10 книги на Тери Пратчет и с коя да започнем (само за ценители)
Сър Тери Пратчет е галактика, събрала в себе си стотици микровселени, които обрисуват метафорично и с желязно възприятие за комизъм актуалния свят, в който ние имаме шанса да сме се родили. Някои ще попитат за какво шанс? Да забележим – средновековни уреди за изтезания или вредите от софтуерния прогрес и прикритата свирепост? В последна сметка – кое е по-късата съчка?
Съществуваме в хитро като магьосница в чужбина време, в което лъжата се явява чиста истина, а доверието е умела актьорска игра. И създателят добре вижда иронията във всичко това. Добре улавя парадокса на безграничната човешка лакомия, надменност и интелектуална беднотия. Книгите му са като че ли написани на скришен език, в който всяка дума е код, препращащ към някаква историческа или житейска реалност. Език, който умее да те накара да се замислиш надълбоко и в това време те откъсва от всички ядосани чичковци, намусени лелки и кисели млека с изминал период на годност…
Времето ни просто има потребност от Пратчет, има потребност Света на диска. А и ние самите, тъй като какво друго с изключение на хуморът, може да ни избави от нещастието?!
Дойдохме си на думата – Светът на диска. Тази ( засмукваща вниманието като супер мощна съвременна прахосмукачка) поредност съдържа над 40 книги. Как обаче да ги четем? Има ли значение от коя ще стартираме? Логично би било да стартираме с годината на издаване и в случай че го създадем, това няма да е най-голямата неточност в живота ни. Ако обаче желаеме да проследим избрани персонажи и истории, добре е да прелистваме поредицата по тематики. Затова тук ще създадем една ранглиста, обхващаща две от тях – Градската стража и за вещиците. (За ваша информация, и защото няма да можем да обхванем всичко, останалите съществени тематика са както следва: Смърт, Моист декор Липуиг, Ринсуинд/магьосниците, Тифани Сболки и Нак Мак Фигълите.)
Нека забележим по какъв начин бихте могли да започнете своето влюбване в поредицата (ако сте очаквали неангажираща връзка – това няма по какъв начин да се случи с творбите на Пратчет!).
Градската стража:
1. „ Стражите! Стражите! “
Това е осмият разказ от поредицата за Света на диска. Издадена е през 1989 година и е първата книга, в която съществена тематика е Градската стража на Анкх-Морпорк.
2. „ Въоръжени мъже “
Петнадесети подред разказ от поредицата, публикуван през 1993 година Книга втора, в която основни герои са хората от Градската стража.
3. „ Глинени крайници “
Деветнадесети разказ от книгите за Света на диска, публикуван през 1996 година и трета книга от историите за Градската стража.
4. „ Шовинист “
Двадесет и първа книга, издадена през 1997 година Главен воин в нея е командирът на градската страна на Анкх-Морпорк – Самюел Ваймс.
5. „ Петият слон “
Издадена през 1999 година, двадесет и четвърта от поредицата и пета книга за стражите.
От поредицата за Градската стража остават още три книги: „ Нощна стража “ (2002 г, двадесет и осма книга), „ Туп! “ (2005 година, тридесет и четвърта книга) и „ Смрък “ (2011 година, тридесет и девета книга).
Вещиците:
1. „ Еманципирана магия “
Книга трета, издадена през 1987 година Това е първият разказ, в който основен воин не е магьосникът Ринсуинд, а Баба Вихронрав, която продължава своето присъединяване и по-нататък.
2. „ Посестрими в занаята “
Книга шеста, издадена през 1988 година и вторият разказ, в който взе участие Баба Вихронрав.
3. „ Вещици в чужбина “
Книга дванадесета, издадена през 1991 година и е третият разказ, в който основни настоящи лица са вещиците.
4. „ Господари и господарки “
Четиринадесета книга от поредицата, издадена през 1992 година
5. „ Маскарад “
Осемнадесети разказ, публикуван през 1995г.
Под номер шест попада „ Захапи за врата “ (1998 година, двадесет и трета книга), с което поредицата с основни герои движимостите свършва. С това обаче не завършва тяхното присъединяване в творбите на Пратчет. По-нататък още веднъж ще ги срещате.
Приятно четене! А, да, и не забравяйте какво е споделил писателят: „ Ако имате задоволително пространство за книги, бих желал да поговоря с вас “ .




