Живеем в оксиморона „Високо под земята“
Съни Сънински е режисьор, артист, продуцент, публицист и бизнесмен в културната промишленост.
Г-н Сънински, времето е разделно, по какъв начин са ситуирани сега към барикадата артистичните среди?
Ще стартира с по-обобщен взор на обстановката. В качеството си на създател постоянно съм бил на страната на съпротивата.
Това е призванието на всеки интелигент, интелектуалец, човек на изкуството.
Казвам това, с цел да дам еднообразно отдалеченото си мнение от всички партийни групи. Творците постоянно пазят моралните полезности. Защо обществото ни сега е разграничено? Аз се концентрирам върху нравствената концепция, която включва свободата във всичките й аспекти - отношението към индивида, върховенството на закона, християнските правила. Какво се случи на процедура? Хората, които бяха призвани да пазят този купол от полезности, в действителност, го погазват. Оттук стартира разделянето. Хората, които поддържат митингите, желаят да се възроди нравствената концепция.
Погазването на морала, задкулисието и политическата безнаказаност на властта не са от през вчерашния ден. Кое, съгласно Вас, този път възпламени искрата, с цел да гръмне улицата?
Има доста въпроси, на които би трябвало да получим отговор. Т. нар. компромати би трябвало да получат своя явен отговор. Най-малкото индивидът, обиден в тях, би трябвало да вземе отношение и пръв да отбрани името си. А ние отговори не получаваме. Тук е разковничето. И отново опираме до морала. Да, подозирали сме, че властта нарушава нравствените правила, само че едно е да подозираш, а друго - да имаш доказателства. Защото те, в случай че са достоверни, хвърлят леке освен върху съответния човек, а върху страната като цяло.
Мълчанието по тези въпроси също е тип отговор.
Не е отговор, това е отпор на отговора. И спорът идва. Когато човек не желае да почисти името си, това е тип съучастие. Показаха се зависимости на прокуратурата, на правосъдната система. Вместо това ни се оферират тематики, които са отвън дневния ред на обществото – и измененията в държавното управление, и планът за нова конституция, и раздаванията на пари - всички тези ограничения, които вместо да успокоят, разпалват улицата. Нравственият проблем обобщава протестиращите, а решение за него не се предлага.
Интересен е общественият прорез на хората от днешната улица – с изключение на млади и образовани, това в огромната си част са съумели и заможни хора като вас. Без да върша директни аналогии, това ми припомня новата теза на историка проф. Пламен Митев, че битките в българското Възраждане са били ръководени не от беднячеството, а от също такива млади и заможни бизнесмени.
В последните години, с изключение на режисьор и продуцент, аз съм и бизнесмен в културната промишленост. Винаги, когато се срещам с сътрудници и финансови институции, те желаят от мен съответни неща, разбор на подтекста, в който да се впише моят план. Но анализът е неосъществим, тъй като навсякъде се работи пъкъл хок. Няма по какъв начин да опишеш хипотетични резултати, без да са ясни съответните аргументи, планове и условия. Затова интелигентните и предприемчивите са на улицата.
Тоест - с изключение на прочувствените претекстове, има и изцяло рационални ползи?
Естествено. Но не можеш да потушиш гражданския ентусиазъм, раздавайки пари. Зад тези пари би трябвало да стоят хрумвания - и нравствени, и стопански. Никой не може да изясни разумно за какво някакви пари се раздават на тъкмо избрани места. Такъв е казусът и с пенсионерите. Попитали една пенсионерка по какъв начин се усеща, откакто е получила спомагателни 50 лева към пенсията, а тя дала отговор – като ром преди избори. Това е анекдот.
По своята философия европейските пари, в това число помощите за здравната рецесия, са замислени като инвестиция, предопределени са за промени и преструктуриране, а не за разпределяне. Особено за нас, като най-изостаналата страна в Европейски Съюз. Как виждате това разминаване като предприемач?
Въпросът е превъзходен, тъй като това е основата на всичко, което се случва. Още когато стартираха европейските помощи, стартира и усвояването им. Вместо средствата да стигат до оптимален брой хора, те влизаха в избрани кръгове. Самият министър председател ги назова „ дерибеи по места “ – те станаха толкоз мощни, че в един миг излязоха от контрола на централната власт, която ги сътвори. Със или без съучастието на Европейски Съюз, европейските пари станаха основата на преобразуването на партиите от цивилен сдружения в силови стопански групировки.
Дали европейците са толкоз наивни, че оставят парите си на произвола на интересчии?
Първоначално парите се усвояваха вярно. Останалото, по образеца на жабата и тенджерата, се случи последователно. Дори самите европейци не схванаха по какъв начин бяха вплетени в схемите. Запознат съм с механизмите от начало до край - от разпоредбите, до изразходването. Мрежата за усвояването към този момент е добре овладяна.
Брюксел обаче реагира много страхливо на тези практики.
Много хора го установяват – Европа в този наш спор е пасивна. Макар че госпожа Урсула фон дер Лайен е дала някакъв тип тъждество сред България и Беларус - като неприятен образец какво се случва в рамките на Европейски Съюз.
Статуквото може ли да бъде съборено с вътрешен запас, или безусловно е нужна външна помощ?
Ресурсът за обединяването е прикрит някъде измежду нас, неслучайно по площадите хората веят ликовете на Левски и Ботев. Ако погледнем семантично на обстановката, Народното събрание сега се намира в здание, знак на тоталитаризма. А постройката, на която написа „ Съединението прави силата “, стои глуха, самотна и смълчана. Като режисьор нямам какво да прибавя в тази символика.
Интериорът на новия парламент е запазил на места даже сърповете и чуковете. Дали немските жители биха преглътнали свастики от Райхстага в настоящия Бундестаг?
Символиката е прекомерно мощна: обсаденият ни парламент се брани от жителите в постройката на тоталитаризма. Дали решенията на такава власт могат да бъдат законни?
Как виждате българската взаимност – рудиментирала или неродена? Във Франция, да вземем за пример, когато митинги блокират столицата със прекъсване на метрото, парижани демонстрират солидарно схващане към настояванията на жителите.
Само ще припомня, че администрацията в България наброява 480 000 души. Всички те и фамилиите им пазят хляба си. Промяната заплашва съществуването им. Но Достоевски го е споделил – оцеляването на народа не може да бъде полезност от единствено себе си. А хората у нас са притиснати да оцеляват.
Да се върнем към началото – по какъв начин се разположиха артистичните среди към и по отношение на барикадата?
Разделението и измежду нас е извънредно огромно, то е по-скоро нравствено, в сравнение с икономическо. Не мога да осъждам никого. Не очаквайте от актьора да играе ролята на свободен жител, той просто е свободен човек. Зависимостта от свободата е опиат.
Какъв е жанрът на това, което се разиграва в обществото?
Психологическа гротеска, която води до деформиране на облиците.
Какво би могло да бъде заглавието на една такава пиеса?
Преди 6 години написах разказ, озаглавен „ Високо подземен “. Това беше престъпно фентъзи, в което най-високото място за взимане на решения е надълбоко подземен, надалеч от очите на всички. Честно казано не съм си представял, че тогавашното ми въображение е описвало действителността, в която живеем през днешния ден.
Разговора води Емил Янев
Г-н Сънински, времето е разделно, по какъв начин са ситуирани сега към барикадата артистичните среди?
Ще стартира с по-обобщен взор на обстановката. В качеството си на създател постоянно съм бил на страната на съпротивата.
Това е призванието на всеки интелигент, интелектуалец, човек на изкуството.
Казвам това, с цел да дам еднообразно отдалеченото си мнение от всички партийни групи. Творците постоянно пазят моралните полезности. Защо обществото ни сега е разграничено? Аз се концентрирам върху нравствената концепция, която включва свободата във всичките й аспекти - отношението към индивида, върховенството на закона, християнските правила. Какво се случи на процедура? Хората, които бяха призвани да пазят този купол от полезности, в действителност, го погазват. Оттук стартира разделянето. Хората, които поддържат митингите, желаят да се възроди нравствената концепция.
Погазването на морала, задкулисието и политическата безнаказаност на властта не са от през вчерашния ден. Кое, съгласно Вас, този път възпламени искрата, с цел да гръмне улицата?
Има доста въпроси, на които би трябвало да получим отговор. Т. нар. компромати би трябвало да получат своя явен отговор. Най-малкото индивидът, обиден в тях, би трябвало да вземе отношение и пръв да отбрани името си. А ние отговори не получаваме. Тук е разковничето. И отново опираме до морала. Да, подозирали сме, че властта нарушава нравствените правила, само че едно е да подозираш, а друго - да имаш доказателства. Защото те, в случай че са достоверни, хвърлят леке освен върху съответния човек, а върху страната като цяло.
Мълчанието по тези въпроси също е тип отговор.
Не е отговор, това е отпор на отговора. И спорът идва. Когато човек не желае да почисти името си, това е тип съучастие. Показаха се зависимости на прокуратурата, на правосъдната система. Вместо това ни се оферират тематики, които са отвън дневния ред на обществото – и измененията в държавното управление, и планът за нова конституция, и раздаванията на пари - всички тези ограничения, които вместо да успокоят, разпалват улицата. Нравственият проблем обобщава протестиращите, а решение за него не се предлага.
Интересен е общественият прорез на хората от днешната улица – с изключение на млади и образовани, това в огромната си част са съумели и заможни хора като вас. Без да върша директни аналогии, това ми припомня новата теза на историка проф. Пламен Митев, че битките в българското Възраждане са били ръководени не от беднячеството, а от също такива млади и заможни бизнесмени.
В последните години, с изключение на режисьор и продуцент, аз съм и бизнесмен в културната промишленост. Винаги, когато се срещам с сътрудници и финансови институции, те желаят от мен съответни неща, разбор на подтекста, в който да се впише моят план. Но анализът е неосъществим, тъй като навсякъде се работи пъкъл хок. Няма по какъв начин да опишеш хипотетични резултати, без да са ясни съответните аргументи, планове и условия. Затова интелигентните и предприемчивите са на улицата.
Тоест - с изключение на прочувствените претекстове, има и изцяло рационални ползи?
Естествено. Но не можеш да потушиш гражданския ентусиазъм, раздавайки пари. Зад тези пари би трябвало да стоят хрумвания - и нравствени, и стопански. Никой не може да изясни разумно за какво някакви пари се раздават на тъкмо избрани места. Такъв е казусът и с пенсионерите. Попитали една пенсионерка по какъв начин се усеща, откакто е получила спомагателни 50 лева към пенсията, а тя дала отговор – като ром преди избори. Това е анекдот.
По своята философия европейските пари, в това число помощите за здравната рецесия, са замислени като инвестиция, предопределени са за промени и преструктуриране, а не за разпределяне. Особено за нас, като най-изостаналата страна в Европейски Съюз. Как виждате това разминаване като предприемач?
Въпросът е превъзходен, тъй като това е основата на всичко, което се случва. Още когато стартираха европейските помощи, стартира и усвояването им. Вместо средствата да стигат до оптимален брой хора, те влизаха в избрани кръгове. Самият министър председател ги назова „ дерибеи по места “ – те станаха толкоз мощни, че в един миг излязоха от контрола на централната власт, която ги сътвори. Със или без съучастието на Европейски Съюз, европейските пари станаха основата на преобразуването на партиите от цивилен сдружения в силови стопански групировки.
Дали европейците са толкоз наивни, че оставят парите си на произвола на интересчии?
Първоначално парите се усвояваха вярно. Останалото, по образеца на жабата и тенджерата, се случи последователно. Дори самите европейци не схванаха по какъв начин бяха вплетени в схемите. Запознат съм с механизмите от начало до край - от разпоредбите, до изразходването. Мрежата за усвояването към този момент е добре овладяна.
Брюксел обаче реагира много страхливо на тези практики.
Много хора го установяват – Европа в този наш спор е пасивна. Макар че госпожа Урсула фон дер Лайен е дала някакъв тип тъждество сред България и Беларус - като неприятен образец какво се случва в рамките на Европейски Съюз.
Статуквото може ли да бъде съборено с вътрешен запас, или безусловно е нужна външна помощ?
Ресурсът за обединяването е прикрит някъде измежду нас, неслучайно по площадите хората веят ликовете на Левски и Ботев. Ако погледнем семантично на обстановката, Народното събрание сега се намира в здание, знак на тоталитаризма. А постройката, на която написа „ Съединението прави силата “, стои глуха, самотна и смълчана. Като режисьор нямам какво да прибавя в тази символика.
Интериорът на новия парламент е запазил на места даже сърповете и чуковете. Дали немските жители биха преглътнали свастики от Райхстага в настоящия Бундестаг?
Символиката е прекомерно мощна: обсаденият ни парламент се брани от жителите в постройката на тоталитаризма. Дали решенията на такава власт могат да бъдат законни?
Как виждате българската взаимност – рудиментирала или неродена? Във Франция, да вземем за пример, когато митинги блокират столицата със прекъсване на метрото, парижани демонстрират солидарно схващане към настояванията на жителите.
Само ще припомня, че администрацията в България наброява 480 000 души. Всички те и фамилиите им пазят хляба си. Промяната заплашва съществуването им. Но Достоевски го е споделил – оцеляването на народа не може да бъде полезност от единствено себе си. А хората у нас са притиснати да оцеляват.
Да се върнем към началото – по какъв начин се разположиха артистичните среди към и по отношение на барикадата?
Разделението и измежду нас е извънредно огромно, то е по-скоро нравствено, в сравнение с икономическо. Не мога да осъждам никого. Не очаквайте от актьора да играе ролята на свободен жител, той просто е свободен човек. Зависимостта от свободата е опиат.
Какъв е жанрът на това, което се разиграва в обществото?
Психологическа гротеска, която води до деформиране на облиците.
Какво би могло да бъде заглавието на една такава пиеса?
Преди 6 години написах разказ, озаглавен „ Високо подземен “. Това беше престъпно фентъзи, в което най-високото място за взимане на решения е надълбоко подземен, надалеч от очите на всички. Честно казано не съм си представял, че тогавашното ми въображение е описвало действителността, в която живеем през днешния ден.
Разговора води Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ