20 юни 1840 г. - Самюъл Морз получава патент за телеграфа
Самюъл Морз е роден на 27 април 1791 година в Чарлстаун, Масачузетс, първо дете на пастора и географ Джедидая Морз и на Елизабет Ан Морз. Бащата е просветител на калвинизма, покровител на Федерацията и чистонравен (строго съблюдаване на съботата). Радетел за съюз с Англия във връзка с една мощна централна власт.
Семейството мощно има вяра в тези полезности и възпитава сина си на калвинистки добродетели и морал. Още от младежките си години той се отличава с ученолюбивост, готви се за кариера наживописец и за проучването й през 1811 година е изпратен от родителите си в Европа. През 1813 година Морз показва в „ Лондонската кралска академия “ картината „ Умиращия Херкулес “, удостоена със златен орден.
Освен живопис Морз учи и статуя, само че когато се връща в родината през 1815 година, е заставен да се занимава с портретна живопис, даваща му опция да работи върху желаните от него исторически картини. През 1825 година Морз основава в Ню Йорк сдружение на живописци - (National Academie of Sesing), което го избира за президент и през 1829 година го изпраща в Европа да учи рисувалните школи на Стария континент.
По време на това странствуване Морз се среща с Луи Дагер и се заинтригува от откритията в региона на електричеството и галванизацията, което го насочва към изобретяването на телеграфа, оказал се доста удобен. През 1836 година Морз показва телеграфа пред аудитория. Правителството на Съединени американски щати дава на Морз дотация в размер на 30 хиляди $ през 1843 година за построяването на пробна телеграфна линия сред Вашингтон и Балтимор.
Първото телеграфно известие, изпратено на 24 май 1844 година от постройката на Върховния съд във Вашингтон до гарата в Балтимор, гласи: What hath God wrought! (Ето какво стори Бог!).
През 1851 година немска комисия по устройството на телеграфа прави оценка преимуществата на „ апарата на Морз “ и той е въведен в Германия за общо потребление. През 1858 година Морз получава от 10 европейски страни за своето откритие 400 хиляди франка.
Морз умира на 2 април 1872 година в своя дом на 5-та и 22-ра улица в Ню Йорк на 81-годишна възраст. Погребан е в гробището „ Грийн Ууд “ в регион Бруклин.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 451 година - Битка на Каталаунските полета: Войските на римския военноначалник Флавий Аеций стопират ордите на хуна Атила.
• 840 година — Руан е атакуван от викингите, които доближават по река Сена.
• 1774 година — Руският военачалник Александър Суворов нанася проваляне на османската войска при село Козлуджа (днешно Суворово).
• 1819 година — Американският параход " Савана " идва в Ливърпул и става първият транспортен съд с парен мотор, който прекосява Атлантическия океан.
• 1837 година — Кралица Виктория се възкачва на английския трон.
• 1863 година — Американска революция: Западна Вирджиния е призната като 35-ия щат на Съединени американски щати.
• 1895 година — Открит е Килският канал, свързващ Северно море и Балтийско море.
• 1904 година — В Париж е учредена Международната автомобилна федерация.
• 1939 година — В Германия е сбъднат първият в света полет на аероплан с реактивен мотор.
• 1948 година — Дебютира Шоуто на Ед Съливан по малкия екран.
• 1949 година — Папата отлъчва от църквата комунистическите водачи на Чехословакия.
• 1952 година — Президентът на Съединени американски щати Хари Труман подписва Закон за задграничната помощ.
• 1954 година — Официално е отворен за употреба Дунав мост, свързващ България и Румъния.
• 1960 година — Федерация Мали придобива самостоятелност от Франция (впоследствие се разделя на Мали и Сенегал).
• 1963 година — Студената война: Между държавните глави на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики е открита гореща линия след привършване на Кубинската ракетна рецесия.
• 1969 година — Населението на Родезия (дн. Зимбабве) гласоподава в референдум за прокламиране на страната за република.
• 1969 година — Жорж Помпиду встъпва в служба като президент на Франция.
• 1973 година — Хуан Перон се завръща в Аржентина след 18-годишно заточение.
• 1977 година — Петролопроводът Трансаляска в Съединени американски щати стартира публично да действа.
• 1991 година — Германският парламент взема решение да реалокира столицата от Бон още веднъж в Берлин.
• 1991 година — Последните руски елементи напущат Чехословакия и Унгария.
• 1993 година — Извършено е първото пробно прекосяване на трен през тунела под Ла Манш.
• 1999 година — Учредена е партия Вътрешна македонска революционна организация - Българско национално придвижване.
• 2001 година — Генерал Первез Мушараф се самообявава за президент на Ислямската република Пакистан.
• 2003 година - В Сейнт Питърсбърг е учредена фондацията Уикимедия.
Родени
• 1566 година — Сигизмунд III Ваза, полско-литовски крал († 1632 г.)
• 1754 година — Амалия декор Хесен-Дармщат, немска принцеса († 1832 г.)
• 1756 година — Йозеф Мартин Краус, шведски композитор († 1792 г.)
• 1763 година — Уолф Тоун, ирландски бунтовник († 1798 г.)
• 1771 година — Томас Дъглас, 5-ти граф Селкърк († 1820 г.)
• 1786 година — Марселин Деборд-Валмор, френска поетеса († 1859 г.)
• 1791 година — Томас Едуард Боудич, британски откривател († 1824 г.)
• 1819 година — Жак Офенбах, френски композитор от немско-еврейски генезис († 1880 г.)
• 1833 година — Леон Бона, френски художник († 1922 г.)
• 1862 година — Марко Лерински, български бунтовник и челник († 1902 г.)
• 1866 година — Иван Бончев, български боен деятел († неизв.)
• 1868 година — Борис Шатц, литовски ваятел († 1932 г.)
• 1880 година — Петър Завоев, български публицист и публицист († 1969 г.)
• 1885 година — Бертолд Фиртел, австрийски стихотворец († 1953 г.)
• 1887 година — Курт Швитерс, немски художник и стихотворец († 1948 г.)
• 1897 година — Александър Коробков, съветски военачалник († 1941 г.)
• 1899 година — Жан Мулен, воин на френската опозиция по време на Втората международна война († 1943 г.)
• 1905 година — Лилиан Хелман, американски драматург († 1984 г.)
• 1909 година — Ерол Флин, австралийски артист († 1959 г.)
• 1922 година — Александър Сариевски, национален артист от Република Македония († 2002 г.)
• 1924 година — Чет Аткинс, американски китарист († 2001 г.)
• 1927 година — Вячеслав Котьоночкин, съветски режисьор († 2000 г.)
• 1928 година — Мартин Ландау, американски артист
• 1931 година — Олимпия Дукакис, американска актриса от гръцки генезис
• 1933 година — Дани Айело, американски артист
• 1934 година — Живко Гарванов, български артист († 1998 г.)
• 1934 година — Юрий Визбор, руски киноактьор († 1984 г.)
• 1940 година — Джон Махони, американски артист от британски генезис
• 1941 година — Алберт Шестерньов, съветски футболист († 1994 г.)
• 1941 година — Улф Мерболд, немски астронавт
• 1942 година — Браян Уилсън, американски музикант
• 1944 година — Ангел Сотиров, български психолог
• 1944 година — Джон Маккук, американски артист
• 1944 година — Иван Григоров, български артист
• 1945 година — Ан Мъри, канадска певица
• 1949 година — Лайнъл Ричи, американски музикант
• 1952 година — Джон Гудман, американски артист
• 1967 година — Никол Кидман, австралийска актриса
• 1970 година — Андреа Налес, немски политик
• 1971 година — Джош Лукас, американски артист
• 1973 година — Чино Морено, американски музикант
• 1977 година — Йорданка Белева, българска поетеса и писателка
• 1978 година — Франк Лампард, британски футболист
Починали
• 537 година — Силверий, римски папа (* неизв.)
• 840 година — Людовик Благочестиви, франкски крал (* 778 г.)
• 1176 година — Михаил I, популярен княз на Владимир-Суздал (* неизв.)
• 1597 година — Вилем Баренц, холандски мореплавател и откривател (* 1550 г.)
• 1787 година — Карл Фридрих Абел, немски композитор (* 1723 г.)
• 1837 година — Уилям IV, крал на Англия (* 1765 г.)
• 1866 година — Бернхард Риман, немски математик (* 1826 г.)
• 1883 година — Гюстав Емар, френски публицист (* 1818 г.)
• 1888 година — Йохан Цукерторт, немски шахматист (* 1842 г.)
• 1912 година — Добри Даскалов, български бунтовник (* 1882 г.)
• 1913 година — Владимир Попанастасов, български стихотворец (* 1883 г.)
• 1915 година — Йосиф I, български екзарх (* 1840 г.)
• 1925 година — Васил Икономов, български анархист (* 1898 г.)
• 1925 година — Йозеф Бройер, австрийски психиатър (* 1842 г.)
• 1927 година — Алексей Апостол, финландски диригент (* 1866 г.)
• 1933 година — Клара Цеткин, немска социалистка (* 1857 г.)
• 1945 година — Бруно Франк, немски създател, стихотворец, драматург и хуманист (* 1878 г.)
• 1947 година — Бъгси Сийгъл, американски разбойник (* 1906 г.)
• 1959 година — Хитоши Ашида, министър-председател на Япония (* 1887 г.)
• 1962 година — Христо Настев, български бунтовник (* 1876 г.)
• 1975 година — Михаил Егоров, руски сержант (* 1923 г.)
• 1990 година — Алфред Хейдок, съветски публицист (* 1892 г.)
• 1995 година — Емил Чоран, френски публицист и мъдрец от румънски генезис (* 1911 г.)
• 2000 година — Карл Микел, немски публицист (* 1935 г.)
• 2002 година — Ервин Чаргаф, австрийски химик (* 1905 г.)
• 2002 година — Тинус Озендарп, холандски спортист (* 1916 г.)
• 2004 година — Ханс Цибулка, немски стихотворец и белетрист (* 1920 г.)
• 2005 година — Джак Килби, американски инженер, Нобелов лауреат през 2000 година (* 1923 г.)
• 2005 година — Никола Тодориев, български академик (* 1928 г.)
Празници
• Организация на обединените нации — Международен ден на бежанците (отбелязва се от 2001 г.)
• Аржентина — Ден на националния байрак
• Съединени американски щати — Ден на Западна Вирджиния
• Сенегал — Ден на независимостта (1960 година, от Франция)
• Узбекистан — Ден на суверенитета
Семейството мощно има вяра в тези полезности и възпитава сина си на калвинистки добродетели и морал. Още от младежките си години той се отличава с ученолюбивост, готви се за кариера наживописец и за проучването й през 1811 година е изпратен от родителите си в Европа. През 1813 година Морз показва в „ Лондонската кралска академия “ картината „ Умиращия Херкулес “, удостоена със златен орден.
Освен живопис Морз учи и статуя, само че когато се връща в родината през 1815 година, е заставен да се занимава с портретна живопис, даваща му опция да работи върху желаните от него исторически картини. През 1825 година Морз основава в Ню Йорк сдружение на живописци - (National Academie of Sesing), което го избира за президент и през 1829 година го изпраща в Европа да учи рисувалните школи на Стария континент.
По време на това странствуване Морз се среща с Луи Дагер и се заинтригува от откритията в региона на електричеството и галванизацията, което го насочва към изобретяването на телеграфа, оказал се доста удобен. През 1836 година Морз показва телеграфа пред аудитория. Правителството на Съединени американски щати дава на Морз дотация в размер на 30 хиляди $ през 1843 година за построяването на пробна телеграфна линия сред Вашингтон и Балтимор.
Първото телеграфно известие, изпратено на 24 май 1844 година от постройката на Върховния съд във Вашингтон до гарата в Балтимор, гласи: What hath God wrought! (Ето какво стори Бог!).
През 1851 година немска комисия по устройството на телеграфа прави оценка преимуществата на „ апарата на Морз “ и той е въведен в Германия за общо потребление. През 1858 година Морз получава от 10 европейски страни за своето откритие 400 хиляди франка.
Морз умира на 2 април 1872 година в своя дом на 5-та и 22-ра улица в Ню Йорк на 81-годишна възраст. Погребан е в гробището „ Грийн Ууд “ в регион Бруклин.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 451 година - Битка на Каталаунските полета: Войските на римския военноначалник Флавий Аеций стопират ордите на хуна Атила.
• 840 година — Руан е атакуван от викингите, които доближават по река Сена.
• 1774 година — Руският военачалник Александър Суворов нанася проваляне на османската войска при село Козлуджа (днешно Суворово).
• 1819 година — Американският параход " Савана " идва в Ливърпул и става първият транспортен съд с парен мотор, който прекосява Атлантическия океан.
• 1837 година — Кралица Виктория се възкачва на английския трон.
• 1863 година — Американска революция: Западна Вирджиния е призната като 35-ия щат на Съединени американски щати.
• 1895 година — Открит е Килският канал, свързващ Северно море и Балтийско море.
• 1904 година — В Париж е учредена Международната автомобилна федерация.
• 1939 година — В Германия е сбъднат първият в света полет на аероплан с реактивен мотор.
• 1948 година — Дебютира Шоуто на Ед Съливан по малкия екран.
• 1949 година — Папата отлъчва от църквата комунистическите водачи на Чехословакия.
• 1952 година — Президентът на Съединени американски щати Хари Труман подписва Закон за задграничната помощ.
• 1954 година — Официално е отворен за употреба Дунав мост, свързващ България и Румъния.
• 1960 година — Федерация Мали придобива самостоятелност от Франция (впоследствие се разделя на Мали и Сенегал).
• 1963 година — Студената война: Между държавните глави на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики е открита гореща линия след привършване на Кубинската ракетна рецесия.
• 1969 година — Населението на Родезия (дн. Зимбабве) гласоподава в референдум за прокламиране на страната за република.
• 1969 година — Жорж Помпиду встъпва в служба като президент на Франция.
• 1973 година — Хуан Перон се завръща в Аржентина след 18-годишно заточение.
• 1977 година — Петролопроводът Трансаляска в Съединени американски щати стартира публично да действа.
• 1991 година — Германският парламент взема решение да реалокира столицата от Бон още веднъж в Берлин.
• 1991 година — Последните руски елементи напущат Чехословакия и Унгария.
• 1993 година — Извършено е първото пробно прекосяване на трен през тунела под Ла Манш.
• 1999 година — Учредена е партия Вътрешна македонска революционна организация - Българско национално придвижване.
• 2001 година — Генерал Первез Мушараф се самообявава за президент на Ислямската република Пакистан.
• 2003 година - В Сейнт Питърсбърг е учредена фондацията Уикимедия.
Родени
• 1566 година — Сигизмунд III Ваза, полско-литовски крал († 1632 г.)
• 1754 година — Амалия декор Хесен-Дармщат, немска принцеса († 1832 г.)
• 1756 година — Йозеф Мартин Краус, шведски композитор († 1792 г.)
• 1763 година — Уолф Тоун, ирландски бунтовник († 1798 г.)
• 1771 година — Томас Дъглас, 5-ти граф Селкърк († 1820 г.)
• 1786 година — Марселин Деборд-Валмор, френска поетеса († 1859 г.)
• 1791 година — Томас Едуард Боудич, британски откривател († 1824 г.)
• 1819 година — Жак Офенбах, френски композитор от немско-еврейски генезис († 1880 г.)
• 1833 година — Леон Бона, френски художник († 1922 г.)
• 1862 година — Марко Лерински, български бунтовник и челник († 1902 г.)
• 1866 година — Иван Бончев, български боен деятел († неизв.)
• 1868 година — Борис Шатц, литовски ваятел († 1932 г.)
• 1880 година — Петър Завоев, български публицист и публицист († 1969 г.)
• 1885 година — Бертолд Фиртел, австрийски стихотворец († 1953 г.)
• 1887 година — Курт Швитерс, немски художник и стихотворец († 1948 г.)
• 1897 година — Александър Коробков, съветски военачалник († 1941 г.)
• 1899 година — Жан Мулен, воин на френската опозиция по време на Втората международна война († 1943 г.)
• 1905 година — Лилиан Хелман, американски драматург († 1984 г.)
• 1909 година — Ерол Флин, австралийски артист († 1959 г.)
• 1922 година — Александър Сариевски, национален артист от Република Македония († 2002 г.)
• 1924 година — Чет Аткинс, американски китарист († 2001 г.)
• 1927 година — Вячеслав Котьоночкин, съветски режисьор († 2000 г.)
• 1928 година — Мартин Ландау, американски артист
• 1931 година — Олимпия Дукакис, американска актриса от гръцки генезис
• 1933 година — Дани Айело, американски артист
• 1934 година — Живко Гарванов, български артист († 1998 г.)
• 1934 година — Юрий Визбор, руски киноактьор († 1984 г.)
• 1940 година — Джон Махони, американски артист от британски генезис
• 1941 година — Алберт Шестерньов, съветски футболист († 1994 г.)
• 1941 година — Улф Мерболд, немски астронавт
• 1942 година — Браян Уилсън, американски музикант
• 1944 година — Ангел Сотиров, български психолог
• 1944 година — Джон Маккук, американски артист
• 1944 година — Иван Григоров, български артист
• 1945 година — Ан Мъри, канадска певица
• 1949 година — Лайнъл Ричи, американски музикант
• 1952 година — Джон Гудман, американски артист
• 1967 година — Никол Кидман, австралийска актриса
• 1970 година — Андреа Налес, немски политик
• 1971 година — Джош Лукас, американски артист
• 1973 година — Чино Морено, американски музикант
• 1977 година — Йорданка Белева, българска поетеса и писателка
• 1978 година — Франк Лампард, британски футболист
Починали
• 537 година — Силверий, римски папа (* неизв.)
• 840 година — Людовик Благочестиви, франкски крал (* 778 г.)
• 1176 година — Михаил I, популярен княз на Владимир-Суздал (* неизв.)
• 1597 година — Вилем Баренц, холандски мореплавател и откривател (* 1550 г.)
• 1787 година — Карл Фридрих Абел, немски композитор (* 1723 г.)
• 1837 година — Уилям IV, крал на Англия (* 1765 г.)
• 1866 година — Бернхард Риман, немски математик (* 1826 г.)
• 1883 година — Гюстав Емар, френски публицист (* 1818 г.)
• 1888 година — Йохан Цукерторт, немски шахматист (* 1842 г.)
• 1912 година — Добри Даскалов, български бунтовник (* 1882 г.)
• 1913 година — Владимир Попанастасов, български стихотворец (* 1883 г.)
• 1915 година — Йосиф I, български екзарх (* 1840 г.)
• 1925 година — Васил Икономов, български анархист (* 1898 г.)
• 1925 година — Йозеф Бройер, австрийски психиатър (* 1842 г.)
• 1927 година — Алексей Апостол, финландски диригент (* 1866 г.)
• 1933 година — Клара Цеткин, немска социалистка (* 1857 г.)
• 1945 година — Бруно Франк, немски създател, стихотворец, драматург и хуманист (* 1878 г.)
• 1947 година — Бъгси Сийгъл, американски разбойник (* 1906 г.)
• 1959 година — Хитоши Ашида, министър-председател на Япония (* 1887 г.)
• 1962 година — Христо Настев, български бунтовник (* 1876 г.)
• 1975 година — Михаил Егоров, руски сержант (* 1923 г.)
• 1990 година — Алфред Хейдок, съветски публицист (* 1892 г.)
• 1995 година — Емил Чоран, френски публицист и мъдрец от румънски генезис (* 1911 г.)
• 2000 година — Карл Микел, немски публицист (* 1935 г.)
• 2002 година — Ервин Чаргаф, австрийски химик (* 1905 г.)
• 2002 година — Тинус Озендарп, холандски спортист (* 1916 г.)
• 2004 година — Ханс Цибулка, немски стихотворец и белетрист (* 1920 г.)
• 2005 година — Джак Килби, американски инженер, Нобелов лауреат през 2000 година (* 1923 г.)
• 2005 година — Никола Тодориев, български академик (* 1928 г.)
Празници
• Организация на обединените нации — Международен ден на бежанците (отбелязва се от 2001 г.)
• Аржентина — Ден на националния байрак
• Съединени американски щати — Ден на Западна Вирджиния
• Сенегал — Ден на независимостта (1960 година, от Франция)
• Узбекистан — Ден на суверенитета
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ