Самуил Димитров Само до преди година МВР беше тихо блато.

Самуил Димитров

Само до преди година Министерство на вътрешните работи беше безшумно тресавище. На предходното държавно управление по този начин му харесваше, на прокуратурата - също. Процесът по въдворяване на тишина в силовото ведомство стартира някъде към 2013 година Тогава бе въведено правилото (къде писано, къде не чак толкова), че главният представител по всички следствия ще бъде прокуратурата. По това време в Министерство на вътрешните работи завършиха ерата Цветанов и сериалът " МВР-пикчърс ". В ония години акции се кръщаваха на съдии, задържани бяха снимани по долни гащи с белезници, а ГДБОП беше непроменяемо на гребена на вълната. След всичко това да си помълчат известно време изглеждаше разумно. Това известно време обаче стана съвсем две петилетки.

И за тези години в Министерство на вътрешните работи се научиха да оповестяват само за акция " Зима ", санкционирани за превишена скорост и горе-долу някой от ГДБОП да застане до прокурора за тържественост, с цел да каже какъв брой добре работят дружно.

Че краят на тези времена е пристигнал стана ясно, когато ГЕРБ изпусна юздите на изпълнителната власт. Министерство на вътрешните работи внезапно стана неловко, а в последните дни, в случай че се има вяра на основния прокурор Иван Гешев, заплашва даже независимостта на прокуратурата с напън. И то не просто напън, а невиждан подобен, както споделиха от прокуратурата. Любимо определение на основния прокурор. Откакто той е отпред на държавното обвиняване, всичко протичащо се е невиждано или без аналог в новата ни история след 1989 година И делото КТБ, и следствията против предприемачи, които основният прокурор назовава " олигарси ", базирайки се на медийни изявления. Всички тези каузи са до средата, само че това е друга тематика.

Шегата настрани - протичащото се сред Министерство на вътрешните работи и прокуратурата в действителност е нетипично. Но не е ненадейно.

Война по всички фронтове

Моментът е необикновен, а ненапълно и смешен. Има следствие за финансирането на автомагистрала " Хемус ". Министерство на вътрешните работи твърди, че е приложена скица за източване на милиони. Твърди го от месеци, а неотдавна описа и по какъв начин са се случвали нещата - посредством прекачване на парите на кухи компании, притежавани от клошари, а след това - изтегляне на каса.

Към оня миг прокуратурата твърдеше, че даже не знае, че има такова следствие. Все отново дело беше формирано, задържан бе и обвинен, с цел да се стигне до сегашното, което наподобява по много забавен метод. Прокурори се оплакват, че служители на реда им оказват напън и ги принуждават да правят закононарушения, приемайки настояванията на един обвинен и неговия юрист. Полицаи настояват, че прокурорите никак не се интересуват от свидетелските показания на обвинен за изгубването на над 53 млн. лева, заявявайки: " Той ще чака, не аз него и какво ще приказва или няма да приказва. Ако желае, въобще да не приказва, негово право е ".

Така се оказваме в идиотската обстановка две институции да се замерват с каузи. Прокуратурата образува следствие против служители на реда, Министерство на вътрешните работи образува кореспонденция против прокурори. Смешно, само че факт. И никой май не си задава въпроса какво стана с милионите за " Хемус " и с делото въобще. На кой му пука? Гледаме сеир.

Делото за " Хемус " е единствено точката на шупване. На всички от дълго време е ясно, че Бойко Рашков не е нито Младен Маринов, нито Христо Терзийски, нито който и да е различен министър на ГЕРБ и няма да работи в сговор и тишина с основния прокурор. Това е ясно и на самия Гешев, който се пробва да се показа за жертва. Това е битка за превъзходство, само че още повече е борба за доверие. Иначе казано - въпросът е чия истина ще бъде възприета за истина. За страдание на прокуратурата в тази област те нямат особени преимущества.

Кой ще повярва?

Човек с пълномощията и властта на основния прокурор да се прави на жертва е смешно. Но не това е най-големият проблем на държавното обвиняване. Когато се опитваш да заемеш позата на почтен и добър герой против престъпността, работещ в полза на жителите, би трябвало да имаш морална основа, на която да стъпиш. Прокуратурата няма такава.

През последните десетина години тази прокуратура не направи нищо, но в действителност безусловно нищо, с цел да разсее подозрението, че обслужва мощните на деня ГЕРБ и Движение за права и свободи и че по-скоро е подготвена на ритуално самоубийство, в сравнение с действително следствие на корупцията. Тъкмо противоположното - с съвсем всяка своя стъпка държавното обвиняване затвърждаваше това подозрение.

Вероятно не е по силите на един човек да изброи всичките кавги, за които прокуратурата си е затворила очите през тези години. Като се стартира от записите от къщата в Банкя (тогава проверяваха противозаконни СРС-та или някаква сходна глупост), мине се през делото КТБ, в което го няма господин Пеевски, както ги няма господин Путин и Обама (по основния прокурор) и се стигне до кюлчетата в спалнята, за които бе обяснено, че може и да не дават отговор на обективната реалност. През цялото време тактиката беше една и съща - става скандал, следва самосезиране и след това безмълвие. С месеци, с години, в случай че би трябвало, единствено и единствено да се не помни защо тъкмо ставаше дума. През това време се разпореждат инспекции я на Национална агенция за приходите, я на КПКОНПИ, я на Министерство на вътрешните работи. Имитира се активност и най-после всичко тихмълком изчезва.

Тази тактичност не претърпя смяна през годините, тъй като нямаше и потребност. Тя може да се заключи отлично от една имитация на водача, казана с глас, напомнящ на Бойко Борисов: " И най-после Гешев вика: ДА бе, аз обичам се пра`им на вманиачен, но вие, господин министър председател, май се праи`те доста сполучливо. Не, бе, крещя, брат, елементарен съм и ми е елементарно. То е кофти да си комплициран ".

Удобният за предходната власт основен прокурор в този момент е като " финален кей " за прикриване на безобразията и кражбите

Я вадете кирливите ризи!

Така в смешки, закачки и шменти-капели се изтърколиха три мандата. И нито един път в същото време, че и преди този момент, не се откри някой от Министерство на вътрешните работи да постави кол в колелото на прокуратурата, камо ли да се опита да окаже напън върху магистрат. Изведнъж служителите на реда станаха неописуемо смели. Сякаш не знаят какво може да им направи един прокурор, какъв брой каузи може да им образува и на какъв брой разпита би могъл да ги извика. Отговорът е - колкото си изиска.

От друга страна, нямаше проблем прокурори и въоръжени чиновници да нахлуят в президенството. Но както сподели самият основен прокурор - това беше информационна неточност, тъй като на обществото не бе обяснено добре какво се случва. С оглед случилото се на последните избори може да се каже, че беше не информационна, а голяма неточност. Но тематиката по какъв начин прокуратурата правеше мечешки услуги на ръководещите, прикривайки ги, е обособена.

Неизбежно се стига до въпроса положително ли е протичащото се сега. Да, само че единствено доколкото то ще извади нескрито извънредно кирливите ризи на правоохранителните органи. В огромна степен ще стане ясно какво е правила или по-скоро не е правила прокуратурата през последните десетина години. Тук положителни вести няма да има.

Иначе обстановката е " Бият Гешев ". Битият не е напълно почтен и, съвсем като Паниковски, години наред се е правил на вманиачен.

Европейският основен прокурор Лаура Кьовеши изиска да контактува непосредствено с Министерство на вътрешните работи и митниците, няма религия на Гешев и родната прокуратура

Медиапул