Самотата може да предизвика глад за социално взаимодействие в мозъка,

Самотата може да провокира „ апетит " за обществено взаимоотношение в мозъка, тъкмо както гладът може да провокира предпочитание за храна. Това сочи изследване на екип от Масачузетския софтуерен институт (MIT), оповестено неотдавна в Nature Neuroscience. Според учените единствено след един ден на изолираност и липса на обществено взаимоотношение се задейства същият сектор от мозъка, който се задейства по време на апетит.
Казано по-просто, самотният човек жадува за обществени взаимоотношения по същия метод, по който гладният жадува за храна, споделя ръководителят на плана Ребека Сакс, професор по когнитивна неврология в Масачузетския софтуерен институт и асоцииран член на Института за мозъчни проучвания Макговърн. Тези открития демонстрират, че позитивните обществени взаимоотношения са съществена човешка нужда и че острата самотност е „ непоносимо положение “, което стимулира хората да се оправят с неналичието, сходно на глада, добави Сакс.
Последното изследване се основава на резултатите от различен опит на MIT от 2016 година, което разпознава клъстер от неврони в мозъка на мишката, отговарящ за възприятието за самотност и генерира блян към обществен контакт след изолираност.
Неврологичната основа за сходни процеси при хората занапред ще се учи. За задачата екипът на Сакс подбрал 40 здрави участници на възраст сред 18 и 40 години. За да симулират изолираност, откривателите затворили доброволците в стая без прозорци в MIT за 10 часа. Участниците нямали право да употребяват телефоните си, в случай че не се наложи да се свържат с откривателите. Дори при снабдяването им с храна те не срещали различен човек, пакетите били оставяни до вратата на стаята. В тоалетните и по коридорите също нямало никого.
След 10-часовия интервал на изолираност, всеки участник бил сканиран посредством уред за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Лягали в машината сами, без наличието на спомагателен личен състав, с цел да се избегнат всевъзможни обществени контакти. 
Същите участници били подложени и на 10-часов апетит в различен ден от опита и още веднъж били сканирани. И в двата случая участниците бяха сканирани в машината, до момента в който гледали изображения на храна, обществено взаимоотношение и неутрални картини - като цветя да вземем за пример.
Доброволците в детайли описали положенията си - дали се усещат самотни, копнеят ли за обществено взаимоотношение или жадуват за храна след опитите.
Ядрено-магнитният резонанс посочил, че когато участниците виждат изображения на обществен контакт след интервала на изолираност, тяхната substantia nigra - конструкция, ситуирана в междинния мозък, генерира сигнал като този, който се получава, когато участниците виждат изображения на храна след интервала на недояждане.

По-ранни изследвания свързват substantia nigra с апетит и непреодолимо предпочитание за опиати. В изследването на MIT от 2016 година substantia nigra в мозъка на мишките също се задейства след обществена изолираност. Колкото по-силно е възприятието на апетит и самотност, толкоз по-голям е желанието за храна и обществено взаимоотношение.

Интересен е и фактът, че участниците, които оповестяват, че се усещат изолирани месеци преди изследването, имат по-слаб апетит за обществено взаимоотношение спрямо тези, които оповестяват, че имат богат обществен живот.
Като цяло констатациите поддържат тезата, че острата изолираност предизвиква „ обществен апетит “, така както гладуването предизвиква непреодолимо предпочитание за храна. С тези нови познания учените към този момент могат да стартират в допълнение да изследват по какъв начин обществената изолираност въздейства върху държанието и мотивацията.Изследването е извършено сред 2018–2019 година преди пандемията от ковид.