Сънят има решаваща роля за формирането на спомени
Сънят има основна роля за образуването на мемоари, демонстрират две изследвания, представени от EurekAlert.
Сънят - или неналичието му - оказва доста мощно влияние върху невроните в хипокампуса, настояват откриватели от Мичиганския университет.
Представете си, че сте студент, подготвяте се за изпит, който е след броени дни: дали ще издържите цяла нощ, или ще си дадете отмора? Както знае всеки, който се е взирал в учебник, неналичието на сън може да затрудни много запаметяването на информация.
Две нови проучвания на учени от Мичиганския университет разкриват за какво това е по този начин и какво се случва в мозъка по време на сън и при неналичието му, с цел да помогне или пък попречи при основаването на мемоари.
Определени неврони могат да бъдат ориентирани към характерни тласъци, споделят специалистите. Например плъхове в лабиринт имат неврони, които се засилват, откакто гризачите доближат до избрани места в затвореното пространство, написа Българска телеграфна агенция. Тези така наречен неврони на мястото са дейни и при хората, като им оказват помощ да се ориентират в околната среда, означават експертите.
Изследването, показано в списание " Нейчър " и ръководено от доктор Камран Диба, доцент по анестезиология в Медицинския факултет на Мичиганския университет, се концентрира върху невроните в хипокампуса - конструкция, ситуирана надълбоко в мозъка и обвързвана с паметта.
Учените откриват, че има метод да се пресъздават невронните модели, свързани с обещано място по време на сън. В хипокампуса се следи интензивност на всеки няколко секунди в продължение на доста часове по време на положение на покой и сън. Изследователите са заинтригувани от синхрона на протичащите пулсации и какъв брой надалеч се популяризират. Смята се, че по този начин невроните основават и актуализират мемоари, в това число и за място.
За задачите на проучването екипът мери мозъчната интензивност на плъхове по време на сън, откакто гризачите са минали през нов лабиринт. Експертите за първи път съумяват да проследят невроните, които реагират на избрани места в затвореното пространство.
" Да кажем, че един неврон избира избран ъгъл в лабиринта. Можем да забележим, че той се задейства дружно с други, които демонстрират сходни желания по време на сън. Но от време на време неврони, свързани и с други области, могат да се задействат тази клетка. Когато обаче сложим гризача още веднъж в лабиринта, желанията на невроните за местонахождение се трансформират според от това с кои кафези са се задействали по време на сън ", споделя Камран Диба.
Използваният от експертите способ разрешава да пресъздават дейностите на невроните в действително време.
Също по този начин дава спомагателна информация в поддръжка на стартирана преди време доктрина, че реактивирането на невроните по време на сън е част от аргументите, заради които той е значим за спомените.
Екипът на доктор Камран Диба желае да изследва и какво се случва в мозъка при лишаването му от сън. Във второто изследване, също оповестено в " Нейчър ", откривателите съпоставят последователността на реактивирането на невроните по време на сън и при неналичието му.
Те откриват, че интензивността им е по-висока по време на сън спрямо интервала на недоспиване. " В съвсем половината от случаите обаче реактивирането на прекарването в лабиринта беше изцяло потиснато при лишаването от сън ", отбелязва Диба.
Когато лишените от сън гризачи съумеят да наваксат със съня, реактивацията на невроните леко се възвръща, само че в никакъв случай не доближава тази на плъховете, които спят обикновено. Освен това възпроизвеждането на обстановки също е много нарушено и не се възвръща при връщане към нормалния сън.
Откритията демонстрират пагубното влияние на лишаването от сън върху паметта, безапелационни са експертите от Мичиганския университет. Те възнамеряват да продължат проучванията си в тази сфера.
Изследванията са оповестени в Nature.
