Съпругата на Джулиан Асанж Стела разбираемо окачестви решението на съда

Съпругата на Джулиан Асанж Стела разбираемо окачестви решението на съда като „ извънредно необичайно “ и „ поразително “. По думите й пред събралите се кореспонденти и елементарни жители пред съда в Лондон, „ администрацията на Байдън не би трябвало да дава уверения, а да смъкна тези позорни обвинявания, които в никакъв случай не биваше да бъдат повдигани “. Снимка: Тоби Мелвиил, Ройтерс 

Автор: Яна Войкова за " Гласове "  

Съпругата на Джулиан Асанж Стела разбираемо окачестви решението на съда като „ извънредно необичайно “ и „ поразително “. По думите й пред събралите се кореспонденти и елементарни жители пред съда в Лондон, „ администрацията на Байдън не би трябвало да дава уверения, а да смъкна тези позорни обвинявания, които в никакъв случай не биваше да бъдат повдигани “. Снимка: Тоби Мелвиил, Ройтерс 

Преди 14 години, великият инквизитор — държавното управление на Съединени американски щати, не без услужливото подпомагане на правилния им другар Англия, хвърлиха създателя на Уикилийкс Джулиан Асанж в тъмницата, тъй като дръзна да си намерения, че може да излага военните и политическите им закононарушения пред целия свят без последици. Преди 5 години, го заведоха на бесилото. От тогава насам, няколко пъти ритваха подпората под краката му, единствено за секунди, едвам може да предвкуси какво го чака. Няколко месеца може би разделят Асанж от момента, в който най-накрая ще се смилят над него и ще обтегнат въжето дефинитивно.

Съдебният линч против Джулиан Асанж продължава

В края на предишния месец, арбитър Джеръми Джонсън и арбитър Виктория Шарп от Върховния английски съд изслушаха причините на юристите на Асанж против екстрадицията му в Америка, както и аргументите на американското министерство на правораздаването за какво австралиецът би трябвало да бъде предаден на злокобната им наказателна система, в която има всичко друго, само че не и правдивост. Във вторник съдиите оповестиха решението си в официално становище от 66 страници. В осъществявания с несъгласия и парадокси текст, някои от елитните западни медии съзряха победа за Асанж — " Гардиън "  и Ен Би Си Нюз изтълкуваха правосъдното мнение като „ краткотрайно опрощение “, " Ню Йорк Таймс " го разказа като „ нюансирано решение “,  Скай Нюз Австралия екзалтирано се провикна, че това било „ прелестна вест “.

Истината е, че няма нищо прелестно в решението на арбитър Шарп и безумните претекстове, които тя ползва за него. Макар да е позитивно, че Асанж към момента няма да бъде екстрадиран и всеки ден е един късмет нещата да се извърнат, това непрестанно удължение на агонизиращо очакване вероятно е непостижимо, както за него, по този начин и за фамилията му. Това е и главната му цел.
В реалност, английският съд просто даде опция на американското държавно управление да поправи грешката си от чуването на 21-22 февруари, когато в прав текст юристите на обвиняването споделиха на заседаващите съдии, че господин Асанж няма да се употребява с подкрепи, произлизащи от първата корекция на Конституцията на Съединени американски щати за независимост на словото, което опонира и на член 10 от Европейската спогодба за правата на човека(свобода на изразяване), както и, че не изключват вероятността да изискат смъртна присъда, откакто завлачат Асанж на американска почва, което от своя страна е в прорез с Договора за екстрадиция между Обединеното Кралство и Съединени американски щати.

Както написа в точка 239 от решението на съда, обвиняването по делото би трябвало да даде „ приемливи уверения “ до 16-ти април по следните три съображения, които евентуално биха били утвърдени за обжалване:

1)  че Асанж ще се употребява с правата, произлизащи от първата корекция в Конституцията на Съединени американски щати за независимост на словото, макар, че не е американски жител (някои изтълкуваха това като съвсем непреодолима компликация пред американското държавно управление, тъй като делото им почива значително на обстоятелството, че Асанж не е американец и няма правата, които произлизат от Първата корекция, т.е., теоретично, в случай че Америка му признае тези права, делото им следва бързо да се окаже несъстоятелно. Все отново да не забравяме, че какво е законно или не, в този случай е последното нещо, което има някаква тежест);

2) че по време на делото, а и при осъществяване на присъдата, той няма да бъде дискриминиран на база неговата национална еднаквост, което се не разрешава в раздел 81(b) от Споразумението за екстрадиция от 2003г. сред двете страни — това е аналога на Договора за екстрадиция във вътрешното законодателство на Англия;

3) че Асанж няма да получи смъртна присъда.

Ако тези гаранции не бъдат предоставени, австралиецът ще има право на цялостно обжалване по горните три от общо деветте точки, които юристите му изложиха през февруари. Ако администрацията на Байдън даде уверения, както се чака да се случи, до 30-ти април двете страни ще имат право да приведат спомагателни писмени причини, след което на 20-ти май ще се състои ново чуване в съда, на което ще бъде взето финално решение дали да му бъде позволено обжалване.
Аргументите, които съдът отхвърли като несъстоятелни, се отнасят до политическия темперамент на делото и обстоятелството, че Асанж е измамен под отговорност поради политическите си убеждения, както и, че възможната му екстрадиция в Съединени американски щати нарушава правото му на обективен развой и хуманно отношение. Доводът, че този случай води след себе си рискови последици за свободата на пресата в по-глобален смисъл, също не бе почетен. 

Съдът отхвърли да прегледа и доказателства за проектите на Централно разузнавателно управление на САЩ от 2017г. да отвлекат, отровят или унищожават Асанж по време на дипломатическото му леговище в посолството на Еквадор, описвайки ги като „ неприемливи и неотносими, защото те просто дават коментар на публикацията на Yahoo “. Тези разкрития бяха направени от Yahoo News през 2021г. след признанията на над 30 някогашни чиновници на разследващата работа, които тогавашния шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Майк Помпео не отхвърли, а прикани да се потърси отговорност на чиновниците за това, че са говорили за вътрешноорганизационни интервенции, с което на процедура удостовери разкритията.

Причините на съдиите да отхвърлят тези доказателства, са скандални. Според тях, „ няма нищо, което да демонстрира, че държанието [на ЦРУ] във връзка с посолството е обвързвано с производството по изгонване “, че „ обмислянето на крайни ограничения против жалбоподателя [Асанж] (било то отравяне да вземем за пример или отвличане) е отговор на страха, че той може да избяга в Русия “, и че в случай че Асанж бъде екстрадиран, той „ към този момент ще се намира законно в юрисдикцията на Съединени американски щати, тъй че опасенията от похищение или ликвидиране тогава ще отпаднат “!

Целият текст е изпълнен с толкоз нелепици и несъгласия, че напряко е шокиращо по какъв начин това може да бъде публично правосъдно решение, издадено от сякаш правова цивилизована страна.

В точка 92 се споделя:

Обръщайки се обаче към Закона от 2003 година, отправната точка е, че текстът на раздел 81(a) е сладкодумен. Той изключва екстрадиция, когато екстрадицията е за наказателно гонене на някого заради неговите политически възгледи. Не споделя нищо обаче за попречване на екстрадиция за политическо закононарушение. Въпреки че може да има степен на припокриване, двете са обособени понятия. Парламентът е приел закони за покриване на първото, само че не и на второто.

Съдиите комфортно пренебрегват отговорностите на Англия по отношение на интернационалното право — Споразумението за екстрадиция от 2003г., чийто член 4, т.1 гласи: „ Екстрадиция не се позволява, в случай че закононарушението, за което се търси такава, е политическо “, и вместо това се уповават на неговия аналог в английското вътрешно законодателство, където не се приказва за възбрана на екстрадиция поради политическо закононарушение, а за възбрана на екстрадиция заради политически убеждения. 

Самият факт, че обвиняванията против Асанж са по Закона за шпионаж, а шпионажът е политическо закононарушение, вършат това дело по същността му политическо. 17 от 18-тте обвинявания в обвинителния акт се касаят за разкрития на закононарушения, глобени от държавното ръководство на Съединени американски щати, които апропо, съдиите признават за достоверни (т. 65). Абсурдно е да твърдиш, обаче, че можеш да предоставиш протекция на някого поради политическите му убеждения, само че не и за дейностите му, подбудени от тях.

Според точка 152:

Г-н Съмърс [един от юристите на Асанж] акцентира също, че не е породена щета вследствие на разкриването на имена на източници. Ние не одобряваме, че това е тъкмо отражение на доказателствата. Има доказателства, че са породени обилни вреди (включително арести, задържане и насилствени изселвания).

По-рано обаче, в точки 60 и 61, където се разказват изказванията на Щатите, че разкритията на Уикилийкс от 2010г. и 2011г. за войните в Ирак и Афганистан са предизвикали основна щета на почтени хора, написа:

(61iv) Стотици хора бяха разпознати от силите на Съединените щати като „ изложени на риск “: някои бяха преместени в други държави; някои „ изчезнаха “ (въпреки че респондентът [САЩ] не може да потвърди, че изгубването им е резултат от разгласяването им от Уикилийкс), а някои са задържани или разследвани от страните, в които живеят.

Нещо повече, по време на делото против Челси Манинг, източникът на секретните документи, които Уикилийкс разгласява, както и при първите чувания на делото против самия Асанж, представители на американското държавно управление изрично обявиха, че не могат да произведат даже един образец за нанесена щета на осведомител, чиновник на американското държавно управление или военнослужещ.

Друго несъгласие, изложено в текста на правосъдното решение, се отнася до клетвените показания на Гордън Кромберг, федерален прокурор на Съединени американски щати в Източния окръг на Вирджиния, които са в основата на последвалото обвиняване от 2020г. Съдът приема, че откакто Асанж не упреква Кромберг в недобросъвестност, автоматизирано следва, че държавното управление на Съединени американски щати е завело делото добросъвестно, а фактът, че Асанж е разкрил „ съществени закононарушения “ на база на политическите си убеждения, не потвърждава, че молбата за екстрадиция се отнася точно до тези негови дейности. Сигурно съдиите желаят да ни убедят, че целият правосъден фарс на Америка против Асанж е плод на завистта им, че има хубава усмивка.

Разбира се, в нито един стадий от този случай не можем да приказваме за състоятелни причини и солидни доказателства за каквито и да било закононарушения от страна на Уикилийкс. Обаче е умопомрачително по какъв начин законът може да се извърта и пояснява в услуга на страната и това, че парадоксалните им изказвания неколкократно са били изобличавани като машинация, като че ли няма безусловно никакво значение.

Интересно е също да се замислим какво се има поради под „ приемливи уверения “ и кой взема решение дали те в реалност са надеждни. В последна сметка дипломатическите уверения са документ, който по никакъв метод не е правно обвързващ. Нека напомним, че сходни уверения бяха поискани и откакто арбитър Ванеса Барейтсър отхвърли молбата за екстрадиция през януари 2021г. поради още по-строгите условия, в които Асанж ще бъде подложен до момента в който тече делото в Щатите и, които биха го довели до самоубийство.

В тях, американското държавно управление си подсигурява опцията да наруши тези уверения, в случай че Асанж направи нещо, което да ги обезсили. Мисля, че умерено можем да чакаме съществуването на сходна уговорка и в обещанието, което би трябвало да дават идващия месец. 

Както журналистът на свободна процедура Ричард Медхърст напомни в коментара си на решението от вторник, по време на едно от чуванията през 2021г., юристите на Асанж дават за пример случая на Дейвид Мендоса от 2009г., когато Съединени американски щати подписват контракт с държавното управление на Испания (Мендоса има двойно гражданство), в който дават уверения, че ще му разрешат да излежи присъдата си в Испания. Разбира се, не извършват това заричане, а чак след 6 години очакване, и единствено с помощта на препоръките на безкористен арбитър, Мендоса завежда дело против държавните управления на Испания и Съединени американски щати (двете страни подписали договора), с което съумява най-накрая да бъде изместен в испански затвор покрай фамилията си.  
Ако Щатите случайно нарушават договорите, които са подписали публично и които са използвани по закон, представете си какво ще създадат с хвърчащи празни обещания, че нямало да се отнасят нечовешко и незаслужено към Асанж. Та те от 14 години единствено това вършат.

По-рано този месец, " Уолстрийт Джърнъл "  публикува информация от „ осведомени със случая “, че държавното управление на Съединени американски щати е влезнало в договаряния с юристите на Асанж за вероятно съглашение, с което той да признае виновност за „ погрешно боравене с класифицирана информация “. Така времето, което към този момент е прекарал в пандиза ще бъде зачетено като прослужено и най-накрая ще бъде пуснат на независимост. 

След изявленията на " Уолстрийт Джънръл ", Consortium News обявиха, че те също са получили такава информация импровизирано, само че в същото време цитират Бари Полак, американският юрист на Асандж, който споделя: „ Не ни е дадена индикация, че Министерството на правораздаването има намерение да позволи случая “. Стела Асанж повтори същото в отговор на въпроса дали текат договаряния за вероятно съглашение сред държавното управление на Съединени американски щати и брачна половинка й, по време на последните си медийни изяви. 

Междувременно, австралийското държавно управление продължава да настоява, че не е допустимо да се намесва в деен правосъден развой в друга страна и, че вместо това употребява дипломатически канали да окаже въздействие на администрацията на Джо Байдън този случай да бъде завършен. Това явно не е правилно, тъй като при правосъдни каузи срещу австралийски граждани в други страни,  намесата на държавното управление е довеждала до тяхното освобождение. Разликата е, че това са страни, по отношение на които Австралия не е била в позицията на младшия сътрудник. Когато австралийски граждани биват задържани по разпореждане на Америка, внезапно австралийското държавно управление няма никакви пълномощия и политическо въздействие.

Неведнъж е било отбелязвано, че Австралия най-малкото има метод да издейства освобождението на Асанж като употребява участието си във военно-морския пакт с Англия и САЩ AUKUS и договорката за закупуване и разполагане на атомни подводници на австралийска територия като „ отбрана “ срещу Китай.

Овчедушното безмълвие и баналните изявления на администрацията на Албанези ясно потвърждават, обаче, че за тях, Асанж е просто един политически инструмент за печелене на електорат и възможното му освобождение, няма да е достижение на австралийското външно министерство.

На 11-ти април се навършват 5 години, откогато Джулиан Асанж беше принудително изведен от посолството на Еквадор в Лондон и заточен в пандиза с оптималната сигурност Белмарш. 

“Журналистиката не е закононарушение ”, заяви Джо Байдън предходната година по време на вечерята на кореспондентите в Белия дом. Разбира се, американският глава имаше поради покорната публицистика, тази, която не се интересува от истината, а която заради една или друга причина драговолно служи като ускорител на държавна агитация. 

Дори в случай че слуховете за съглашение сред Джулиан Асанж и Съединените Американски Щати са правилни, това за следващ път ще потвърди, че никой не е по-силен от формалната власт и няма значение какви закононарушения прави тя и дали става дума за демократични или властнически общества — държавният уред си има механизми заложени в системата, с които да се разправи с всеки непокорен нейн гражданин и да сковава останалите, които по нещастна случайност към момента имат вяра в красиви понятия като правдивост и политическа отговорност. Онези, които по някаква необяснима причина трагично не престават да гласоподават доверие на своите (уж демократични) държавни управления, обаче, вероятно живеят доста по-лесно.

Следвайте ни в Телеграм