Съпрузите Адриан и Наталия заедно изтърпели мъченичество в името на

Съпрузите Адриан и Наталия дружно изтърпели страдалчество в името на Христа

Император Максимиан в столицата си гр. Никомидия издал заповед грижливо да се издирят християните и да се дадат под съд. Веднъж по напътствието на някои от жителите на Никомидия бойците на Максимиан намерили в една пещера 23 индивида, които декларирали, че имат вяра в Христа. Войниците ги вързали и отвели при царя. Царят самичък разпитвал християните, които без боязън изповядвали своята религия, а на заканите на царя, че ще ги подложи на изтезание, дали отговор, че не се боят да страдат за името на Иисус Христос. Разгневеният Максимиан заповядал още тук да ги бият най-жестоко. След като ги изтезавали до полусмърт, отвели ги в преторията, с цел да запишат там имената им като на наказани на гибел.
Един от членовете на преторията, по име Адриан, благороден и богат човек, бил очевидец на изтезанията и непостижимото за него, като богохулник, самообладание на християните. Под въздействие на поразилото го усещане той взел да ги разпитва каква премия чакат от своя Бог за това чудно тяхно самообладание. И в диалога с едвам дишащите от телесна изнемога мъченици Божията берекет се докоснала до положителната душа на Адриан. Той схванал божествената истина и споделил на писарите: " Запишете и моето име дружно с имената на тия светци, тъй като и аз имам вяра в техния Бог Христос и с наслада ще умра за Него! "
Учуденият писар побързал да уведоми царя, че Адриан се оповестил за хриситянин, а царят го повикал при себе си, заповядал да го оковат в тежки стоманени вериги и да го отведат в тюрма. 
Един Адрианов прислужник, който бил при него в оня ден, побързал да иде вкъщи му, с цел да уведоми жена му Наталия за случилото се. Като схванала повода за наказването му, на лицето на Наталия се изразила най-жива наслада. Тя била загадка християнка и от всичкото си сърце желаела обръщането на своя мъж към същинския Бог.
Наталия побързала да отиде при мъжа си в тъмницата, паднала в нозете му, целунала неговите окови и проливайки радостни сълзи, споделила: " Блажен си ти, съпруже мой, тъй като откри същинското, безконечното богатство, като повярва в Христа! Моля те остани до дъно в това звание, към което си в този момент свикан посредством Божието състрадание! " До самата гибел на мъжа си Наталия не преставала да поддържа неговото геройство.
Наталия споделила на мъжа си: " Съпруже мой, когато ти застанеш пред Бога, моли го, щото и аз скоро да те вървя след и да се не разделя с тебе в блажената безкрайност! "
Понеже мъчениците напълно били отслабнали от страданията и мъченията, а някои от тях били към този момент и на умиране, заповядано било да се извърши над тях смъртната присъда. Адриан, който едничък още не бил изгубил сили, бил предаден на мъчение. Наталия до дъно била при него и го ободрявала посредством вярата в Бог.
Телата на св. мъченици били събрани от християните и препратени в гр. Византион. Като пристигнала във Византион, Наталия се помолила един път в храма, където почивали останките на мъчениците, легнала да си почине и в съня си видяла Адриан, който й възвестил за нейната близка гибел. Скоро безболезнено и безшумно се поминала, като заспала безконечния си сън при гроба на своя мъж.