Съоръжението досега не е проучвано чрез разкопкиАрхеологът от Историческия музей

...
Съоръжението досега не е проучвано чрез разкопкиАрхеологът от Историческия музей
Коментари Харесай

Археолог направи калъп за тухли по древна технология

Съоръжението до момента не е проучвано посредством разкопки
 14-01  14-02  14-04
Археологът от Историческия музей в Павликени Калин Чакъров e изработил шаблон за тухли по достоверна технология, употребена от античните римляни. Той е предопределен за изработката на квадратни тухли, а за основаването на калъпа, експертът е употребявал открити на Античния керамичен център край Павликени строителни детайли, като е спазил прецизно техните размери. “Целта е всичко да е оптимално близо до това, което се е случвало в предишното. Тези тухли са създавани в региона преди 1800 години. След като изсъхнат, те би трябвало да се изпекат в пещ. За опалването на пещите пък би трябвало да се употребяват специфични типове дървесина ”, изясни пред “Труд ” Чакъров. Старинната технология ще бъде демонстрирана и ще е една от атракциите на фестивала “Древна балканска земя ” в Античния керамичен център в Павликени на 8 септември. Специално за събитието ще бъдат направени разнообразни демонстрации и възстановки – грънчарство, ковачество, обработка и шиене на кожи и кожени произведения, римска кухня и други “Акцентът ще е грънчарството. В края на деня ще бъдат запалени и пещите, в които ще изпечем направените тухли. Всеки клиент ще има опция да запретне ръкави и да поработи с глината. Над 600 души посетиха Античния керамичен център по време на първото издание на фестивала предходната година. Надяваме се присъстващите на второто издание да са двойно повече ”, съобщи Чакъров.

Археологът работи към Античния керамичен център от 2013 година

“Опитваме да възродим обекта, след близо 30 години застой. Благодарение на план на община Павликени, успяхме да създадем и археологически разкопки първия сезон. В идващите два сезона продължихме посредством помощта на доброволци, тъй като нямаше финансиране от страната ”, споделя проучвателят и добавя, че в последните дни на археологическия сезон се натъкнал на любопитна находка. Открил пет оловни рамки за огледала, евентуално с паметно предопределение.

“Бяха наоколо до Римска вила с керамичен комплекс, към която има пещи за строителна, битова и художествена керамика. Намерихме ги на едно и също място на метри от огнището на постройката. Вероятно тя е била дребен храм, отдаден на значимо за локалната общественост провидение, може би Дионис ”, споделя Чакъров. Огледалцата били напълно дребни с размери от към 8 сантиметра. “Нямат полза за ежедневна приложимост, а по-скоро са с паметен темперамент. Най-интересното е, че те са били през цялото лято в краката ни, тъй като се появиха в края на разкопките на място, откъдето извозвахме количките с пръст от разкопаните към този момент квадранти ”, акцентира археологът.

Малко по-късно от влиятелно американско списание за археология се заинтригували от находката и поискали да разгласяват публикация за откритието на британски език, която била прочетена и събрала мнения и мнения от читатели от целия свят.

Калин Чакъров коментира, че неповторимият Античен керамичен център край Павликени е бил настоящ в интервала II-III век. От обекта е проучена доста дребна част като проучването му почнало през 1971 година от археолога Богдан Султов. В книгите и изявленията си той разказва вила на богат земевладелец, пещите за керамично произвеждане, керамиката -строителна, битова и художествена, както и още други забавни находки.

“На територията на Павликени има няколко значими исторически обекта. Освен Керамичния център, това са още римският каптаж в региона на село Мусина, най-високата каменна структура от римския интервал по нашите земи, известна като Лесичерския дирек или Марков камък, както и забележителните остатъци от древноримския град Никополис пъкъл Иструм, които се намират в землището на великотърновското село, и също са част от работата ми като откривател.

Той с ненаситност споделя за осъществените разкопки в римския каптаж в Мусина. “Обектът се намира в рамките на селото, пред входа на Мусинската пещера, от която извира една от най-чистите и мощно течащи води в павликенския регион, а локалните я знаят като река Пещерска. Съоръжението от дълго време е известно за науката, само че до момента не е проучвано посредством разкопки. Каптажът е построен, с цел да улови мощен извор със мощен дебит и непрекъсната температура през годината, с която да зареди римския град Никополис пъкъл Иструм с вода ”, разяснява Калин Чакъров. Разкопките били тежки, тъй като каптажът е частично под водата, както и в пещерата, където температурата се разграничава значително от външната. “Използвахме двама водолази, включиха се още кметът на селото Христо Иванов, локални предприемачи, както и пещернякът Евгени Коев. С негово подпомагане успяхме да проникнем в пещерата и да установим от кое място идва водата за каптажа Оказа се, че каптажът е покрит с камъни, кал, растителност и модерни боклуци, само че успяхме да го почистим доста добре “, споделя Чакъров.

Така било разкрито, че водното оборудване е построено от големи каменни блокове. Забелязана била фуга и преминавайки през нея била разкрита незнайна досега скална изложба. Разстоянието от село Мусина до водния контейнер на античния градски център е 23 км. За да докарат водата от извора до крайната точка, римляните построяват едно от двете на огромни инфраструктурни уреди в региона за епохи напред, а точно западния акведукт на древноримския град Никополис пъкъл Иструм, прочут още като Българският Помпей. “От каптажа водопроводът стартира като зидан с камъни, тухли и доста здрав водонепропусклив хоросан канал, който минава през днешното село Мусина. На към 2 км разстояние от извора в североизточна посока пресича дребен поток и река Негованка с структура от арки. След това е още веднъж под земята до началото на долината на река Росица, където наклонът става огромен ”, прецизира Калин Чакъров. Той е безапелационен, че с цел да го предолеят и спазят строго избрани градуси, римляните построяват надземна структура от арки, намираща се сред землищната граница сред селата Лесичери и Дичин. Малко по-късно аркадата премоства река Росица.

“Оттам акведуктът става още веднъж под земята и сменя фрапантно посоката си към изток, т.е. към Никополис пъкъл Иструм. По идващия сектор оборудването е най-вече подземно, тук-там е намерено, с цел да премине още веднъж в аркада и най-после да се влее във водната кула, намираща се директно до града ”, реди Калин Чакъров.

Впечатляващата структура е построена по всяка възможност при започване на II век сл. Хр. по времето на императорите Траян и Хадриан. “Тогава кипи строителство, тъй като се строят и кварталите на новооснования древен град на успеха и градоустройственият проект включва наложително инфраструктура като пътища, мостове и акведукти. За голям брой епохи по-късно този акведукт остава едно от най-значителните архитектурни уреди, построено в региона. Жителите на селата, през които минава, го назовават “Маркова вода ”, “гириза ”, “Никюпската вода ”, което значи, че и в наши дни по него текат води ”, осведоми Калин Чакъров.

Водата е с непрекъсната температура от 14 градуса целогодишно. През лятото е студена, а през зимата не замръзва. Именно заради тези аргументи римляните наричали каптирания извор “глава на водата ”, тъй като той е най-важната част от целия акведукт.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР