Бизнесмен пред БЛИЦ: Огромна манипулация! Може ли словото, с което наричаме нашата Родина да стане частна марка "България"?
Съпротивата против готвените промени в Закона за храните, които плануват върху етикетите на бутилираните води да написа името на извора, от който е извлечена водата обслужва ползите само на две бутилиращи компании - една крупна и една по-малка такава, разгласи преди дни предприемачът Васил Стоименов от Съюза на безалкохолната индустрия. БЛИЦ потърси господин Стоименов за повече детайлности по горещата тематика. - Г-н Стоименов, по какъв начин бихте коментирали тези плашещи изказвания, че имената на българските залежи били частни търговски марки и не принадлежат на нацията?
Не сме очаквали, че платения антураж на нечии търговски ползи ще стигне до там да протяга ръка и да се гаври с националното благосъстояние, като „ пришива “ националните географски наименования на находищата на минерални води, като частна благосъстоятелност. Тия хора очевидно няма да се спрат пред нищо, когато става въпрос за пари. Но съгласно нас, когато става въпрос за национални полезности, нищо няма да им помогне! За страдание някои медии насаждат настойчиво тези операции.
- Може ли за нашите читатели да обясните казуса и от къде идва той?
- Ще го обясня малко по налично тъй като тематиката е характерна. Търговската марка е самостоятелна благосъстоятелност, която отличава компаниите една от друга. Няма по какъв начин една компания да има самостоятелни изключителни права върху името на обещано находище, тъй като то е национална благосъстоятелност. В момента има по няколко производителя на находище Г. Баня, на Хисар и на Велинград и нито един от тях няма частни права върху името на находището. Да, всички те могат и са длъжни да употребяват името на находището без да са притежатели на това словно название. И защото името на находището не може да бъде самостоятелна благосъстоятелност,то това име, като словен израз не може да бъде частна марка по закон, популярност Богу. За това тези компании не могат да имат изключителни права върху словните изрази на находищата.
- Да, само че някои медии и социолози, оповестиха че имената на находищата са частни търговски марки и ние доста сме им се радвали? Защо се прави това?
- На първо място откровено скърбя тези, които са взели парите и даже не са прочели, какво тъкмо значат словните съчетания, които наименуват находищата и дали те могат да бъдат търговски марки - нещо, което е огромен гаф. Подведени или не те са участници в грозна операция на цялото общество по тематиката. Мога единствено да изтъквам: „ нa eтиĸeтитe нa бyтилĸитe минepaлнa вoдa дa cтoят нe имeнaтa нa мapĸи, ĸaтo нaпpимep " Гopнa бaня " или " Бaнĸя ", a вмecтo тяx дa ca изпиcaни нaимeнoвaниятa нa нaxoдищaтa. “
По огромна нелепост от това няма по какъв начин да се сътвори, тъпо за списвачите, тъй като Горна Баня, Банкя и т. н са точно наименованията на находищата и те не са търговски марки! Пълен парадокс, който услужливо се популяризира от някои медии.
Прави се поради една компания, колкото и необикновено да звучи. Заради интереса на тази компания би трябвало да се опорочи всичко и отхвърли законопроекта за храните и по особено раздел води. Ангажиран е сериозен запас по този мотив. Дано депутатите да не се подадат на провокативните внушения, а да сравнят текстовете на проектозакона с текстовете на Директивата, нищо повече. Така ще схванат, че ги заблуждават преднамерено.
- Какво трансформира Законът за храните в частта за водите?
- Проектозаконът не трансформира, а утвърждава и ползва Директивата. От настоящата сега Наредба за бутилираните води се резервира съвсем всичко в оферти Законопроект. Няма смяна на условията на Наредбата, а единствено се уточни терминологията, като се употребява верния термин „ комерсиално изложение “, който е взет от Директивата и регламентите на страните членки Германия, Австрия, Ирландия и останалите, вместо сбъркания термин „ комерсиално название “ (търговска марка). Разликата сред ‚ “търговско изложение “ и „ комерсиална марка “ е, че първото съставлява географския генезис и типа на водата и може да включва и комерсиалната марка.
Искам да подчертая нещо доста значимо, което се прикрива усърдно от браншовата организация АПБНБ, във връзка Нотификация 2016/0318, която „ била безупречна “ по отношение на техните оферти. С известието ЕК отхвърля изрично определението за „ комерсиално название “, което от АПБНБ се пробваха да прокарат в Допълнителните разпореждания т.19 на законопроекта. Нотификацията удостоверява цялостната неплатежоспособност на изказванието, че „ комерсиално изложение “ и „ комерсиална марка “ са едно и също нещо. Това в действителност е главния спор и сега сред двете браншови организации. С известието напълно се поддържа позицията на СБПБ и се отхвърлят манипулативните изказвания на АПБНБ.
- Може ли да се каже, че с някои промени ще настъпи безпорядък при бутилираните води и вместо да взема решение проблеми, законът ще сътвори нови?
- Изключен е какъвто и да е безпорядък. Фирмите в България ще работят и отсега нататък, както и сега, според плануваните разпореждания в Законопроекта. Повтарям Законопроекта утвърждава в този момент настоящото законодателство, като ползва термина „ комерсиално изложение “, други основни промени няма. Нищо ново няма да се случи за производителите с изключение на някои незначителни вложения на една или две компании, които имат проблем с Директивата и се пробват да дискредитират раздела на законопроекта с оглед опазване на техните търговски ползи.
- Ще се бутилира ли минералната вода единствено под „ комерсиална марка “ или ще се зачитат и имената на българските извори?
- Както обясних, европейското законодателство изрично не позволява етикетите на бутилираните води да се дефинират единствено с комерсиалните марки на производителите. Марките могат да се слагат на етикетите, само че наложително имената на изворите или находищата са приоритет при етикетирането. Така, че настояването „ комерсиалното изложение “ да бъде сведено до „ комерсиално название или марка “, заплашва имената на българските извори и на процедура значи те да бъдат заличени и сменени от търговски марки. Това са претенциите на АПБНБ изразени в комисиите на Народно събрание и пред медиите. Законопроектът не позволява това.
- Ще сътвори ли комплициране въвеждането на термина “извор”, който получава съществена роля в етикетите?
- Терминът „ извор “ се ползва от Директива 2009/54/ЕС. Този термин е дефиниран ясно и с Решение на Европейския съд С 207/14 и по тази причина няма никаква заплаха някой в сектора да бъде подведен от някаква неизясненост към това разбиране, още по малко специалистите. Напоследък преднамерено се спекулира с това разбиране, като се преднамерено се приравнява термина „ извор “ със понятието „ сондаж “, развивайки провокацията, че щяло да има “смяна на имената на находищата и изворите с имената или номерата на сондажите “. Нищо сходно, съгласно европейското законодателство „ извор “ съставлява подземното водно тяло, а не сондажите на това подземно водно тяло. Това значи, че няма никаква заплаха да бъдат преименувани находищата, които са подземни водни тела на минерални води, които с изключение на всичко са регламентирани и със описи към Закона за водите.
- Кой би имал изгода от премахването на обичайни, познати на българите търговски марки? Някои от тях са налагани с години...
- Законопроектът не заличава марките, резервира ги, тъй като те са изключителна благосъстоятелност на стопанските оператори и марките остават на етикетите при осъществяване на условията на Директивата имената на изворите и находищата да бъдат изписвани с по огромен шрифт. Както споделих, по този начин е и по актуалната Наредба за бутилираните води, член 24 и нищо не се трансформира. Почти всички производители, извършват европейските условия от години и има задоволително образци за „ съжителстване “ на етикетите на имената на находищата и комерсиалните марки. Тези положителни търговски практики не престават.
- Твърди се че не се съблюдава правилото - „ едно находище – един бутилировач – едно комерсиално наименование”?
- Това не е принцип, това е анти принцип заради несъгласието му с Директивата. Такъв „ принцип “ няма, това е една от грубите провокации на АПБНБ. Нещо повече, в случай че бъде признат този „ принцип “, това ще докара до затваряне на най старите заводи в сектора. Слава богу подобен „ принцип “, както показах няма, нито в Директивата, нито в различен европейски нормативен документ. Директивата не лимитира броя на операторите до един за едно находище. Принципът е „ от едно находище да се бутилира под едно комерсиално изложение “. Това се съблюдава и сега, броят на операторите не се лимитира.
- Обслужват ли съгласно вас частни ползи измененията в закона?
- Обслужват се ползите на потребителите. Законът на 100% вярно транспонира Директивата и по тази причина няма по какъв начин да обслужва нечии частни ползи. Противниците на използването на Директивата са тези, които желаят да бъдат предпазени частни ползи за сметка на потребителите. Искат да запазят своите порочни търговски практики, които са нарушаване на закона и сега.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ Пожарна охрана ТЕМАТА В БЛИЦ!
Не сме очаквали, че платения антураж на нечии търговски ползи ще стигне до там да протяга ръка и да се гаври с националното благосъстояние, като „ пришива “ националните географски наименования на находищата на минерални води, като частна благосъстоятелност. Тия хора очевидно няма да се спрат пред нищо, когато става въпрос за пари. Но съгласно нас, когато става въпрос за национални полезности, нищо няма да им помогне! За страдание някои медии насаждат настойчиво тези операции.
- Може ли за нашите читатели да обясните казуса и от къде идва той?
- Ще го обясня малко по налично тъй като тематиката е характерна. Търговската марка е самостоятелна благосъстоятелност, която отличава компаниите една от друга. Няма по какъв начин една компания да има самостоятелни изключителни права върху името на обещано находище, тъй като то е национална благосъстоятелност. В момента има по няколко производителя на находище Г. Баня, на Хисар и на Велинград и нито един от тях няма частни права върху името на находището. Да, всички те могат и са длъжни да употребяват името на находището без да са притежатели на това словно название. И защото името на находището не може да бъде самостоятелна благосъстоятелност,то това име, като словен израз не може да бъде частна марка по закон, популярност Богу. За това тези компании не могат да имат изключителни права върху словните изрази на находищата.
- Да, само че някои медии и социолози, оповестиха че имената на находищата са частни търговски марки и ние доста сме им се радвали? Защо се прави това?
- На първо място откровено скърбя тези, които са взели парите и даже не са прочели, какво тъкмо значат словните съчетания, които наименуват находищата и дали те могат да бъдат търговски марки - нещо, което е огромен гаф. Подведени или не те са участници в грозна операция на цялото общество по тематиката. Мога единствено да изтъквам: „ нa eтиĸeтитe нa бyтилĸитe минepaлнa вoдa дa cтoят нe имeнaтa нa мapĸи, ĸaтo нaпpимep " Гopнa бaня " или " Бaнĸя ", a вмecтo тяx дa ca изпиcaни нaимeнoвaниятa нa нaxoдищaтa. “
По огромна нелепост от това няма по какъв начин да се сътвори, тъпо за списвачите, тъй като Горна Баня, Банкя и т. н са точно наименованията на находищата и те не са търговски марки! Пълен парадокс, който услужливо се популяризира от някои медии.
Прави се поради една компания, колкото и необикновено да звучи. Заради интереса на тази компания би трябвало да се опорочи всичко и отхвърли законопроекта за храните и по особено раздел води. Ангажиран е сериозен запас по този мотив. Дано депутатите да не се подадат на провокативните внушения, а да сравнят текстовете на проектозакона с текстовете на Директивата, нищо повече. Така ще схванат, че ги заблуждават преднамерено.
- Какво трансформира Законът за храните в частта за водите?
- Проектозаконът не трансформира, а утвърждава и ползва Директивата. От настоящата сега Наредба за бутилираните води се резервира съвсем всичко в оферти Законопроект. Няма смяна на условията на Наредбата, а единствено се уточни терминологията, като се употребява верния термин „ комерсиално изложение “, който е взет от Директивата и регламентите на страните членки Германия, Австрия, Ирландия и останалите, вместо сбъркания термин „ комерсиално название “ (търговска марка). Разликата сред ‚ “търговско изложение “ и „ комерсиална марка “ е, че първото съставлява географския генезис и типа на водата и може да включва и комерсиалната марка.
Искам да подчертая нещо доста значимо, което се прикрива усърдно от браншовата организация АПБНБ, във връзка Нотификация 2016/0318, която „ била безупречна “ по отношение на техните оферти. С известието ЕК отхвърля изрично определението за „ комерсиално название “, което от АПБНБ се пробваха да прокарат в Допълнителните разпореждания т.19 на законопроекта. Нотификацията удостоверява цялостната неплатежоспособност на изказванието, че „ комерсиално изложение “ и „ комерсиална марка “ са едно и също нещо. Това в действителност е главния спор и сега сред двете браншови организации. С известието напълно се поддържа позицията на СБПБ и се отхвърлят манипулативните изказвания на АПБНБ.
- Може ли да се каже, че с някои промени ще настъпи безпорядък при бутилираните води и вместо да взема решение проблеми, законът ще сътвори нови?
- Изключен е какъвто и да е безпорядък. Фирмите в България ще работят и отсега нататък, както и сега, според плануваните разпореждания в Законопроекта. Повтарям Законопроекта утвърждава в този момент настоящото законодателство, като ползва термина „ комерсиално изложение “, други основни промени няма. Нищо ново няма да се случи за производителите с изключение на някои незначителни вложения на една или две компании, които имат проблем с Директивата и се пробват да дискредитират раздела на законопроекта с оглед опазване на техните търговски ползи.
- Ще се бутилира ли минералната вода единствено под „ комерсиална марка “ или ще се зачитат и имената на българските извори?
- Както обясних, европейското законодателство изрично не позволява етикетите на бутилираните води да се дефинират единствено с комерсиалните марки на производителите. Марките могат да се слагат на етикетите, само че наложително имената на изворите или находищата са приоритет при етикетирането. Така, че настояването „ комерсиалното изложение “ да бъде сведено до „ комерсиално название или марка “, заплашва имената на българските извори и на процедура значи те да бъдат заличени и сменени от търговски марки. Това са претенциите на АПБНБ изразени в комисиите на Народно събрание и пред медиите. Законопроектът не позволява това.
- Ще сътвори ли комплициране въвеждането на термина “извор”, който получава съществена роля в етикетите?
- Терминът „ извор “ се ползва от Директива 2009/54/ЕС. Този термин е дефиниран ясно и с Решение на Европейския съд С 207/14 и по тази причина няма никаква заплаха някой в сектора да бъде подведен от някаква неизясненост към това разбиране, още по малко специалистите. Напоследък преднамерено се спекулира с това разбиране, като се преднамерено се приравнява термина „ извор “ със понятието „ сондаж “, развивайки провокацията, че щяло да има “смяна на имената на находищата и изворите с имената или номерата на сондажите “. Нищо сходно, съгласно европейското законодателство „ извор “ съставлява подземното водно тяло, а не сондажите на това подземно водно тяло. Това значи, че няма никаква заплаха да бъдат преименувани находищата, които са подземни водни тела на минерални води, които с изключение на всичко са регламентирани и със описи към Закона за водите.
- Кой би имал изгода от премахването на обичайни, познати на българите търговски марки? Някои от тях са налагани с години...
- Законопроектът не заличава марките, резервира ги, тъй като те са изключителна благосъстоятелност на стопанските оператори и марките остават на етикетите при осъществяване на условията на Директивата имената на изворите и находищата да бъдат изписвани с по огромен шрифт. Както споделих, по този начин е и по актуалната Наредба за бутилираните води, член 24 и нищо не се трансформира. Почти всички производители, извършват европейските условия от години и има задоволително образци за „ съжителстване “ на етикетите на имената на находищата и комерсиалните марки. Тези положителни търговски практики не престават.
- Твърди се че не се съблюдава правилото - „ едно находище – един бутилировач – едно комерсиално наименование”?
- Това не е принцип, това е анти принцип заради несъгласието му с Директивата. Такъв „ принцип “ няма, това е една от грубите провокации на АПБНБ. Нещо повече, в случай че бъде признат този „ принцип “, това ще докара до затваряне на най старите заводи в сектора. Слава богу подобен „ принцип “, както показах няма, нито в Директивата, нито в различен европейски нормативен документ. Директивата не лимитира броя на операторите до един за едно находище. Принципът е „ от едно находище да се бутилира под едно комерсиално изложение “. Това се съблюдава и сега, броят на операторите не се лимитира.
- Обслужват ли съгласно вас частни ползи измененията в закона?
- Обслужват се ползите на потребителите. Законът на 100% вярно транспонира Директивата и по тази причина няма по какъв начин да обслужва нечии частни ползи. Противниците на използването на Директивата са тези, които желаят да бъдат предпазени частни ползи за сметка на потребителите. Искат да запазят своите порочни търговски практики, които са нарушаване на закона и сега.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ Пожарна охрана ТЕМАТА В БЛИЦ!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ