Сър Исак Нютон, един от най-великите учени, известен със своите

Сър Исак Нютон, един от най-великите учени, прочут със своите закони за придвижването и гравитацията, е предсказал, че светът, подобен какъвто го познаваме, ще свърши през 2060 година. Той записал това злокобно предизвестие върху лист хартия над серия от математически калкулации преди повече от 300 години.

 Нютон вярвал в библейските пророчества за Апокалипсиса – и по-специално в борбата при Армагедон. Неговото предсказване било основано на протестантската му интерпретация на Библията и събитията, които съгласно него следвали библейската история.

 Според Библията тази предсказана война е разказана в последната глава на Книгата Откровение и съставлява борба сред силите на положителното, водени от Бог, и силите на злото, предвождани от земните царе.

 Според Свещеното писание този конфликт ще постави завършек на сегашния свят и ще даде начало на нова епоха на мир, донесена от Бог.

 Как Нютон пресметнал „ края на света “?

Ученият употребявал математика и исторически дати от Библията, с цел да дефинира по кое време ще настъпи Апокалипсисът. Той интерпретирал посочените в Свещеното писание дни като години, с цел да пресметна пророчеството.

 Според него някои интервали от време, и по-специално 1260 години, представлявали времето на изоставянето на същинската черква и възхода на " корумпирани " тринитарни религии, измежду които той считал най-много Католицизма, обсъждан от някои протестанти като фетиш.

 Нютон изследвал историята, с цел да дефинира точната година, когато това занемаряване на църквата почнало публично, и стигнал до 800 година сл. Хр. – годината, в която било учредено Светото римско имперство.

 Добавяйки 1260 години към 800 година, Нютон получил годината 2060.

 В писмо от 1704 година той написа:

  " Времето, времената и половината време са 42 месеца или 1260 дни, или три години и половина, като всеки месец съдържа 30 дни, както е било в календара на античните. "

  " Ако тези 1260 дни се прегледат като години и стартират от цялостното завземане на тримата царе през 800 година, тогава този интервал ще приключи през 2060 година Може да завърши и по-късно, само че не виждам причина да свърши по-рано. "

 Проста аритметика, а не комплицирана просвета

Според проф. Стивън Д. Снобелен, историк на науката и технологиите в Университета Кингс Колидж в Халифакс, Нютон не употребявал комплицирани математически способи. Вместо това разчитал на елементарна аритметика, която можело да бъде изпълнена даже от дете, написа " Дейли Мейл ".

 Ученият употребявал 1260, 1290, 1335 и 2300 дни, които се загатват в Книгата на Даниил и Откровение, с цел да проучва края на избрани исторически интервали и началото на нови.

 Нютон ползвал метода „ ден за година “, който гласи, че думата „ ден “ в Библията в действителност символизира една година.

 Какво ще се случи след 2060 година?

Според Откровение, Христос и неговите светии ще се намесят, с цел да открият Глобално Божие Царство, което ще ръководи Земята в продължение на 1000 години.

 Нютон вярвал, че към този интервал корумпираните разклонения на християнството ще паднат, а същинското Евангелие ще бъде проповядвано намерено.

 Според библейските пророчества, преди второто пришествие на Христос евреите ще се завърнат в Израел и ще възстановят Храма.

 Но макар напъните си да предскаже края на света, Нютон останал внимателен във връзка с пророческото датиране.

  " Той се тревожеше, че човешките неточности в предсказанията ще навредят на престижа на Библията, " написа проф. Снобелен.

 Дори самият Нютон поставял под въпрос личното си предсказване за 2060 година

  " Може да настъпи и по-късно, само че не виждам причина да се случи по-рано, " писал той.

 В друго свое знамение, също обвързвано с 2060 година, Нютон прецизира:

  " Не загатвам тази дата, с цел да утвърдя по кое време ще настъпи краят, а с цел да спра безразсъдните догадки на хора, които непрестанно предсказват времето на края и с това компрометират свещените пророчества всякога, когато предсказанията им се провалят. "

  " Христос ще пристигна като апаш в нощта и не е за нас да знаем времената и сезоните, които Бог е запазил за себе си. "

 Нютон: академик или набожен мъдрец?

Днес може да наподобява извънредно за академик да се занимава толкоз задълбочено с древен пророчества. Но съгласно проф. Снобелен:

  " Нютон не беше академик в актуалния смисъл на думата. Вместо това, той беше „ натурален мъдрец “. " До XVIII век естествената философия включвала освен проучването на природата, само че и разкриването на Божието дело в света.

  " За Нютон нямаше непреодолима граница сред религията и това, което през днешния ден назоваваме просвета. През целия си дълъг живот той работи старателно, с цел да открие Божията истина – било то в природата или в Писанията. "