Смъртта на НАТО
Съобщава се за гибелта на 73-годишен, умрял след дълги години влошаваща се физически качества и възходяща отпадналост.
Роден на 4 април 1949 година, НАТО е дете на американски татко и европейска майка. Зачеването се случи в Съединените щати през миналата година, само че с напредването на десетилетията НАТО в последна сметка стана част от огромно разширено семейство, чиито братя и сестри се разпространиха в 30 страни.
„ Родителите”, които се срещнаха и се влюбиха след Втората международна война, кръстиха потомството си Организацията на Северноатлантическия контракт, купа, която загатна за упоритостите им за „ детето”, въпреки че е под въпрос дали младежът в миналото е постигнал задачите, сложени от родителите.
Започна живота си с доста оптимизъм като „ защитителен съюз”, само че през годините на образуване ставаше все по-ясно, че войната, за която непрестанно твърдеше, че е такава опасност, в действителност в никакъв случай няма да се случи.
Студената война по този начин и не се трансформира в „ гореща” война и заради липса на същинска цел психологичното здраве на НАТО стартира да страда – беше измъчвано от хронична тревога и параноя, като изглеждаше неспособна да разбере за какво злополуките, които предсказва, в никакъв случай не са се случили. По всяка възможност е било такова отчаяние за родителите, макар че те продължавали да се отдават на фантазиите на капризното си дете.
Трагично, когато порасна, НАТО наподобява претърпя някаква рецесия на междинната възраст и се опита да се преоткрие като някакъв международен пазител на реда, заявявайки, че има намерение да откри нова работа в ръководството на рецесии.
Въпреки това, едно съответно начинание в тази област, в началото планувано като къса фамилна отмора в Афганистан, в последна сметка продължи 20 години. И когато НАТО в последна сметка се прибра, той остави след себе си доста по-голяма рецесия, в сравнение с е съществувала преди неговото присъединяване.
Възходът на НАТО докара до тежки персонални последици. В допълнение към параноята,започна да страда от заблуди за великолепие и разви проблеми със затлъстяването, разширявайки се към от ден на ден страни. Започна да става експлозивен: понякога беше обект на прояви на принуждение надалеч от „ кварталите”, където е израснал, като Либия. Някои близки познати, даже някои членове на фамилията, приканиха за нерешителност и един - Франция - беше първият, който сложи диагнозата, че НАТО в действителност е " мозъчна гибел ". Тази оценка се оказа точна и означи точката, в която упадъкът на НАТО изглеждаше необратим.
Всъщност ентусиазмът на НАТО за разширение е пристрастяващ, изтощаващ табиет, който за жалост беше поощрен от неговия американски татко, подпомаган от зле осведомени членове на Сената във Вашингтон, което му разреши – насърчи го – да се снабди с нови членове.
Въпреки това, надалеч от това да й оказва помощ да се оправи с каквато и да е рецесия, тази взаимозависимост в действителност основава дурги рецесии, като най-скорошният образец е в Украйна, където опасността от продължаващо разширение на изток беше оповестена за един от тригерите за спора с Русия. НАТО беше предупреждавано в продължение на доста години, че нейното стремглаво държание един ден ще докара до проблеми, само че като доста подвластни, беше некомпетентно да се спре. Това, което стартира като лека форма на възторг, се трансформира в фикс идея, за която наподобява нямаше противоотрова. Подобно на доста подвластни, на него може да се помогне единствено в случай че желае да си помогне, а за жалост това в никакъв случай не е било по този начин.
Известно време отхвърляше и сходно на доста подвластни, НАТО излъга, с цел да реализира своето. Въпреки неналичието на писмени гаранции за това, НАТО неведнъж твърди Русия, че няма желание да се уголемява на изток, даже „ с един инч “. Последиците от неразпознаването на това лицемерие се виждат през днешния ден в Украйна.
На този стадий повода за гибелта на НАТО към момента не е доказана, само че е евентуално това да са затруднения, породени вследствие на ирелевантност и корист. НАТО е оживял от свят, изтощен от организации, които настояват, че са първо защитителен алианс, а по-късно организация за ръководство на рецесии, когато истината е, че той в действителност е средство за планиране на американска надмощие в света.
Това е просто инструмент (с американски военачалник постоянно начело) за обезпечаване не на мир или непоклатимост, а на американска външна политика, която по-често не включва нито мир, нито непоклатимост. Поради компликацията си да разпознае истинността на дадена обстановка, самият НАТО може даже да не осъзнава, че е мъртъв. Както се споделя - мъртъв е, само че няма да легне.
Авторът е публицист и учител, живеещ във Англия.
Роден на 4 април 1949 година, НАТО е дете на американски татко и европейска майка. Зачеването се случи в Съединените щати през миналата година, само че с напредването на десетилетията НАТО в последна сметка стана част от огромно разширено семейство, чиито братя и сестри се разпространиха в 30 страни.
„ Родителите”, които се срещнаха и се влюбиха след Втората международна война, кръстиха потомството си Организацията на Северноатлантическия контракт, купа, която загатна за упоритостите им за „ детето”, въпреки че е под въпрос дали младежът в миналото е постигнал задачите, сложени от родителите.
Започна живота си с доста оптимизъм като „ защитителен съюз”, само че през годините на образуване ставаше все по-ясно, че войната, за която непрестанно твърдеше, че е такава опасност, в действителност в никакъв случай няма да се случи.
Студената война по този начин и не се трансформира в „ гореща” война и заради липса на същинска цел психологичното здраве на НАТО стартира да страда – беше измъчвано от хронична тревога и параноя, като изглеждаше неспособна да разбере за какво злополуките, които предсказва, в никакъв случай не са се случили. По всяка възможност е било такова отчаяние за родителите, макар че те продължавали да се отдават на фантазиите на капризното си дете.
Трагично, когато порасна, НАТО наподобява претърпя някаква рецесия на междинната възраст и се опита да се преоткрие като някакъв международен пазител на реда, заявявайки, че има намерение да откри нова работа в ръководството на рецесии.
Въпреки това, едно съответно начинание в тази област, в началото планувано като къса фамилна отмора в Афганистан, в последна сметка продължи 20 години. И когато НАТО в последна сметка се прибра, той остави след себе си доста по-голяма рецесия, в сравнение с е съществувала преди неговото присъединяване.
Възходът на НАТО докара до тежки персонални последици. В допълнение към параноята,започна да страда от заблуди за великолепие и разви проблеми със затлъстяването, разширявайки се към от ден на ден страни. Започна да става експлозивен: понякога беше обект на прояви на принуждение надалеч от „ кварталите”, където е израснал, като Либия. Някои близки познати, даже някои членове на фамилията, приканиха за нерешителност и един - Франция - беше първият, който сложи диагнозата, че НАТО в действителност е " мозъчна гибел ". Тази оценка се оказа точна и означи точката, в която упадъкът на НАТО изглеждаше необратим.
Всъщност ентусиазмът на НАТО за разширение е пристрастяващ, изтощаващ табиет, който за жалост беше поощрен от неговия американски татко, подпомаган от зле осведомени членове на Сената във Вашингтон, което му разреши – насърчи го – да се снабди с нови членове.
Въпреки това, надалеч от това да й оказва помощ да се оправи с каквато и да е рецесия, тази взаимозависимост в действителност основава дурги рецесии, като най-скорошният образец е в Украйна, където опасността от продължаващо разширение на изток беше оповестена за един от тригерите за спора с Русия. НАТО беше предупреждавано в продължение на доста години, че нейното стремглаво държание един ден ще докара до проблеми, само че като доста подвластни, беше некомпетентно да се спре. Това, което стартира като лека форма на възторг, се трансформира в фикс идея, за която наподобява нямаше противоотрова. Подобно на доста подвластни, на него може да се помогне единствено в случай че желае да си помогне, а за жалост това в никакъв случай не е било по този начин.
Известно време отхвърляше и сходно на доста подвластни, НАТО излъга, с цел да реализира своето. Въпреки неналичието на писмени гаранции за това, НАТО неведнъж твърди Русия, че няма желание да се уголемява на изток, даже „ с един инч “. Последиците от неразпознаването на това лицемерие се виждат през днешния ден в Украйна.
На този стадий повода за гибелта на НАТО към момента не е доказана, само че е евентуално това да са затруднения, породени вследствие на ирелевантност и корист. НАТО е оживял от свят, изтощен от организации, които настояват, че са първо защитителен алианс, а по-късно организация за ръководство на рецесии, когато истината е, че той в действителност е средство за планиране на американска надмощие в света.
Това е просто инструмент (с американски военачалник постоянно начело) за обезпечаване не на мир или непоклатимост, а на американска външна политика, която по-често не включва нито мир, нито непоклатимост. Поради компликацията си да разпознае истинността на дадена обстановка, самият НАТО може даже да не осъзнава, че е мъртъв. Както се споделя - мъртъв е, само че няма да легне.
Авторът е публицист и учител, живеещ във Англия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ