Тези безгръбначни се нуждаят от сън точно като нас
Сънят е основна част от живота ни - и като времетраене, и като значение за здравето и цялостното действие на организма. А в последните години с помощта на науката научаваме от ден на ден за съня. И се оказва, че той е доста по-сложен развой, в сравнение с допускаме.
Позицията за сън, която може да докара до непредвидена щета за здравето ни
А е толкоз комфортна за мнозина
Според ново проучване на учени от израелския Bar-Ilan University, даже безгръбначни животни като медузите също имат потребност от сън и от дремки, тъкмо като нас, хората. И макар че имат напълно друга конструкция и метод на действие и даже нямат мозък, те още веднъж прекарват 1/3 от деня си в спане.
Мешестите животни, към които спадат медузите, са формирани от два пласта, сред които има безструктурно пихтиесто вещество, наречено мезоглея. Външният слой се назовава ектодерма, вътрешният - ендодерма. Те нямат централизиран мозък, а единствено невронни връзки по дължината на тялото си, по които протичат разнообразни сигнали. Въпреки това, и те спят, тъкмо като нас, хората, и като всички животни с централна нервна система.
Сънят идва с редица промени - като понижена зоркост през тези интервали и по-висок риск да станат жертва на хищници. А за медузите е открито, че не само спят през нощта, само че и вършат дневна сънливост. И се оказва, че това им е в действителност значимо, тъй като при съответни типове мешести е открито увеличение на вредата върху невроните и ДНК-то. Затова и се счита, че може би е част от еволюцията за отбрана на клетките от увреждане, изяснява Science Alert.
Освен това учените допускат, че медузите имат сходни на човешките механизми за секреция на мелатонин, които им оказват помощ да поддържат циркадни ритми и разграничение на деня и нощта.
Това изобретение е забавно освен тъй като научаваме нещо ново за медузите, а и тъй като ни дава повече изясненост за произхода на съня. И в този момент може самоуверено да се допуска, че неговият генезис е в действителност античен и ние, хората, както и нашите предшественици, са го наследили от сходен вид безгръбначни още преди милиарди години.
Защо по-малко сън = диабет, затлъстяване и сърдечно-съдови проблеми
Ето какво споделят учените
Освен това имаме и следващото образно доказателство какъв брой значим и потребен е сънят за мозъка и за нервната система, щом доста по-нисши от нас създания се нуждаят същински от него, с цел да не се повреди тя непоправимо. А какво остава за нас, хората, с претрупаните мозъци и нервни системи.
Позицията за сън, която може да докара до непредвидена щета за здравето ни
А е толкоз комфортна за мнозина
Според ново проучване на учени от израелския Bar-Ilan University, даже безгръбначни животни като медузите също имат потребност от сън и от дремки, тъкмо като нас, хората. И макар че имат напълно друга конструкция и метод на действие и даже нямат мозък, те още веднъж прекарват 1/3 от деня си в спане.
Мешестите животни, към които спадат медузите, са формирани от два пласта, сред които има безструктурно пихтиесто вещество, наречено мезоглея. Външният слой се назовава ектодерма, вътрешният - ендодерма. Те нямат централизиран мозък, а единствено невронни връзки по дължината на тялото си, по които протичат разнообразни сигнали. Въпреки това, и те спят, тъкмо като нас, хората, и като всички животни с централна нервна система.
Сънят идва с редица промени - като понижена зоркост през тези интервали и по-висок риск да станат жертва на хищници. А за медузите е открито, че не само спят през нощта, само че и вършат дневна сънливост. И се оказва, че това им е в действителност значимо, тъй като при съответни типове мешести е открито увеличение на вредата върху невроните и ДНК-то. Затова и се счита, че може би е част от еволюцията за отбрана на клетките от увреждане, изяснява Science Alert.
Освен това учените допускат, че медузите имат сходни на човешките механизми за секреция на мелатонин, които им оказват помощ да поддържат циркадни ритми и разграничение на деня и нощта.
Това изобретение е забавно освен тъй като научаваме нещо ново за медузите, а и тъй като ни дава повече изясненост за произхода на съня. И в този момент може самоуверено да се допуска, че неговият генезис е в действителност античен и ние, хората, както и нашите предшественици, са го наследили от сходен вид безгръбначни още преди милиарди години.
Защо по-малко сън = диабет, затлъстяване и сърдечно-съдови проблеми
Ето какво споделят учените
Освен това имаме и следващото образно доказателство какъв брой значим и потребен е сънят за мозъка и за нервната система, щом доста по-нисши от нас създания се нуждаят същински от него, с цел да не се повреди тя непоправимо. А какво остава за нас, хората, с претрупаните мозъци и нервни системи.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ