Съпругата на един от пострадалите при сбиването на Охлюва със смущаващи разкрития
Съпругата на един от потърпевшите при сбиването на моста "Охлюва " с фрапантен роман за това по какъв начин се е случил случаят и какви са били реакциите на институциите в Русе
Ето какво написа във фейсбук профила си Венцислава Николова, публикуваме текста без редакторска интервенция:
"Иска ми се да споделя една история в ролята си на жител, поданик, интензивно гласуващ и човек, който прави доста за града без да се бие в гърдите за това.
Последните три дни имахме ужасно събитие за огромна група сътрудници. Покрай това събитие имаше и друго събитие. Не толкоз прелестно. Събитие, което можеше да остави децата ми без татко, а нас без трима чудни индивиди.
В четвъртък вечер, към 2 часа сутринта четирима сътрудници си потеглят от празненство. Шофира трезвеният (на 100% трезвен). Оставят единия сътрудник в тях и останалите 3-ма потеглят за кв. "Дружба " в Русе. На място, наречено Охлюва трима други от малцинствена група изкачат пред колата и я стопират. Не разрешават да се продължи. Нашите момчета излизат с концепцията да видят какво става. Агресия няма. Разменят по няколко думи. Другите споделят “няма проблем, потегляйте”.
В момента, в който един от нашите момчета се качва в колата, един от другите го удря в главата. Нокаутира го на място. Изпада в безсъзнание. Хърка, главата му кърви. Другият от нашите момчета незабавно скача, удря този, който първи е блъснал, с цел да не продължи да удря към този момент съборения. Двама дружно атакуват нашето момче, събарят го на земята, вземат разкъсан в целия безпорядък колан и стартират да го ритат и да постановат всички. От ритниците и налагането му счупват черепа. Цитирам го: “мислех, че повече няма да стана”. Пламен, бащата на децата ми, стартира да се пробва да съвземе първия, да го привърже и да успокои втория, който е в потрес. Кляка, с цел да спре кръвта и от двамата. През това време тези човекоподобни се смеят, стартират да удрят и него (има разместена челюст и кръвоизливи в окото), както и да постановат към този момент падналите. Единият субект даже се качва в колата и се пробва да я подкара, само че несполучливо. Решават, че към този момент не им е забавно и ги оставят полуумрели на улицата. Връщат им колана без тока. За спомен, очевидно.
Само за информация - тези човеци са 30 годишни, очевидно спортуващи, с удари на боксьори, малцинствена група. И явно са били много съответни физически и също толкоз несъответстващи душевен.
Пламен, бащата на децата ми, звъни на 112. Чиновниците насреща желаят егн, с цел да изпратят кола за спешна помощ. Кой помни егн-то си, до момента в който одеве е бил пребит, запитвам аз? Освен ЕГН, желаят и прецизен адрес. “на Охльова сме” не им прави работа. Искат улица. Какво се чака в този миг? “Ох, чакай, ще пренебрегвам счупения си череп и ще си отворя гугъл мапс да видя къде съм.”
И това ли е най-важното в тази обстановка? Има няколко позвънявания, не 1. Линейка няма. Пламен се ядосва, натоварва другите двама (от които единият е към 100 кг и 2 м мъж, нали. със строшен череп) и потегля към незабавното.
Приемат ги. 30 мин по-късно въпреки всичко идва полиция. Първо атакуват него - къде е тръгнал той да кара пил?! Ако го познавате, знаете че той не пие. Е, пие. Комбуча. После дават доста добър съвет:
“Другия път като минеш и те спрат, мини върху тях.” Пишат в тефтерче с химикалче данните и споделят “ще ви звъннем”. Разпит няма. Казват му, че няма потребност от кръвна проба за алкохол и такава няма.
Тук на мен ми пораждат следните въпроси: в случай че ми даваш този съвет, ти в действителност, пазителю на реда в нашата блага страна, очевидно знаеш, че това се случва. Какво направи по въпроса? И това ли е решението?
След това получаваме още информация - в този регион в Русе “е така”. Хора знаят за това и те поучават “да го избягваш”. Аз не знаех. И можеше да съм аз, сама жена в тази кола. И да стане доста по-грозно от побой. Можеше и нашите момчета през днешния ден да не са с нас. Какво вършим ние, благи мои съграждани, в случай че знаем този факт?
Друг факт - полицията не се ангажира с следствие, когато имаме лека телесна щета и незнаен причинител. Ама не е като да не ги знаят кои са в действителност. Неизвестен ли е причинителят в действителност? И лека телесна щета ли е:
- спукан череп
- строшен череп (въпросното момче е в болница)
- строшен нос
- разместена челюст
- солиден кръвоизлив в око (документи ще има за това)?
Цитат на доктор, който прегледа момчето в болничното заведение “в медицината неговото положение се води като опит за убийство”.
Още въпроси имам. Къде са камерите там? Къде са дежурните служители на реда там? Къде е подобрението на 112? Къде са тези, които знаят, че това се случва? Нормално ли е това да се случва? Съгласни ли сме да се случва? Ако през днешния ден един от тях не беше към този момент с нас, кой незнаен причинител щяхме да виним?
И въпреки всичко - благодаря на УМБАЛ КАНЕВ АД за реакцията в незабавното и по-късно грижите за нашите момчета.
След като няколко индивида подвигнаха звук - момчетата, които не са в болница - бяха привакани и дадоха показания. Питам се обаче - ще има ли резултат това? Ще се срещнат ли тези тримата с Темида? И ще можем ли в миналото да минаваме през този регион и да не мисля какъв брой години затвор е ликвидиране посредством газене?
Пс. Момчетата са ок към този момент. Но единственото, което мога да направя, е да подвигна звук, с цел да се пазим и с цел да има съответна реакция. "
Ето какво написа във фейсбук профила си Венцислава Николова, публикуваме текста без редакторска интервенция:
"Иска ми се да споделя една история в ролята си на жител, поданик, интензивно гласуващ и човек, който прави доста за града без да се бие в гърдите за това.
Последните три дни имахме ужасно събитие за огромна група сътрудници. Покрай това събитие имаше и друго събитие. Не толкоз прелестно. Събитие, което можеше да остави децата ми без татко, а нас без трима чудни индивиди.
В четвъртък вечер, към 2 часа сутринта четирима сътрудници си потеглят от празненство. Шофира трезвеният (на 100% трезвен). Оставят единия сътрудник в тях и останалите 3-ма потеглят за кв. "Дружба " в Русе. На място, наречено Охлюва трима други от малцинствена група изкачат пред колата и я стопират. Не разрешават да се продължи. Нашите момчета излизат с концепцията да видят какво става. Агресия няма. Разменят по няколко думи. Другите споделят “няма проблем, потегляйте”.
В момента, в който един от нашите момчета се качва в колата, един от другите го удря в главата. Нокаутира го на място. Изпада в безсъзнание. Хърка, главата му кърви. Другият от нашите момчета незабавно скача, удря този, който първи е блъснал, с цел да не продължи да удря към този момент съборения. Двама дружно атакуват нашето момче, събарят го на земята, вземат разкъсан в целия безпорядък колан и стартират да го ритат и да постановат всички. От ритниците и налагането му счупват черепа. Цитирам го: “мислех, че повече няма да стана”. Пламен, бащата на децата ми, стартира да се пробва да съвземе първия, да го привърже и да успокои втория, който е в потрес. Кляка, с цел да спре кръвта и от двамата. През това време тези човекоподобни се смеят, стартират да удрят и него (има разместена челюст и кръвоизливи в окото), както и да постановат към този момент падналите. Единият субект даже се качва в колата и се пробва да я подкара, само че несполучливо. Решават, че към този момент не им е забавно и ги оставят полуумрели на улицата. Връщат им колана без тока. За спомен, очевидно.
Само за информация - тези човеци са 30 годишни, очевидно спортуващи, с удари на боксьори, малцинствена група. И явно са били много съответни физически и също толкоз несъответстващи душевен.
Пламен, бащата на децата ми, звъни на 112. Чиновниците насреща желаят егн, с цел да изпратят кола за спешна помощ. Кой помни егн-то си, до момента в който одеве е бил пребит, запитвам аз? Освен ЕГН, желаят и прецизен адрес. “на Охльова сме” не им прави работа. Искат улица. Какво се чака в този миг? “Ох, чакай, ще пренебрегвам счупения си череп и ще си отворя гугъл мапс да видя къде съм.”
И това ли е най-важното в тази обстановка? Има няколко позвънявания, не 1. Линейка няма. Пламен се ядосва, натоварва другите двама (от които единият е към 100 кг и 2 м мъж, нали. със строшен череп) и потегля към незабавното.
Приемат ги. 30 мин по-късно въпреки всичко идва полиция. Първо атакуват него - къде е тръгнал той да кара пил?! Ако го познавате, знаете че той не пие. Е, пие. Комбуча. После дават доста добър съвет:
“Другия път като минеш и те спрат, мини върху тях.” Пишат в тефтерче с химикалче данните и споделят “ще ви звъннем”. Разпит няма. Казват му, че няма потребност от кръвна проба за алкохол и такава няма.
Тук на мен ми пораждат следните въпроси: в случай че ми даваш този съвет, ти в действителност, пазителю на реда в нашата блага страна, очевидно знаеш, че това се случва. Какво направи по въпроса? И това ли е решението?
След това получаваме още информация - в този регион в Русе “е така”. Хора знаят за това и те поучават “да го избягваш”. Аз не знаех. И можеше да съм аз, сама жена в тази кола. И да стане доста по-грозно от побой. Можеше и нашите момчета през днешния ден да не са с нас. Какво вършим ние, благи мои съграждани, в случай че знаем този факт?
Друг факт - полицията не се ангажира с следствие, когато имаме лека телесна щета и незнаен причинител. Ама не е като да не ги знаят кои са в действителност. Неизвестен ли е причинителят в действителност? И лека телесна щета ли е:
- спукан череп
- строшен череп (въпросното момче е в болница)
- строшен нос
- разместена челюст
- солиден кръвоизлив в око (документи ще има за това)?
Цитат на доктор, който прегледа момчето в болничното заведение “в медицината неговото положение се води като опит за убийство”.
Още въпроси имам. Къде са камерите там? Къде са дежурните служители на реда там? Къде е подобрението на 112? Къде са тези, които знаят, че това се случва? Нормално ли е това да се случва? Съгласни ли сме да се случва? Ако през днешния ден един от тях не беше към този момент с нас, кой незнаен причинител щяхме да виним?
И въпреки всичко - благодаря на УМБАЛ КАНЕВ АД за реакцията в незабавното и по-късно грижите за нашите момчета.
След като няколко индивида подвигнаха звук - момчетата, които не са в болница - бяха привакани и дадоха показания. Питам се обаче - ще има ли резултат това? Ще се срещнат ли тези тримата с Темида? И ще можем ли в миналото да минаваме през този регион и да не мисля какъв брой години затвор е ликвидиране посредством газене?
Пс. Момчетата са ок към този момент. Но единственото, което мога да направя, е да подвигна звук, с цел да се пазим и с цел да има съответна реакция. "
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ