Човек е това, което мисли за себе си
Сър Франсис Галтън е една от знаковите персони в историята на логиката на психиката. Английският психолог и антрополог е братовчед на Чарлз Дарвин и под негово въздействие, след публикуването на “Произход на типовете " (1859), Галтън вкарва в логиката на психиката и антропологията концепцията за наследствеността, като пояснение на самостоятелните разлики сред хората. Смятан е и за покровител на противоречивата доктрина за евгениката.
От дребен се е отличавал с колосален разсъдък - на двегодишна възраст той се научава да чете, на пет разбира латински, гръцки и може да дели многоцифрени числа, а на шест гълтам жадно литературата за възрастни, включително Шекспир, който чете за удоволствие. Неспокоен и търсещ разум, Галтън постоянно опитва със себе си, с цел да открие отговори на проблеми, които го вълнуват. Научното му любознание от време на време стига до крайности и един от образците, които илюстрират това, е случай, от стажантската му процедура в болница в Бирмингам.
В желанието си да научи какви са ефектите на различните лекарства, той поема малки дози от всяко и отбелязва реакциите си по системен начин. Тръгва с лекарствата, чиито имена започват с буквата „ А “, само че не съумява да организира до дъно начинанието си откакто, стигайки до медикаментите с буквата „ С “, взема масло от едно растение от семейството на млечките (мощно разхлабително). Действието на препарата поставя точка на опита.
След години, към този момент одобрен като престиж в логиката на психиката и антропологията, сър Франсис Галтън решил да организира различен самобитен опит. Преди да излезе на нормалната си разходка по улиците на Лондон, той се изправил пред огледалото и уверено повторил няколко пъти на глас: " Аз съм непоносим човек, мразен от всички в Англия. " След като се концентирал върху това разбиране до степен на самохипноза, той излязъл на разходка.
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)