Антъни Хопкинс свири на пиано, докато дава интервю
Сър Антъни Хопкинс изнесе частен пиано рецитал на екипа на Би Би Си, който пристигна в Лос Анджелис, с цел да интервюира двукратния притежател на " Оскар ", индивидът, който трансформира Ханибал Лектър в паметен знак на ужаса.
В хотел в Бевърли Хилс, под ритъма на клавишите и с цитати от Шекспир, артистичната душа на Хопкинс направи самобитна изповед. Поводът е публикуването на неговата автобиография " Справихме се, хлапе " - почтен, необработен и разтърсващ роман за самотника от Уелс, който се трансформира в един от най-великите английски артисти.
" Не можех да си припиша заслугите за нищо от това, не можех да възнамерявам нищо ", споделя той в изявлението си. " А в този момент, на 87, на път към 88 години, ставам заран и си мисля, че още съм тук, въпреки към момента да не разбирам света. "
Отстрани наподобява, че не шансът, а дълбокото му схващане за човешките страсти е ключът към триумфа му.
" Истинско знамение е да си жив ", споделя Антъни Хопкинс.
Сложността на човешката природа го очарова. Може би по тази причина сър Антъни Хопкинс постоянно е разбирал двойствеността на индивида и това изяснява необятния му актьорски диапазон.
Първият му пробив идва с помощта на Питър О`Тул, който го кани на прослушване за кино лентата " Лъвът през зимата " (1968). Тогава Хопкинс към този момент е част от Националната театрална натрупа на Лорънс Оливие, само че се усеща не на място. " Не можех да се впиша в английския сценичен жанр ", признава той. " Не желаех да заставам на сцената с копие в ръка до края на живота си. Просто желаех малко живот. "
Когато получава ролята на Ричард Лъвското сърце, синът на хлебар от Порт Талбът не може да повярва, че играе с Катрин Хепбърн. Тя му дава съвет, който трансформира метода му вечно: " Не играй, просто действай без да мислиш. "
Именно тази елементарност се трансформира в негова философия. " Бъдете неподвижни. Бъдете спестовни. Не се преструвайте ", споделя Хопкинс. И тъкмо това прави осъществяванията му незабравими: от трагичния крал Лир до демонично тихия Ханибал Лектър.
Вместо да играе Лектър като страшилище, Хопкинс избира противоположното - отдръпва се. След първите страници на сюжета схваща, че това е роля, която ще промени живота му. " Инстинктивно знаех по какъв начин да го изиграя. Нося дявола в себе си. Всички го носим. "
За да внуши боязън, взема решение в никакъв случай да не откъсва очи от колегата си на екрана, а част от страховитите реплики са въодушевени от старите филми за Дракула, които гледал като дете.
В автобиографията си Хопкинс разкрива и за мъчителната бездна сред това по какъв начин светът е гледал на него и по какъв начин се е чувствал от вътрешната страна. В учебно заведение е бил унизен поради " огромната си глава ", именуван простак, шамаросван от учители, неразбираем от родителите си. " Това ми даде вътрешност от яд, възмущение и възмездие ", признава той.
Хопкинс претърпява години на алкохолизъм и разрушителни връзки. " Това е грозната страна на пиенето, изважда най-бруталното в теб ", признава той.
Една нощ през 1975 година, в цялостно алкохолно затъмнение, кара из Лос Анджелис. Когато се разсънва, схваща, че е бил на крачка от злополука. Тогава чува вътрешния си глас, който му споделя: " Всичко свърши. Сега можеш да започнеш да живееш. " На първата си среща с Анонимните алкохолици усеща, че е попаднал измежду свои. " Всички сме идентични. Не съм самичък. "
Съпругата на артиста Стела Арояве има вяра, че той е в аутистичния набор, и той не отхвърля: " Вероятно е правилно, поради склонността ми към запаметяване и неналичието на емоционалност. "
Актьорът признава, че просто е " леден " и употребява този щит, построен още от детството, когато се е научил да гледа насилниците право в очите, без да мигне.
Днес, на 87, сър Антъни Хопкинс гледа обратно с примирие: " Повечето ми другари към този момент ги няма. Надявам се да остана още малко. Но и да не стане, ще си мисля, че беше отлично. "
Иначе в изявлението признава, че тази година губи двете си обичани пиана при пожар в дома си в Лос Анджелис. " Всичко беше под руините ", споделя именитият създател.
Сър Антъни Хопкинс е повече от артист. Той е музикант и мъдрец и човек галактика.
В хотел в Бевърли Хилс, под ритъма на клавишите и с цитати от Шекспир, артистичната душа на Хопкинс направи самобитна изповед. Поводът е публикуването на неговата автобиография " Справихме се, хлапе " - почтен, необработен и разтърсващ роман за самотника от Уелс, който се трансформира в един от най-великите английски артисти.
" Не можех да си припиша заслугите за нищо от това, не можех да възнамерявам нищо ", споделя той в изявлението си. " А в този момент, на 87, на път към 88 години, ставам заран и си мисля, че още съм тук, въпреки към момента да не разбирам света. "
Отстрани наподобява, че не шансът, а дълбокото му схващане за човешките страсти е ключът към триумфа му.
" Истинско знамение е да си жив ", споделя Антъни Хопкинс.
Сложността на човешката природа го очарова. Може би по тази причина сър Антъни Хопкинс постоянно е разбирал двойствеността на индивида и това изяснява необятния му актьорски диапазон.
Първият му пробив идва с помощта на Питър О`Тул, който го кани на прослушване за кино лентата " Лъвът през зимата " (1968). Тогава Хопкинс към този момент е част от Националната театрална натрупа на Лорънс Оливие, само че се усеща не на място. " Не можех да се впиша в английския сценичен жанр ", признава той. " Не желаех да заставам на сцената с копие в ръка до края на живота си. Просто желаех малко живот. "
Когато получава ролята на Ричард Лъвското сърце, синът на хлебар от Порт Талбът не може да повярва, че играе с Катрин Хепбърн. Тя му дава съвет, който трансформира метода му вечно: " Не играй, просто действай без да мислиш. "
Именно тази елементарност се трансформира в негова философия. " Бъдете неподвижни. Бъдете спестовни. Не се преструвайте ", споделя Хопкинс. И тъкмо това прави осъществяванията му незабравими: от трагичния крал Лир до демонично тихия Ханибал Лектър.
Вместо да играе Лектър като страшилище, Хопкинс избира противоположното - отдръпва се. След първите страници на сюжета схваща, че това е роля, която ще промени живота му. " Инстинктивно знаех по какъв начин да го изиграя. Нося дявола в себе си. Всички го носим. "
За да внуши боязън, взема решение в никакъв случай да не откъсва очи от колегата си на екрана, а част от страховитите реплики са въодушевени от старите филми за Дракула, които гледал като дете.
В автобиографията си Хопкинс разкрива и за мъчителната бездна сред това по какъв начин светът е гледал на него и по какъв начин се е чувствал от вътрешната страна. В учебно заведение е бил унизен поради " огромната си глава ", именуван простак, шамаросван от учители, неразбираем от родителите си. " Това ми даде вътрешност от яд, възмущение и възмездие ", признава той.
Хопкинс претърпява години на алкохолизъм и разрушителни връзки. " Това е грозната страна на пиенето, изважда най-бруталното в теб ", признава той.
Една нощ през 1975 година, в цялостно алкохолно затъмнение, кара из Лос Анджелис. Когато се разсънва, схваща, че е бил на крачка от злополука. Тогава чува вътрешния си глас, който му споделя: " Всичко свърши. Сега можеш да започнеш да живееш. " На първата си среща с Анонимните алкохолици усеща, че е попаднал измежду свои. " Всички сме идентични. Не съм самичък. "
Съпругата на артиста Стела Арояве има вяра, че той е в аутистичния набор, и той не отхвърля: " Вероятно е правилно, поради склонността ми към запаметяване и неналичието на емоционалност. "
Актьорът признава, че просто е " леден " и употребява този щит, построен още от детството, когато се е научил да гледа насилниците право в очите, без да мигне.
Днес, на 87, сър Антъни Хопкинс гледа обратно с примирие: " Повечето ми другари към този момент ги няма. Надявам се да остана още малко. Но и да не стане, ще си мисля, че беше отлично. "
Иначе в изявлението признава, че тази година губи двете си обичани пиана при пожар в дома си в Лос Анджелис. " Всичко беше под руините ", споделя именитият създател.
Сър Антъни Хопкинс е повече от артист. Той е музикант и мъдрец и човек галактика.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ