Едно към едно от интервюто "Десислава Радева - такава, каквато е"
Съпругата на президента Десислава Радева даде изявление за списание " Ева ", в което споделя за запознанството си с Румен Радев и за живота си. " Дневник " разгласява едно към едно цитати от него.
За котарака Чарли
" Чарли (котаракът) е в отлична форма и въобще няма концепция в какъв брой значима фигура го трансфораха моите критици. Истината е, че те прочетоха във въпросния статус това, което желаеха да прочетат. Имитираха първосигналност, като се вкопчиха в котарака ми. Не желаеха да извърнат внимание на същностното обръщение. Но това не е мой проблем, мисля ".
За обществените мрежи и публицистиката
" Сега множеството вести нямат нищо общо с истината, а хората сякаш губят възприятието си за комизъм и стават все по-негативни. Което ме натоварва ".
За свободата, живота и лицемерието
" Свободата да бъдеш подобен, какъвто си. За мен да си свободен значи да казваш истината. Смятам себе си за свободен човек, тъй като споделям истината. Всъщност своята истина. Така съм възпитана. Така съм възпитала и детето си. Теорията за благородната неистина ми звучи плахо и безпричинно. Ако се придържаш към истината, си по-силен. Животът ти надали ще е по-лесен, само че връзката с такива като теб става по-лесна. Хората, които споделят истината, си мислят, че събеседникът им е като тях. Е, аз желая да имам и в огромна степен имам такива събеседници. Животът е прекомерно къс, с цел да го прахосам във фалш и двуличие. И нещо значимо за мен - не икономисвам рецензия, нито тичам от нея. Говоря за рецензия с причини, с фактология, която прокарва полемика. И може да развие мен или теб. Другото е празнодумство, нищоговорене и чиста проба двуличие ".
За анонимността
" Липсва ми онази сладка анонимност, която усетих, когато пристигнах от Бургас в София да последвам. Анонимността да седна сама в кафене и да следя хората " "
За доверието
" Лесно давам доверието си, само че в случай че някой го загуби един път, мъчно го давам още веднъж, да не кажа съвсем в никакъв случай ".
За гимназията
" Последния период на последната година подадох молба за овакантяване поради учителя по физкултура, който пред целия клас ми удари два шамара. Боят за мен в никакъв случай не е бил средство за каквото и да е.... Завърших междинното си обучение в град от селски вид, както беше съвременно да се споделя тогава - Камено. Попаднах в среда на роми и етнически турци и бях единствената, която можеше да напише комплицирано съставно изречение без неточности ".
За Румен Радев
" Познавам Румен от 30 години. Запознахме се в Бургас. Докато бях ученичка, се подвизавах за малко като модел, тъй като парите в никакъв случай не стигаха.... Запознахме се на едно от ревютата, обвързвано с някакъв празник. Аз съм Румен, показа се той. Аз съм Незабравка, отговорих.... Станахме другари, стартира да идва в къщи. Помагаше ми по математика.... През годините сме се виждали не повече от два-три пъти. Но това не пречеше срещите ни да са доста топли и цялостни с доверие. Нали знаеш, има такива другарства, които годините не могат да разрушат.... Разговорите вървяха по този начин, като че ли сме се разделили през вчерашния ден. Ако ме питаш по какъв начин се стигна дотук, не мога да ти отговоря. Отговор няма. Просто се случи. Сигурно е карма, с изключение на обич. Явно е трябвало да се случи ".
За любовта
" В любовта човек няма по какъв начин да прави проекти и сметки. Някои споделят, че това е болестно положение. И може би са прави. Притъпява се инстинктът ти за самозапазване. Губиш егото си. Живееш за другия. И не можеш да си представиш света без него ".
За изневярата
" Мисля, че не мога да дам еднопосочен отговор, въпреки да съм моногамна. Може би изневярата, последвана от неистина, е изменничество ".
За книгите
" Достоевски е галактика. Той прави ужасяващо прецизна и гениална дисекция на човешката същина, разкрива в цялост логиката на психиката на несъгласията, които бушуват у всеки един у нас. И несъмнено - необикновен занаятчия на словото. Харесвам Хемингуей. Той ми подсказва, че съществува единствено и само " в този момент ". И то би трябвало да се живее. Без проекти за " след това " и тъжби по " преди ".
За душата
" В душата си съм безконечното дете. И в този момент, като влязох в толкоз друга от досегашната действителност, най-вече се опасявам да не изгубя тази близост, тази непорочност на усещанията. Да не се трансформира. Или най-малко не доста ".
За света и България
" Нямам време да видя хубавите места по света - имам много наситена стратегия и не мога да се разходя в нито един град. В България е друго. Истината е, че виждам към себе си угрижени, тъжни хора. А на някои места и оскотели хора.... Призрачност. Пустош. Празнота. Но не откъм здания. Хората като че ли от вътрешната страна са празни ".
За фамилията и учебното заведение
" От фамилията. Там би трябвало да се задават полезностите. В първите седем години. Родителите привикнаха да упрекват системата и учителите. И отхвърлят да поемат своята отговорност. Общо взето, ние, българите, обичаме да упрекваме системата. Но не учим децата си на почитание към учителите ".
За детето си
" Теорията ми на образование е следната: детето има потребност от три неща - обич, доверие и почитание. Моето дете е най-хубавият ми преподавател ".
" Казах си: не, не желая нито тази работа, нито тази София. Искам някъде, където ще се разсънвам, с цел да остана с детето си, да му намажа филии с лютеница, а той да кара колело ".
За триумфа
" Сега е доста съвременно да се мери триумфът. Имам една доста обичана мисъл на Чърчил, която обичам да си напомням. Успехът - това е ентусиазмът, с който се придвижваш от един крах към различен. Животът е синосуида. Ето ме мен - през днешния ден съм брачна половинка на президента, на следващия ден - брачна половинка на някогашния президент. И в кой от двата момента ще бъда по-щастлива? И какво е триумф? Отговорът е простоват. Да си благополучен без значение от всичко и да не губиш себе си по пътя ".
За котарака Чарли
" Чарли (котаракът) е в отлична форма и въобще няма концепция в какъв брой значима фигура го трансфораха моите критици. Истината е, че те прочетоха във въпросния статус това, което желаеха да прочетат. Имитираха първосигналност, като се вкопчиха в котарака ми. Не желаеха да извърнат внимание на същностното обръщение. Но това не е мой проблем, мисля ".
За обществените мрежи и публицистиката
" Сега множеството вести нямат нищо общо с истината, а хората сякаш губят възприятието си за комизъм и стават все по-негативни. Което ме натоварва ".
За свободата, живота и лицемерието
" Свободата да бъдеш подобен, какъвто си. За мен да си свободен значи да казваш истината. Смятам себе си за свободен човек, тъй като споделям истината. Всъщност своята истина. Така съм възпитана. Така съм възпитала и детето си. Теорията за благородната неистина ми звучи плахо и безпричинно. Ако се придържаш към истината, си по-силен. Животът ти надали ще е по-лесен, само че връзката с такива като теб става по-лесна. Хората, които споделят истината, си мислят, че събеседникът им е като тях. Е, аз желая да имам и в огромна степен имам такива събеседници. Животът е прекомерно къс, с цел да го прахосам във фалш и двуличие. И нещо значимо за мен - не икономисвам рецензия, нито тичам от нея. Говоря за рецензия с причини, с фактология, която прокарва полемика. И може да развие мен или теб. Другото е празнодумство, нищоговорене и чиста проба двуличие ".
За анонимността
" Липсва ми онази сладка анонимност, която усетих, когато пристигнах от Бургас в София да последвам. Анонимността да седна сама в кафене и да следя хората " "
За доверието
" Лесно давам доверието си, само че в случай че някой го загуби един път, мъчно го давам още веднъж, да не кажа съвсем в никакъв случай ".
За гимназията
" Последния период на последната година подадох молба за овакантяване поради учителя по физкултура, който пред целия клас ми удари два шамара. Боят за мен в никакъв случай не е бил средство за каквото и да е.... Завърших междинното си обучение в град от селски вид, както беше съвременно да се споделя тогава - Камено. Попаднах в среда на роми и етнически турци и бях единствената, която можеше да напише комплицирано съставно изречение без неточности ".
За Румен Радев
" Познавам Румен от 30 години. Запознахме се в Бургас. Докато бях ученичка, се подвизавах за малко като модел, тъй като парите в никакъв случай не стигаха.... Запознахме се на едно от ревютата, обвързвано с някакъв празник. Аз съм Румен, показа се той. Аз съм Незабравка, отговорих.... Станахме другари, стартира да идва в къщи. Помагаше ми по математика.... През годините сме се виждали не повече от два-три пъти. Но това не пречеше срещите ни да са доста топли и цялостни с доверие. Нали знаеш, има такива другарства, които годините не могат да разрушат.... Разговорите вървяха по този начин, като че ли сме се разделили през вчерашния ден. Ако ме питаш по какъв начин се стигна дотук, не мога да ти отговоря. Отговор няма. Просто се случи. Сигурно е карма, с изключение на обич. Явно е трябвало да се случи ".
За любовта
" В любовта човек няма по какъв начин да прави проекти и сметки. Някои споделят, че това е болестно положение. И може би са прави. Притъпява се инстинктът ти за самозапазване. Губиш егото си. Живееш за другия. И не можеш да си представиш света без него ".
За изневярата
" Мисля, че не мога да дам еднопосочен отговор, въпреки да съм моногамна. Може би изневярата, последвана от неистина, е изменничество ".
За книгите
" Достоевски е галактика. Той прави ужасяващо прецизна и гениална дисекция на човешката същина, разкрива в цялост логиката на психиката на несъгласията, които бушуват у всеки един у нас. И несъмнено - необикновен занаятчия на словото. Харесвам Хемингуей. Той ми подсказва, че съществува единствено и само " в този момент ". И то би трябвало да се живее. Без проекти за " след това " и тъжби по " преди ".
За душата
" В душата си съм безконечното дете. И в този момент, като влязох в толкоз друга от досегашната действителност, най-вече се опасявам да не изгубя тази близост, тази непорочност на усещанията. Да не се трансформира. Или най-малко не доста ".
За света и България
" Нямам време да видя хубавите места по света - имам много наситена стратегия и не мога да се разходя в нито един град. В България е друго. Истината е, че виждам към себе си угрижени, тъжни хора. А на някои места и оскотели хора.... Призрачност. Пустош. Празнота. Но не откъм здания. Хората като че ли от вътрешната страна са празни ".
За фамилията и учебното заведение
" От фамилията. Там би трябвало да се задават полезностите. В първите седем години. Родителите привикнаха да упрекват системата и учителите. И отхвърлят да поемат своята отговорност. Общо взето, ние, българите, обичаме да упрекваме системата. Но не учим децата си на почитание към учителите ".
За детето си
" Теорията ми на образование е следната: детето има потребност от три неща - обич, доверие и почитание. Моето дете е най-хубавият ми преподавател ".
" Казах си: не, не желая нито тази работа, нито тази София. Искам някъде, където ще се разсънвам, с цел да остана с детето си, да му намажа филии с лютеница, а той да кара колело ".
За триумфа
" Сега е доста съвременно да се мери триумфът. Имам една доста обичана мисъл на Чърчил, която обичам да си напомням. Успехът - това е ентусиазмът, с който се придвижваш от един крах към различен. Животът е синосуида. Ето ме мен - през днешния ден съм брачна половинка на президента, на следващия ден - брачна половинка на някогашния президент. И в кой от двата момента ще бъда по-щастлива? И какво е триумф? Отговорът е простоват. Да си благополучен без значение от всичко и да не губиш себе си по пътя ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ