Санстефанска България - мечтата, която никога не се сбъдна
Санстефанският предварителен кротичък контракт, подписан на 19 февруари 1878 година, поставя завършек на последната Руско-турска война. Този интернационален акт обрисува границите на бъдещата българска страна, както и дефинира нейната форма на ръководство, но надалеч не съумява да позволи по този начин заплетния Източен въпрос. За да добием визия за проблематиката към възобновяване на Българската страна, дано първо очертаем същността на Източния въпрос.
Източният въпрос за първи път се употребява като термин през 1822 година на конгреса във Верона във връзка избухналото през 1821 година Гръцко въстание. Той не е обвързван единствено с Османската империя, а със комплицираните връзки, както сред нея и Великите сили, по този начин и сред възобновените балкански страни, които през последната четвърт на XIX век се трансформират в деен фактор на интернационалните връзки. В дипломатически проект води своето начало от 1799 година с мира от Сремски Карловци. Той е подписан след несполучливата война на Османската империя с Австрия, Полша, Венеция и Русия.
Като действително начало на Източния въпрос се приема първата Екатерининска война 1768 – 1774 година. В подписания през 1774 година Кючук – Кайнарджийски контракт сред Руската и Османската империя, за първи път Русия дава и получава поръчка за съществено наличие в Османската империя. Нейните прeтенции намират съответен израз в даденото ѝ от Високата врата право на отбрана на християнските жители във Влашко и Молдова. В своята същност Източният въпрос съставлява битката на Великите сили за превъзходство в Османската империя след спиране на нейното нахлуване в Европа. Битката е за контрола върху турския султан, който е отпред на империя с големи територии, притежаваща проливите Босфора и Дарданелите.
Един от най дейните субекти на Източния въпрос е Русия, която от Екатерина нататък преследва задачата за завладяване на проливите, Балканския полуостров и контрола върху Черно море. През годините тази цел търпи непрекъсната смяна с оглед независимите и груповите дейности на останалите Велики сили. Вникнали в процесите, свързани с Източния въпрос и неговото разрешаване, можем да разберем сложността към появяването на Санстефанска България.
Член 6-ти гласи: " България ще бъде самостоятелно, подвластно княжество, с национално християнско държавно управление и национална милиция “. Същият този член 6-ти дефинира и границите на българската страна: на запад следва остарялата сръбско-турската граница, включваща Вранянската сподели до планинската верига Карадаг. След това границата завива на запад към Кораб планина, следвайки западните граници на Кумановската, Кочанската и Тетовската сподели. Продължава на юг по долината на река Дрин, оставя в българска територия Корча и Дебър и стига до планината Грамос, откъдето завива на изток до устието на река Вардар.
Границата минава северно от Солун и Атонския полуостров и излиза на морския бряг от устието на река Струма до Порто Лагос, откъдето завива на североизток към Родопите, трансферира река Марица северно от Одрин, след което включва цяла Странджа и излиза на черноморския бряг. Северната граница доближава до Мангалия, откъдето по южната граница на Тулчанския санджак достига Расово на дунавския бряг. Река Дунав резервира граничния си статут.
Санстефанска България е в цялостно сходство с изконните етнически територии на България, с едно изключение – Северна Добруджа. Тя е изтъргувана от Русия за отплата за Румъния предвид на прекосяването още веднъж на Бесарабия под съветски надзор. Налице е една огромна славянска страна – България. Точно тук се появява и огромният проблем и последвалото всеобщо отчаяние след Берлинския конгрес.
До тук всичко звучи като една добре позната история и въпросът за границите на новата славянска страна остава на назад във времето. За да си отговорим на този въпрос, би трябвало да се върнем една година обратно и да надникнем по-конкретно в дипломатическите връзки и поетите задължения от Русия към останалите велики сили. Ангажименти, без които провеждането на последната Руско-турска война би било невероятно.
Райхщадско споразомение – Съгласно съветския текст на това съглашение, в случай че се реализира победа над Турция, Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че на Балканите няма да се сътвори огромна славянска страна.
Логично се появява въпросът за какво съветската дипломация, съответно в лицето на граф Н. Игнатиев, прави всичко допустимо за сключването на Санстефанския кротичък контракт тъкмо при тези условия. Нима той не знае за дипломатическите ходове на съветската страна? Това е невероятно да бъде позволено, тъй като същият Н. Игнатиев напролет на 1877 година, обикаля сред европейските столици Лондон, Виена и Берлин и надали има човек от цялата многомилионна съветска империя, който да е по- наясно с външната политика на " братята руси “. Не са доста разновидностите за основаването на огромната Санстефанска страна. Възможно е съветската страна да е била толкоз съпричастна със запазването на етическата целокупност на българите, че да е подписала този неуместен мир.
Това автоматизирано я опълчва на всички велики сили, а война сама против всички е всичко друго, само че не и сполучлива политика. Този спор би бил унищожителен за цялостта на империята, какво тогава остава за нейните ползи на Балканите. Интереси, които прозират в многото следващи военни спорове с Високата врата.
Съществува и друга догадка за основаването на Санстефанска България. Очертавайки огромна България, Петербург в действителност реализира един блъф. Блъф, посредством който тя се слага в по-добра позиция в идната европейска проверка на мирния контракт. Създаването на толкоз огромна страна е доста по-добра база за договаряния и договорености, които да удовлетворят политическите цели на Петербург.
Империята не се интересува от ориста на българите, само че доста добре употребява ситуацията като в очите на елементарния човек тя се трансформира в огромна славянска страна, която се бори за правдата на своите славянски братя и противоположното на другия полюс остава отношението към останалите велики сили. Не е инцидентен и фактът, че в Македония, макар предварителните проекти, императорът не разрешава да се вкара гражданска администрация.
На 13 юли 1878 година в Берлин е подписан Берлинският кротичък контракт. Логичното и предстоящо събите се случва, събитие което слага българския народ в обстановката да бъде разграничен от разнообразни граници и от Санстефанска България остава дребното Княжество България (земите сред Дунав и Стара планина, както и Софийският санждак). Поведението на съветската делегация в лицето на А. М. Горчаков, П. Шувалов, Д. И. Убри е нерешително и неопределено, както го разказва по-късно Стефан Стамболов. Тази линия на държание е авансово начертана в Петербург от императора, канцлера А. М. Горчаков и военния министър Д. А. Милютин, защото те са извънредно наясно с краткотрайната орис на Санстефанска България.
Проблематиката на събитията, разиграли се към Санстефанска България и до през днешния ден остава дълга и обширна тематика. За да я разберем по-добре, ние би трябвало да я преглеждаме с разбиранията и упованията в тогавашната ера, а всички предубеждения от наши дни не ни разрешават да добием действителна визия за събитията – в противен случай, те разрушават историята написа bulgarianhistory.org.
Източният въпрос за първи път се употребява като термин през 1822 година на конгреса във Верона във връзка избухналото през 1821 година Гръцко въстание. Той не е обвързван единствено с Османската империя, а със комплицираните връзки, както сред нея и Великите сили, по този начин и сред възобновените балкански страни, които през последната четвърт на XIX век се трансформират в деен фактор на интернационалните връзки. В дипломатически проект води своето начало от 1799 година с мира от Сремски Карловци. Той е подписан след несполучливата война на Османската империя с Австрия, Полша, Венеция и Русия.
Като действително начало на Източния въпрос се приема първата Екатерининска война 1768 – 1774 година. В подписания през 1774 година Кючук – Кайнарджийски контракт сред Руската и Османската империя, за първи път Русия дава и получава поръчка за съществено наличие в Османската империя. Нейните прeтенции намират съответен израз в даденото ѝ от Високата врата право на отбрана на християнските жители във Влашко и Молдова. В своята същност Източният въпрос съставлява битката на Великите сили за превъзходство в Османската империя след спиране на нейното нахлуване в Европа. Битката е за контрола върху турския султан, който е отпред на империя с големи територии, притежаваща проливите Босфора и Дарданелите.
Един от най дейните субекти на Източния въпрос е Русия, която от Екатерина нататък преследва задачата за завладяване на проливите, Балканския полуостров и контрола върху Черно море. През годините тази цел търпи непрекъсната смяна с оглед независимите и груповите дейности на останалите Велики сили. Вникнали в процесите, свързани с Източния въпрос и неговото разрешаване, можем да разберем сложността към появяването на Санстефанска България.
Член 6-ти гласи: " България ще бъде самостоятелно, подвластно княжество, с национално християнско държавно управление и национална милиция “. Същият този член 6-ти дефинира и границите на българската страна: на запад следва остарялата сръбско-турската граница, включваща Вранянската сподели до планинската верига Карадаг. След това границата завива на запад към Кораб планина, следвайки западните граници на Кумановската, Кочанската и Тетовската сподели. Продължава на юг по долината на река Дрин, оставя в българска територия Корча и Дебър и стига до планината Грамос, откъдето завива на изток до устието на река Вардар.
Границата минава северно от Солун и Атонския полуостров и излиза на морския бряг от устието на река Струма до Порто Лагос, откъдето завива на североизток към Родопите, трансферира река Марица северно от Одрин, след което включва цяла Странджа и излиза на черноморския бряг. Северната граница доближава до Мангалия, откъдето по южната граница на Тулчанския санджак достига Расово на дунавския бряг. Река Дунав резервира граничния си статут.
Санстефанска България е в цялостно сходство с изконните етнически територии на България, с едно изключение – Северна Добруджа. Тя е изтъргувана от Русия за отплата за Румъния предвид на прекосяването още веднъж на Бесарабия под съветски надзор. Налице е една огромна славянска страна – България. Точно тук се появява и огромният проблем и последвалото всеобщо отчаяние след Берлинския конгрес.
До тук всичко звучи като една добре позната история и въпросът за границите на новата славянска страна остава на назад във времето. За да си отговорим на този въпрос, би трябвало да се върнем една година обратно и да надникнем по-конкретно в дипломатическите връзки и поетите задължения от Русия към останалите велики сили. Ангажименти, без които провеждането на последната Руско-турска война би било невероятно.
Райхщадско споразомение – Съгласно съветския текст на това съглашение, в случай че се реализира победа над Турция, Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че на Балканите няма да се сътвори огромна славянска страна.
Логично се появява въпросът за какво съветската дипломация, съответно в лицето на граф Н. Игнатиев, прави всичко допустимо за сключването на Санстефанския кротичък контракт тъкмо при тези условия. Нима той не знае за дипломатическите ходове на съветската страна? Това е невероятно да бъде позволено, тъй като същият Н. Игнатиев напролет на 1877 година, обикаля сред европейските столици Лондон, Виена и Берлин и надали има човек от цялата многомилионна съветска империя, който да е по- наясно с външната политика на " братята руси “. Не са доста разновидностите за основаването на огромната Санстефанска страна. Възможно е съветската страна да е била толкоз съпричастна със запазването на етическата целокупност на българите, че да е подписала този неуместен мир.
Това автоматизирано я опълчва на всички велики сили, а война сама против всички е всичко друго, само че не и сполучлива политика. Този спор би бил унищожителен за цялостта на империята, какво тогава остава за нейните ползи на Балканите. Интереси, които прозират в многото следващи военни спорове с Високата врата.
Съществува и друга догадка за основаването на Санстефанска България. Очертавайки огромна България, Петербург в действителност реализира един блъф. Блъф, посредством който тя се слага в по-добра позиция в идната европейска проверка на мирния контракт. Създаването на толкоз огромна страна е доста по-добра база за договаряния и договорености, които да удовлетворят политическите цели на Петербург.
Империята не се интересува от ориста на българите, само че доста добре употребява ситуацията като в очите на елементарния човек тя се трансформира в огромна славянска страна, която се бори за правдата на своите славянски братя и противоположното на другия полюс остава отношението към останалите велики сили. Не е инцидентен и фактът, че в Македония, макар предварителните проекти, императорът не разрешава да се вкара гражданска администрация.
На 13 юли 1878 година в Берлин е подписан Берлинският кротичък контракт. Логичното и предстоящо събите се случва, събитие което слага българския народ в обстановката да бъде разграничен от разнообразни граници и от Санстефанска България остава дребното Княжество България (земите сред Дунав и Стара планина, както и Софийският санждак). Поведението на съветската делегация в лицето на А. М. Горчаков, П. Шувалов, Д. И. Убри е нерешително и неопределено, както го разказва по-късно Стефан Стамболов. Тази линия на държание е авансово начертана в Петербург от императора, канцлера А. М. Горчаков и военния министър Д. А. Милютин, защото те са извънредно наясно с краткотрайната орис на Санстефанска България.
Проблематиката на събитията, разиграли се към Санстефанска България и до през днешния ден остава дълга и обширна тематика. За да я разберем по-добре, ние би трябвало да я преглеждаме с разбиранията и упованията в тогавашната ера, а всички предубеждения от наши дни не ни разрешават да добием действителна визия за събитията – в противен случай, те разрушават историята написа bulgarianhistory.org.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ