-скоро персонално, в сравнение с англофилско. Точно както някои изявления на Тръмп в обществените мрежи изопачават някои от най-известните цитати на Чърчил. Филмът „ Най-мрачният час “, в който Гари Олдман е в ролята на Чърчил, е един от филмите, които Тръмп е определил като свои обичани.
Най-близките съдружници на президента обичат да вършат съпоставения сред двамата мъже. През 2020 година, когато Тръмп си проправи път до църквата „ Сейнт Джон “ против Белия дом, с цел да се снима с нея, откакто тя беше развалена от запалителна бомба, формалният му представител съобщи, че това е „ обръщение за резистентност и увереност, сходно на Чърчил, който инспектира вредите от бомбардировките “ , евентуално от Блиц.
След като посети татко си след смъртоносния опит за нападение в Пенсилвания това лято, синът на Тръмп Ерик го оприличи на Чърчил поради „ неналичието на политическа уместност “ .
Тръмп не е единственият президент на Съединени американски щати, който подражава на Чърчил. И Айзенхауер, и Джордж Буш се пробват да рисуват, въодушевени частично от уменията на Чърчил с четката.
Тръмп е огромен обожател на парадните прояви и може би е отчаян, че телевизионната публика на втората му инаугурация (24,6 млн. души) не е достигнала тази на Джо Байдън или на Барак Обама.
Част от обяснението може да бъде възходящата фрагментация на аудиторията от новите медии, представлявани от софтуерните милиардери, които бяха поканени да участват персонално на церемонията от Тръмп.
През 1965 година сходен брой хора - 25 милиона - са гледали погребението на Чърчил в Обединеното кралство - голяма всеобща публика в доста по-малка страна от Съединени американски щати.
Тогава е имало единствено два телевизионни канала и церемонията е била излъчена онлайн от BBC и ITV.
За Военновъздушни сили това беше последното държавно събитие, водено от Ричард Дамбълби, патриархът на телевизионната фамилия Дамбълби. Погребението не беше показано онлайн по RTE в Ирландия. Нито ирландският президент, нито министър-председателят участваха на церемонията.
Погребението е телевизионно представление с присъединяване на пехота и конница, полети на RAF и пътешестване с лодка, трен, персонален състав и катафалка. Церемониите са планувани още от времето, когато Чърчил получава първия си тежък инсулт през 1953 година
Той изпълняваше втория си мандат като министър-председател и неприятното му здравословно положение беше скрито от обществеността, макар че той остана отчасти неподвижен. За реализирането на проекта е належащо обръщение от кралицата до Народното събрание и предложение в Народното събрание в деня след гибелта на Чърчил за разрешаване на държавно заравяне.
60 years ago, Sir Winston Churchill passed away, leaving a legacy that shaped the 20th century.
Support his legacy: Donate $50+ to receive a special Finest Hour issue.
Това е единственият случай след Втората международна война, когато се организира цялостно държавно заравяне на човек, който не е член на кралското семейство.
Тогава Чърчил е уважаван като министър-председател, който е повел Англия към победа над Хитлер и нацистите. Оттогава насам той нееднократно е оглавявал анкетите за „ най-великия британец “ .
The enduring legacy of Churchill 60 years after his death - and why Trump sees him as an icon to emulate | analysis
— Sky News (@SkyNews)
През 1965 година доста хора, които са претърпели войната, към момента са живи. Кралският монетен двор отсича „ корона на Чърчил “ с номинална стойност пет шилинга, с цел да означи живота и гибелта му. Подобни възпоменателни излъчвания са необичайност през 60-те години.
Самото заравяне е извънредно и грандиозно събитие, в което вземат участие хиляди военнослужещи от всички типове въоръжени сили.
Мрачното му величие затвърждава репутацията на Англия като параден театър, само че по-късно френският президент военачалник Шарл дьо Гол, на който Чърчил насилствено позволява да бъде поканен, разяснява: „ Сега Англия към този момент не е велика мощ “.
Колкото забележителна е националната и интернационалната реакция по време на гибелта му, толкоз незабравим е феноменът, че сър Уинстън Чърчил продължава да бъде емблематична фигура повече от половин век по-късно.
Междувременно, с встъпването в служба на новия президент на Съединени американски щати, местоположението на бюста на сър Уинстън още веднъж се трансформира в гореща тематика, най-малко в английските десни медии.
Доналд Тръмп още веднъж сложи бронзовия бюст на сър Джейкъб Епщайн на видно място в Овалния кабинет. Първоначално той е бил възложен назаем от английското посолство на президента Джордж Буш-младши. И двамата директни прародители на Тръмп - Барак Обама и Джо Байдън, го реалокираха на друго място в Белия дом. Тръмп към този момент два пъти я връща назад.
Обама сложи бюст на Мартин Лутър Кинг Джуниър на гордо място. Джо Байдън избра ирландския американец Боби Кенеди.
В персоналните палати на президента от дълго време има друго идентично копие на бюста на Епщайн - подарък на Линдън Джонсън през 1965 година
Внукът на Чърчил, Никълъс Соумс, някогашен народен представител от Консервативната партия, който в този момент е в Камарата на лордовете, не се впечатлява от цялата тази блъсканица.
60 yrs ago 1965 Sir Winston Churchill died. First Lord of the Admiralty in two world wars and arguably the greatest British Prime Minister ever.
He said. “We sleep safely at night because rough men stand ready to visit violence on those who would harm us. ”
— On This Day RN (@OnthisdayRN)
Той показва: „ Тя е дадена назаем. Обещавам ви, че това не е знак за силата или не на специфичните връзки, без значение дали главата на Чърчил е в Белия дом или не. “
Възхищението на Тръмп от Чърчил е по-скоро персонално, в сравнение с англофилско. Точно както някои изявления на Тръмп в обществените мрежи изопачават някои от най-известните цитати на Чърчил. Филмът „ Най-мрачният час “, в който Гари Олдман е в ролята на Чърчил, е един от филмите, които Тръмп е определил като свои обичани.
Най-близките съдружници на президента обичат да вършат съпоставения сред двамата мъже. През 2020 година, когато Тръмп си проправи път до църквата „ Сейнт Джон “ против Белия дом, с цел да се снима с нея, откакто тя беше развалена от запалителна бомба, формалният му представител съобщи, че това е „ обръщение за резистентност и увереност, сходно на Чърчил, който инспектира вредите от бомбардировките “ , евентуално от Блиц.
След като посети татко си след смъртоносния опит за нападение в Пенсилвания това лято, синът на Тръмп Ерик го оприличи на Чърчил поради „ неналичието на политическа уместност “ .
Тръмп не е единственият президент на Съединени американски щати, който подражава на Чърчил. И Айзенхауер, и Джордж Буш се пробват да рисуват, въодушевени частично от уменията на Чърчил с четката.
Тръмп е огромен обожател на парадните прояви и може би е отчаян, че телевизионната публика на втората му инаугурация (24,6 млн. души) не е достигнала тази на Джо Байдън или на Барак Обама.
Част от обяснението може да бъде възходящата фрагментация на аудиторията от новите медии, представлявани от софтуерните милиардери, които бяха поканени да участват персонално на церемонията от Тръмп.
През 1965 година сходен брой хора - 25 милиона - са гледали погребението на Чърчил в Обединеното кралство - голяма всеобща публика в доста по-малка страна от Съединени американски щати.
Тогава е имало единствено два телевизионни канала и церемонията е била излъчена онлайн от BBC и ITV.
За Военновъздушни сили това беше последното държавно събитие, водено от Ричард Дамбълби, патриархът на телевизионната фамилия Дамбълби. Погребението не беше показано онлайн по RTE в Ирландия. Нито ирландският президент, нито министър-председателят участваха на церемонията.
Погребението е телевизионно представление с присъединяване на пехота и конница, полети на RAF и пътешестване с лодка, трен, персонален състав и катафалка. Церемониите са планувани още от времето, когато Чърчил получава първия си тежък инсулт през 1953 година
Той изпълняваше втория си мандат като министър-председател и неприятното му здравословно положение беше скрито от обществеността, макар че той остана отчасти неподвижен. За реализирането на проекта е належащо обръщение от кралицата до Народното събрание и предложение в Народното събрание в деня след гибелта на Чърчил за разрешаване на държавно заравяне.
60 years ago, Sir Winston Churchill passed away, leaving a legacy that shaped the 20th century.
Support his legacy: Donate $50+ to receive a special Finest Hour issue.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ