Ливан е четири години в една от най-тежките финансови кризи в съвременната история и през това време силните брокери на страната – политици, банкери и сектантски лидери – активно действат предприемане на стъпки за ускоряване на слизането на страната в бездната.
За да бъде ясно: разпадането на Ливан ще доведе до нарастваща радикализация, разширяване на иранското влияние и дълбока нестабилност и престъпност, които ще се разпространят далеч отвъд границите на страната. Ако Западът иска да избегне подобна катастрофа на прага на Европа, сега е моментът за обширни, координирани финансови санкции, които да управляват ливанския елит, който тласка страната от пропастта.
От 2019 г. стойността на националната валута на Ливан, лирата, се е сринала с 98 процента. Стойността на личните спестявания и печалби се е изпарила. Повече от 80 процента от населението е потопено в многоизмерна бедност. Инфлацията е сред най-високите в света. Предоставянето на обществени услуги е на пух и прах. По-голямата част от населението сега оцелява от помощи или пари, които получават от членове на семейството, живеещи в чужбина.
Докато елитите, които доведоха нацията до ръба на фалита, не могат да постигнат съгласие по повечето неща, те намериха „политически консенсус в защита на фалирала икономическа система“, според Световната банка, която нарече продължаващата ливанска криза „ преднамерената депресия.“
От 2019 г. насам видяхме политически поддръжници от различни партии да забавят и провалят реформите, необходими за прилагане на спасителен план на МВФ, централната банка да създаде паралелна финансова система за защита на богатите и неформална парична икономика, благоприятна за незаконни дейност, разширяват се бързо. Успоредно с това политическата класа се изплъзна от вината за експлозията в Бейрут през 2020 г. – най-голямата неядрена експлозия след Втората световна война – и се опита да подкопае последните следи от представителна демокрация в страната.
Риад Саламе, бившият управител на централната банка на Ливан, е единствената известна фигура, срещу която са предприети международни действия. По-рано този месец Съединените щати, Обединеното кралство и Канада наложиха санкции на опозорения управител на централната банка за груба злоупотреба с власт. Мерките също са насочени към четирима от неговите „близки сътрудници“, които са помогнали за „прикриването и улесняването“ на множество финансови престъпления, според изявлението на Министерството на финансите на САЩ. Това е стъпка в правилната посока. Въпреки това Саламе и неговите подчинени не са построили сами финансовата къща от карти на Ливан. Мрежата на международното порицание трябва да бъде хвърлена много по-широко, за да бъде накаран елитът на Ливан.
През юли 2021 г. Европейският съюз обяви рамка за целенасочени санкции, която предвижда възможността за налагане на санкции на онези, които „подкопават демокрацията или върховенството на закона в Ливан“. Като първата значима западна политика, насочена към справяне с „тежката финансова, икономическа, социална и политическа криза“ в Ливан, рамката трябваше да помогне да се контролират неправомерните действия на елита. Но въпреки условията за санкции, които многократно и явно се изпълняват от толкова много хора, санкциите така и не дойдоха.
Наскоро Европейският парламент прие необвързваща резолюция, призоваваща Съвета на ЕС да приложи рамката на санкциите, както и да я удължи с още една година. Ливанското гражданско общество също беше изключително гласно по въпроса за санкциите, като предостави на Брюксел достатъчно доказателства в подкрепа на санкциите. Европа обаче изглежда неспособна да оцени заплахите извън войната в Украйна и бежанците, които са „там, а не тук“, според дипломат от Брюксел на високо ниво.
Липсата на реални действия е нищо по-малко от позорна, като скорошното подновяване на рамката на санкциите на ЕС служи като кух жест на солидарност с обикновените ливанци. За момента Брюксел изглежда залага на възобновяването на политическия процес, при който ще бъде избран нов ливански президент, макар че това изглежда малко вероятно, след като координираната обструкция в парламента доведе до 12-ия неуспешен опит този юни. Европейската пасивност даде на ливанските политици и банкери – чиито активи могат да бъдат намерени из всички столици и пристанища на континента – зелена светлина да продължат да ограбват страната им, докато умира.
На фона на нарастващия публичен дълг, възлизащ на общо над 102 милиарда долара за икономика от 20 милиарда долара, надеждите за спасителен план на МВФ висят на косъм. Преговорите са в застой, като МВФ не е впечатлен от постоянния отказ на управляващата класа в Ливан да приеме политически и финансови реформи. Упоритостта на елита е откровено егоистична. Предложените реформи биха разрушили финансовото статукво чрез разрушаване на тайнствен режим на банкова тайна, преструктуриране на банковия сектор, реформиране на държавни предприятия, прилагане на данъчни реформи и прочистване на държавната служба.
Нито един от тези ходове няма да предвещава нищо добро за ливанските елити, които са майстори в това да играят на периферията, за да гарантират, че няма значителни промени. Например, в явно противоречие с режима на санкции на ЕС, миналия май общинските избори бяха отложени поради предполагаема липса на 12 милиона долара, необходими за покриване на административни разходи. Само седмици по-късно парламентът одобри инжекция от 400 милиона долара за повишаване на заплатите на държавните служители – още един самоцелен ход, като се има предвид, че неработещите държавни институции на Ливан са основното средство, чрез което членовете на политическата класа раздават покровителство и поддържат верността на своите съответни сектанти избирателни райони. Запазването на тези патронажни мрежи е гарантирано от централната банка, която непрекъснато емитира нови лири за финансиране на увеличенията на заплатите на държавните служители. Това от своя страна предизвика масивна депресия на лирата, като същевременно позволи на избрани клиенти на централната банка да печелят милиарди долари от валутен арбитраж.
Нарастващото влияние на Иран в Леванта без съмнение постави провала на Ливан на радара на Вашингтон. Досега обаче САЩ са направили много по-малко, отколкото биха могли да направят в отговор. Щатският долар представлява почти 70 процента от транзакциите в Ливан днес. През последното десетилетие един-единствен указ на Министерството на финансите на САЩ свали две ливански банки заради предполагаеми връзки за пране на пари с Хизбула. Независимо от скорошните санкции срещу Саламе обаче, САЩ не направиха нищо, за да се справят с настоящата криза в Ливан, освен като заплашиха с широко разпространени санкции, но насочени само към шепа на лица, свързани с Хизбула.
Внимавайки с, макар и малък, потенциал за санкции на САЩ, Ливанската централна банка вече е създала система, чрез която може да извършва клиринг на транзакции в долари, без да минава през кореспондентски банки в САЩ. Това дойде в синхрон с разрастващата се неформална, доларизирана парична икономика, която сега се оценява на минимум 10 милиарда долара от Световната банка, или около половината от БВП на официалния сектор след кризата. Голяма част от това е финансиране на оцеляването на елита и крон капитализма, като Хизбула и техните съюзници са забележителни благодетели. Междувременно Специалната група за финансови действия, глобалната организация за наблюдение на изпирането на пари и финансирането на тероризма, наскоро предостави на Ливан едногодишен гратисен период, за да изчисти действията си или да се изправи пред възможни последствия.
Празните заплахи и избирателните действия от западните сили няма да бъдат достатъчни, за да спасят Ливан. Ливан се нуждае от САЩ и ЕС да повторят координираните и целенасочени санкции, наложени от тях на руския и беларуския политически елит след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. И има нужда от тях сега.
Без значими западни санкции планът на МВФ е мъртъв във водата и Ливан ще бъде на път да се превърне в провалена държава, с опустошителни последици както у дома, така и в чужбина. За разлика от това, координираните санкции от страна на САЩ и ЕС биха удушили финансовите спасителни линии, от които зависи ливанският елит, и може би биха ги вразумили.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на авторите и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
