Съпругът на Емине Дириджан стреля по нея през януари и

Съпругът на Емине Дириджан стреля по нея през януари и бе освободен от пандиза в очакване на обжалване през май, оставяйки я да се опасява, че ще бъде още веднъж нападната, което акцентира уязвимостта на дамите във връзка с насилствени офанзиви и убийства в Турция, предава Българска телеграфна агенция.

Миналата година мъже убиха 440 дами в Турция, сочат неофициални данни, което е над двойно повече от 2012 година, когато Анкара одобри закон за попречване на насилието против дами - нарастване, което някои женски организации изясняват с неуспеха да се приложи законът.

Турция няма публична статистика за убийствата на дами. Данни на Световната здравна организация сочат, че 38 % от дамите в Турция са подложени на принуждение от сътрудник по време на живота си, съпоставено с 25 % в Европа.

Едно ликвидиране на жена през август, снимано на видео, провокира народен митинг на дами. То ускори натиска върху Анкара да работи и накара президента Ердоган да каже, че ще утвърди всяко парламентарно решение за връщане на смъртното наказване в Турция.

Емине Булут, на 38 години, бе наръгана с нож от някогашния си брачен партньор пред очите на щерка си. Турски съд го осъди на пожизнен затвор предишния понеделник.

" Ние имаме едно и също име, само че не оставям ориста ни да бъде една и съща ", споделя 43-годишната Дириджан в прочувствено изявление, седейки с майка си в дома, в който брачният партньор й стреля по нея през януари, откакто тя изиска бракоразвод.

Съдът осъди брачна половинка й на девет години затвор по няколко обвинявания, в това число за преднамерено пострадване, като отхвърли обвиняването, че се е опитал да я убие. След това той бе освободен в очакване на обжалване.

Дириждан, служителка в клиника за разкрасяване, бе простреляна в крайници и трябваше да напусне работа. Тя споделя, че се опасява да напусне дома си от боязън да не бъде нападната. Дириджан чака бракоразводно дело този месец.

" Не желая да бъда открита някъде убита или върху мен да бъде хвърлена киселина ", споделя тя и прибавя, че не получава персонална защита. " Това, което е значимо за мен, е страната да ме пази, до момента в който съм жива ", споделя тя.

Турция ратифицира през 2011 година Истанбулската спогодба на Съвета на Европа, която дава приоритет на равенството сред половете. През 2012 година тя одобри и законодателство в отбрана на дамите. Женски организации споделят обаче, че управляващите не извършват отговорностите си, планувани в конвенцията.

Причината за увеличението на насилието е, че правосъдните управляващи и полицията не употребяват механизмите, които имат разполагаем, съобщи в изявление за Ройтерс Джанан Гюлю, ръководителка на Турската федерация на женските асоциации.

Извършителите считат, че могат да си издействат понижени присъди посредством положително държание и представяйки се за жертви, сподели тя. Министерството на труда, обществените грижи и фамилията в Турция не отговори на въпроси на Ройтерс, свързани с насилието против дами. Министърът на правораздаването Абдулхамит Гюл даде обещание след убийството на Булут, че държавното управление е направило каквото е належащо, с цел да изкорени насилието.

Ако това ще избави даже единствено един човек, в случай че попречи единствено за това едно дете, една жена да почине или да бъде насилена, ние ще променим освен един закон, само че даже конституцията, сподели той пред кореспонденти предишния месец.

Правителството предприе ограничения като следене на лица, за които се знае, че прибягват към принуждение. През 2018 година то сътвори апликация за смарт телефон, посредством която дамите могат да алармират в полицията. Качванията на приложението доближиха 320 000 след убийството на Емине Булут в съпоставяне със 70 000 преди убийството, заяви заместник-началник на полицията в изявление предишния месец.

Орган на Съвета на Европа, който следи осъществяването на конвенцията, прикани в отчет предходната година Турция да отстрани практики, които са дискриминационни по отношение на дамите, отбелязвайки, че главната причина за насилието е неравенството сред половете.

Фидан Атаселим, общоприет секретар на платформа, основана с цел да спре убийствата на дами, съобщи, че насилието отразява и неспособността на някои мъже да одобряват по-големите благоприятни условия, на които се радват турските дами поради обществените промени.

" Когато чуете обясненията, дамите са били убити, тъй като са желали да взимат решения за личния си живот - да се разведат, да работят, да обличат каквото харесват ", споделя тя.

Нейната група събира неофициални данни за броя на турските дами, убити от мъже, достигнал 440 предходната година от 210 преди. Броят на убитите единствено през септември е 53, сочат данните.

Мнозина в консервативните и ислямистките среди в Турция са враждебни към Истанбулската спогодба и споделят, че равенството сред половете подкопава фамилната институция.

Известният ислямистки публицист Абдурахмен Дилипак сподели, че законодателството, проектирано да пази дамите като да вземем за пример посредством ограничаващи заповеди /за насилниците/, в действителност усилва разводите и насилието.

" Сред нас се разхожда демон с ангелско лице, който основава спор, а не мир в фамилията ", сподели той в изявление в дома си в азиатската част на Истанбул.

" Семейството рухва. С интернационалната конвенция /Истанбулската конвенция/ се основава капан против дами, мъже, деца, семейство ", добавя Дилипак.

Макар по-голямата част от насилието да е в границите на фамилията и огромна част от него да е обвързвана с процедури по бракоразвод, женски организации споделят, че има и доста други случаи, когато дамите стават жертви на принуждение единствено поради техния пол в мощно патриархалното общество.

Майката на Ачеля Шенгюл Фатма бе бита от сътрудник пред дома им през март и умря в ръцете на щерка си. Жени носеха ковчега й и проведоха шествие в символ на митинг. Шенгюл споделя, че тази поддръжка й е помогнала да се оправи. " Това, че дами ми споделят, че стоят зад мен, ми дава повече мощ. Чувствам, че не съм сама. Чувствам, че те са до мен ", споделя тя. /БТА