Първата дама за Валери Симеонов: Позор
Съпругата на президента Десислава Радева дефинира като " срам " думите на вицепремиера Валери Симеонов, че майките на деца с увреждания са " кресливи ", а децата им - " сякаш заболели ".
" Репликата, изречена от него преди няколко дни мога да окачествя единствено с една дума – срам. Позор за него, че посмя да се отнесе надменно-присмехулно към заболели български деца и проблемите на техните родители. Позор за неговата партия, която самоотвержено го отбрани с нарочна позиция. Позор отново за него (вицепремиера ни), когато самодоволно разгласи, че стои твърдо зад думите си. Позор за тези от нас, които са избрали подобен човек да ни съставлява и работи в наш интерес ", написа първата дама в персоналния си фейсбук профил.
Тя цитира още конституцията, където е записано, че фамилията, майчинството и децата са под протекция на страната, а достолепието на личността е обезпечено.
Ето какво написа Десислава Радева във Facebook:
Когато в фамилията се роди нездраво (в общоприетите разбирания) дете, вероятно родителите са изправени пред съдбовно решение – дали да го задържат и отглеждат. Сблъскват се страстите и вярата, разсъдъкът и мисълта за бъдещето. Но един път взето, решението съдържа в себе си осъзната родителска отговорност.
Може би през годините родителите, в моменти на цялостно безсилие и обезсърчение, са се питали мълчешком „ Дали не сгреших? ”. Но бързо, отговорно и с стеснение от самите себе си са изхвърляли този въпрос от главите си. Това, несъмнено, са единствено мои догатки.
Когато синът ми беше на 10 години, в класа им пристигна Ина - дете с ДЦП. В количка. Добро, усмихнато, слънчево дете. Явно и учителите, и родителите си бяхме свършили добре работата, тъй като Ина се усещаше спокойна и напълно на място в класната стая.
Децата я включваха във всичките си игри, помагаха й, държаха се с нея по същия метод, по който се държаха един с различен. Те я правеха щастлива, тъй като се усещаше като една от тях. А тя правеше нас, родителите, щастливи, тъй като учеше децата ни и нас самите на човечност.
Човещина, която не усетих от вицепремиера ни Валери Симеонов.
Репликата, изречена от него преди няколко дни мога да окачествя единствено с една дума – срам.
Позор за него, че посмя да се отнесе надменно-присмехулно към заболели български деца и проблемите на техните родители.
Позор за неговата партия, която самоотвержено го отбрани с нарочна позиция.
Позор отново за него (вицепремиера ни), когато самодоволно разгласи, че стои твърдо зад думите си.
Позор за тези от нас, които са избрали подобен човек да ни съставлява и работи в наш интерес.
Предполагам, господин Симеонов е осведомен с член 14 от Конституцията на Република България, където е записано, че фамилията, майчинството и децата са под протекция на страната.
Има и още един значим текст там – чл.4, ал.2, където Република България подсигурява достолепието на личността.
Майките с черни тениски не крещят за привилегии, а се борят за почтено битие. За себе си и децата си. Лично за мен те са герои, създали по-трудния, само че по-човешки избор, в случай че помним случая Могилино...
Подходът „ Има черни тениски – има проблем... ” се е провалил в исторически проект. Според мен, с цел да ни има като българи не трябва да се помиряваме с опитите за тъпчене на човешкото достолепие.
За да е напълно ясно, ще прибегна до тълковния речник. Не за думата „ Човещина ”. За нея не е необходим речник, а сърце. А за думата „ Позор ” - срамно, унизително състояние, което провокира пренебрежение.
" Репликата, изречена от него преди няколко дни мога да окачествя единствено с една дума – срам. Позор за него, че посмя да се отнесе надменно-присмехулно към заболели български деца и проблемите на техните родители. Позор за неговата партия, която самоотвержено го отбрани с нарочна позиция. Позор отново за него (вицепремиера ни), когато самодоволно разгласи, че стои твърдо зад думите си. Позор за тези от нас, които са избрали подобен човек да ни съставлява и работи в наш интерес ", написа първата дама в персоналния си фейсбук профил.
Тя цитира още конституцията, където е записано, че фамилията, майчинството и децата са под протекция на страната, а достолепието на личността е обезпечено.
Ето какво написа Десислава Радева във Facebook:
Когато в фамилията се роди нездраво (в общоприетите разбирания) дете, вероятно родителите са изправени пред съдбовно решение – дали да го задържат и отглеждат. Сблъскват се страстите и вярата, разсъдъкът и мисълта за бъдещето. Но един път взето, решението съдържа в себе си осъзната родителска отговорност.
Може би през годините родителите, в моменти на цялостно безсилие и обезсърчение, са се питали мълчешком „ Дали не сгреших? ”. Но бързо, отговорно и с стеснение от самите себе си са изхвърляли този въпрос от главите си. Това, несъмнено, са единствено мои догатки.
Когато синът ми беше на 10 години, в класа им пристигна Ина - дете с ДЦП. В количка. Добро, усмихнато, слънчево дете. Явно и учителите, и родителите си бяхме свършили добре работата, тъй като Ина се усещаше спокойна и напълно на място в класната стая.
Децата я включваха във всичките си игри, помагаха й, държаха се с нея по същия метод, по който се държаха един с различен. Те я правеха щастлива, тъй като се усещаше като една от тях. А тя правеше нас, родителите, щастливи, тъй като учеше децата ни и нас самите на човечност.
Човещина, която не усетих от вицепремиера ни Валери Симеонов.
Репликата, изречена от него преди няколко дни мога да окачествя единствено с една дума – срам.
Позор за него, че посмя да се отнесе надменно-присмехулно към заболели български деца и проблемите на техните родители.
Позор за неговата партия, която самоотвержено го отбрани с нарочна позиция.
Позор отново за него (вицепремиера ни), когато самодоволно разгласи, че стои твърдо зад думите си.
Позор за тези от нас, които са избрали подобен човек да ни съставлява и работи в наш интерес.
Предполагам, господин Симеонов е осведомен с член 14 от Конституцията на Република България, където е записано, че фамилията, майчинството и децата са под протекция на страната.
Има и още един значим текст там – чл.4, ал.2, където Република България подсигурява достолепието на личността.
Майките с черни тениски не крещят за привилегии, а се борят за почтено битие. За себе си и децата си. Лично за мен те са герои, създали по-трудния, само че по-човешки избор, в случай че помним случая Могилино...
Подходът „ Има черни тениски – има проблем... ” се е провалил в исторически проект. Според мен, с цел да ни има като българи не трябва да се помиряваме с опитите за тъпчене на човешкото достолепие.
За да е напълно ясно, ще прибегна до тълковния речник. Не за думата „ Човещина ”. За нея не е необходим речник, а сърце. А за думата „ Позор ” - срамно, унизително състояние, което провокира пренебрежение.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ