Михаил Ходорковски: Настъпи критичният момент за Украйна frognews.bg
Съобщението беше предшествано от фиктивни референдуми, отразяващи " запазената марка " на Путиновата народна власт - при която гласуването се организира под дулото на оръжие, а резултатът е авансово избран.
Това беше последният опит на Путин да си върне самодейността и да отклони вниманието от обстоятелството, че губи пагубната си война - до унизителна степен. Обявяването на мобилизацията на 300 000 запасни бойци предходната седмица беше най-близко до признанието, че губи. А познатите към този момент закани за потребление на нуклеарни оръжия също могат да се преглеждат в този подтекст.
Очевидно е, че сериозният миг е настъпил.
„ Путин е поставил всичките си карти на масата - и ние не би трябвало да се поддаваме на блъфирането на един принудител, който знае, че губи. Вместо това би трябвало да засилим поддръжката си за Украйна и да ѝ дадем нужното, с цел да осигурим провалянето на Путин. Едновременно с това Западът би трябвало да предприеме стъпки за поддръжка и стимулиране на представителите на съветското население, които не са съгласни с последните мерзости на Кремъл, с цел да форсира провалянето му вкъщи “, написа Ходорковски.
Авторът показва, че съгласно някои оценки от началото на нашествието до момента общият брой на починалите и ранените съветски бойци може да доближи 100 000-150 000 души - почти толкоз, колкото е общият брой на силите, почнали нашествието.
И макар че новата готовност дава отговор на настояването на генералите, тя основава цялостен куп други проблеми - както военни, по този начин и политически.
Досега поддръжката на съветското общество за войната в Украйна можеше да се дефинира като " апатична невмешателство ". Това беше въпрос, с който Кремъл трябваше да се занимава, и не засягаше директно руснаците. Но мобилизацията изпрати шокови талази измежду цялото население.
Преди това управляващите успяваха да балансират не напълно доброволното потребление на наборниците с предлагането на великодушни помощи, в случай че те бъдат ранени или убити. Затова те започнаха с тези от бедната външна страна на Русия, само че към този момент са изчерпали този запас от пушечно месо.
След мобилизацията войната в Украйна към този момент не е нещо далечно за елементарните руснаци.
Оттук и стотиците хиляди съветски мъже в боеспособна възраст, които обезверено се пробват да избягат от страната. Защо тези мъже биха желали да останат и да бъдат изпратени да се сблъскат с ужасите на войната - война, която не служи за нищо друго с изключение на за задачите на един подкупен режим? Защо да желаят да се трансфорат във военни нарушители, трупове или и в двете, единствено с цел да защитят благосъстоянието, властта и гордостта на Путин и неговите доближени гангстери?
Освен това призоваването на 300 000 души е единствено първата стъпка. В момента хора от всички райони и обществени групи в Русия получават мобилизационни повиквателни и евентуално до началото на идната година ще бъдат призовани над един милион души.
Но насищането на фронтовата линия с неприятно подготвени и още по-малко стимулирани мобилизирани бойци няма да докара до по-голям боен " триумф ". Положението ще бъде неуправляемо, а предстоящите загуби ще бъдат пагубни.
Способността на съветското общество да изтърпи това, че десетки и стотици хиляди наборни бойци ще загинат, не е обезпечена. С течение на времето ще се усилват пасивните форми на митинг, като да вземем за пример избягването на наборна работа. А с повишаването на загубите и с увеличението на броя на дезертьорите митингът ще стартира да приема по-агресивни форми.
Освен това има и по-средносрочни вътрешни опасности за режима, като появяването на най-малко десетки хиляди хора в Русия, които са надълбоко, само че до момента сдържано, недоволни от ориста си, а в този момент разполагат с оръжие, образование и опит в потреблението му. Нещо повече, тази група няма да се състои единствено от руснаци, само че и от въоръжени сепаратисти от украинските райони, които Путин към този момент е " анексирал " и на които е дал поданство.
Ако и когато украинската войска пробие фронта, прекъсването на тази въоръжена " съветска " орда да се отдръпна в Руската федерация и да се насочи през прилежащите райони към Москва няма да е допустимо. Като пример може да послужи историческият казус от 1917 година, когато отдръпването на войските от фронта през Първата международна война води до рухването на режима и болшевишкия прелом.
Всички тези опасности може би са попречили Путин по-рано да предприеме готовност, само че в този момент обстановката на фронта е отвън надзор. Мобилизацията, подправените референдуми и суетните заявления за анексиране са демонстрация на обезсърчение и уязвимост и Западът би трябвало да избере по какъв начин да реагира.
Един от отговорите на мобилизацията би могъл да бъде даването на леговище от европейските страни на лицата, които бягат от готовност. Украйна също би могла да даде леговище на руснаци, които желаят да се бият на украинска страна или по различен метод да поддържат военните ѝ старания.
В същото време обаче Украйна се нуждае от оръжия и от всяка страна, която има опция, зависи да ги обезпечи. Особено значимо е да се усилят доставките на оръжия, способни да унищожават отдалечени командни и логистични центрове.
Но без значение от всичко, в този момент не е моментът Западът да смекчава решимостта си в битката против Путин - време е да я ускори. Няма " спешен излаз ", който да му бъде предложен; няма грациозен метод да му се даде опция да разгласи победа. Онези, които прокарват сходни " решения ", не схващат Путин - или още по-лошо, те пропагандират политика на отстъпки към фашистки деспот в опит да понижат сметките си за газ.
Вместо това, надалеч най-ефикасният метод да се постави завършек на енергийния шантаж и нуклеарните закани на Путин би бил по-нататъшен погром на нахлулите му [в Украйна] сили. Ето за какво в този момент светът би трябвало да поддържа украинските сили с по-голяма активност от всеки път.
Това беше последният опит на Путин да си върне самодейността и да отклони вниманието от обстоятелството, че губи пагубната си война - до унизителна степен. Обявяването на мобилизацията на 300 000 запасни бойци предходната седмица беше най-близко до признанието, че губи. А познатите към този момент закани за потребление на нуклеарни оръжия също могат да се преглеждат в този подтекст.
Очевидно е, че сериозният миг е настъпил.
„ Путин е поставил всичките си карти на масата - и ние не би трябвало да се поддаваме на блъфирането на един принудител, който знае, че губи. Вместо това би трябвало да засилим поддръжката си за Украйна и да ѝ дадем нужното, с цел да осигурим провалянето на Путин. Едновременно с това Западът би трябвало да предприеме стъпки за поддръжка и стимулиране на представителите на съветското население, които не са съгласни с последните мерзости на Кремъл, с цел да форсира провалянето му вкъщи “, написа Ходорковски.
Авторът показва, че съгласно някои оценки от началото на нашествието до момента общият брой на починалите и ранените съветски бойци може да доближи 100 000-150 000 души - почти толкоз, колкото е общият брой на силите, почнали нашествието.
И макар че новата готовност дава отговор на настояването на генералите, тя основава цялостен куп други проблеми - както военни, по този начин и политически.
Досега поддръжката на съветското общество за войната в Украйна можеше да се дефинира като " апатична невмешателство ". Това беше въпрос, с който Кремъл трябваше да се занимава, и не засягаше директно руснаците. Но мобилизацията изпрати шокови талази измежду цялото население.
Преди това управляващите успяваха да балансират не напълно доброволното потребление на наборниците с предлагането на великодушни помощи, в случай че те бъдат ранени или убити. Затова те започнаха с тези от бедната външна страна на Русия, само че към този момент са изчерпали този запас от пушечно месо.
След мобилизацията войната в Украйна към този момент не е нещо далечно за елементарните руснаци.
Оттук и стотиците хиляди съветски мъже в боеспособна възраст, които обезверено се пробват да избягат от страната. Защо тези мъже биха желали да останат и да бъдат изпратени да се сблъскат с ужасите на войната - война, която не служи за нищо друго с изключение на за задачите на един подкупен режим? Защо да желаят да се трансфорат във военни нарушители, трупове или и в двете, единствено с цел да защитят благосъстоянието, властта и гордостта на Путин и неговите доближени гангстери?
Освен това призоваването на 300 000 души е единствено първата стъпка. В момента хора от всички райони и обществени групи в Русия получават мобилизационни повиквателни и евентуално до началото на идната година ще бъдат призовани над един милион души.
Но насищането на фронтовата линия с неприятно подготвени и още по-малко стимулирани мобилизирани бойци няма да докара до по-голям боен " триумф ". Положението ще бъде неуправляемо, а предстоящите загуби ще бъдат пагубни.
Способността на съветското общество да изтърпи това, че десетки и стотици хиляди наборни бойци ще загинат, не е обезпечена. С течение на времето ще се усилват пасивните форми на митинг, като да вземем за пример избягването на наборна работа. А с повишаването на загубите и с увеличението на броя на дезертьорите митингът ще стартира да приема по-агресивни форми.
Освен това има и по-средносрочни вътрешни опасности за режима, като появяването на най-малко десетки хиляди хора в Русия, които са надълбоко, само че до момента сдържано, недоволни от ориста си, а в този момент разполагат с оръжие, образование и опит в потреблението му. Нещо повече, тази група няма да се състои единствено от руснаци, само че и от въоръжени сепаратисти от украинските райони, които Путин към този момент е " анексирал " и на които е дал поданство.
Ако и когато украинската войска пробие фронта, прекъсването на тази въоръжена " съветска " орда да се отдръпна в Руската федерация и да се насочи през прилежащите райони към Москва няма да е допустимо. Като пример може да послужи историческият казус от 1917 година, когато отдръпването на войските от фронта през Първата международна война води до рухването на режима и болшевишкия прелом.
Всички тези опасности може би са попречили Путин по-рано да предприеме готовност, само че в този момент обстановката на фронта е отвън надзор. Мобилизацията, подправените референдуми и суетните заявления за анексиране са демонстрация на обезсърчение и уязвимост и Западът би трябвало да избере по какъв начин да реагира.
Един от отговорите на мобилизацията би могъл да бъде даването на леговище от европейските страни на лицата, които бягат от готовност. Украйна също би могла да даде леговище на руснаци, които желаят да се бият на украинска страна или по различен метод да поддържат военните ѝ старания.
В същото време обаче Украйна се нуждае от оръжия и от всяка страна, която има опция, зависи да ги обезпечи. Особено значимо е да се усилят доставките на оръжия, способни да унищожават отдалечени командни и логистични центрове.
Но без значение от всичко, в този момент не е моментът Западът да смекчава решимостта си в битката против Путин - време е да я ускори. Няма " спешен излаз ", който да му бъде предложен; няма грациозен метод да му се даде опция да разгласи победа. Онези, които прокарват сходни " решения ", не схващат Путин - или още по-лошо, те пропагандират политика на отстъпки към фашистки деспот в опит да понижат сметките си за газ.
Вместо това, надалеч най-ефикасният метод да се постави завършек на енергийния шантаж и нуклеарните закани на Путин би бил по-нататъшен погром на нахлулите му [в Украйна] сили. Ето за какво в този момент светът би трябвало да поддържа украинските сили с по-голяма активност от всеки път.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ