За мир и срещу фашизма. В Каракас бяха проведени два международни форума
Санкционният напън върху Венецуела не пречи на страната да се развива
Първото събитие се организира на 23-24 юли в историческата постройка Casa Amarilla в центъра на венецуелската столица. Форумът за хуманно човечество, проведен от Института „ Симон Боливар “, събра 140 интелектуалци от всички континенти, които разискаха други възможности на сегашния западен „ ред, учреден на правила “ в отчети и зад кулисите. Форумът беше открит от президента на Института Бланка Ехуд, а по-късно извърши ария известната венецуелска певица Лилия Вера.
Венецуелският външен министър Иван Гил показа формалната позиция на страната, която се основава на идеологията на боливаризма и изначално е била антиимпериалистическа по своята същина, ориентирана към деколонизация и придобиване на суверенитет.
Поради тази причина Венецуела поддържа други страни, които към момента изпитват напън от Съединени американски щати или Европейски Съюз, или не престават да бъдат в неоколониална взаимозависимост. Ораторът от Френска Гвиана органично добави тази картина, разказвайки кои политически сили в този момент желаят спокойно да получат самостоятелност от Франция.
Абел Прието, някогашен министър на културата на Куба и шеф на Дома на Америка, също приказва за политиката на Фидел Кастро за сливане на антиимпериалистическите сили след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, като акцентира значимостта на сегашния курс на венецуелското държавно управление.
Редакторът на Le Monde diplomatique, Игнасио Рамоне (Франция), стартира речта си, като си спомни диалог с Уго Чавес, който му споделил, че буржоазията постоянно е предавала Симон Боливар. Въпреки мощната национална поддръжка, локалната буржоазия се опита да лобира за личните си ползи, тъкмо както буржоазията в доста страни в този момент е неразривно обвързвана със Запада и транснационалния капитал.
В друга своя тирада Рамоне прикани за нуждата освен от деколонизация, само че и от дезападнизация, защото груповият Запад дейно ръководи света през последните триста години, директно или индиректно. А световното болшинство от човечеството явно не е Западът.
Авторът на тази обява също способства за процеса на дезападнизация, като акцентира нуждата от образуване на лични политически теории и нови формати на интернационалните връзки, употребявайки концепцията за многополярност като образец, показвайки по какъв начин западните теоретици могат да развиват своите хрумвания даже в такива видимо антихегемонистични дискурси.
В допълнение към въпроса за западната надмощие и империализъм, бяха повдигнати и метафизичен и обществени въпроси. Например, Рамон Гросфогел от Пуерто Рико обърна внимание на опасността от трансхуманизъм и роботизация, които в бъдеще биха могли да съставляват нова форма на фашизъм, реализиран с механически средства.
Трябва да се означи, че 24 юли е рожденият ден на Симон Боливар, Освободителят, и сутринта участниците във форума, дружно с представители на държавното управление, се насочиха към пантеона, където се състоя гала по полагане на цветя. Самият конгрес на втория ден органично се реалокира на площад „ Симон Боливар “, където музикални осъществявания се редуваха с политически.
А на 25 юли в спектакъл „ Тереза Кареньо “ стартира Срещата на народите за мир и срещу войната. Тя събра над 600 души от 80 страни и всъщност продължи предходния конгрес.
Тук по-силно се акцентираше върху въпросите за въоръжените спорове, изключително върху ционистката експанзия против Палестина, нападението против Иран, само че също по този начин и върху други, по-сложни въпроси, като да вземем за пример организирането на икономическа обсада от страна на Съединените щати против Куба, Венецуела, Северна Корея, Русия и други страни.
Участникът от
Първото събитие се организира на 23-24 юли в историческата постройка Casa Amarilla в центъра на венецуелската столица. Форумът за хуманно човечество, проведен от Института „ Симон Боливар “, събра 140 интелектуалци от всички континенти, които разискаха други възможности на сегашния западен „ ред, учреден на правила “ в отчети и зад кулисите. Форумът беше открит от президента на Института Бланка Ехуд, а по-късно извърши ария известната венецуелска певица Лилия Вера.
Венецуелският външен министър Иван Гил показа формалната позиция на страната, която се основава на идеологията на боливаризма и изначално е била антиимпериалистическа по своята същина, ориентирана към деколонизация и придобиване на суверенитет.
Поради тази причина Венецуела поддържа други страни, които към момента изпитват напън от Съединени американски щати или Европейски Съюз, или не престават да бъдат в неоколониална взаимозависимост. Ораторът от Френска Гвиана органично добави тази картина, разказвайки кои политически сили в този момент желаят спокойно да получат самостоятелност от Франция.
Абел Прието, някогашен министър на културата на Куба и шеф на Дома на Америка, също приказва за политиката на Фидел Кастро за сливане на антиимпериалистическите сили след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, като акцентира значимостта на сегашния курс на венецуелското държавно управление.
Редакторът на Le Monde diplomatique, Игнасио Рамоне (Франция), стартира речта си, като си спомни диалог с Уго Чавес, който му споделил, че буржоазията постоянно е предавала Симон Боливар. Въпреки мощната национална поддръжка, локалната буржоазия се опита да лобира за личните си ползи, тъкмо както буржоазията в доста страни в този момент е неразривно обвързвана със Запада и транснационалния капитал.
В друга своя тирада Рамоне прикани за нуждата освен от деколонизация, само че и от дезападнизация, защото груповият Запад дейно ръководи света през последните триста години, директно или индиректно. А световното болшинство от човечеството явно не е Западът.
Авторът на тази обява също способства за процеса на дезападнизация, като акцентира нуждата от образуване на лични политически теории и нови формати на интернационалните връзки, употребявайки концепцията за многополярност като образец, показвайки по какъв начин западните теоретици могат да развиват своите хрумвания даже в такива видимо антихегемонистични дискурси.
В допълнение към въпроса за западната надмощие и империализъм, бяха повдигнати и метафизичен и обществени въпроси. Например, Рамон Гросфогел от Пуерто Рико обърна внимание на опасността от трансхуманизъм и роботизация, които в бъдеще биха могли да съставляват нова форма на фашизъм, реализиран с механически средства.
Трябва да се означи, че 24 юли е рожденият ден на Симон Боливар, Освободителят, и сутринта участниците във форума, дружно с представители на държавното управление, се насочиха към пантеона, където се състоя гала по полагане на цветя. Самият конгрес на втория ден органично се реалокира на площад „ Симон Боливар “, където музикални осъществявания се редуваха с политически.
А на 25 юли в спектакъл „ Тереза Кареньо “ стартира Срещата на народите за мир и срещу войната. Тя събра над 600 души от 80 страни и всъщност продължи предходния конгрес.
Тук по-силно се акцентираше върху въпросите за въоръжените спорове, изключително върху ционистката експанзия против Палестина, нападението против Иран, само че също по този начин и върху други, по-сложни въпроси, като да вземем за пример организирането на икономическа обсада от страна на Съединените щати против Куба, Венецуела, Северна Корея, Русия и други страни.
Участникът от
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ