Вечният град в платната на Живка Маринова
Самостоятелната галерия живопис на Живка Маринова " Вечният град " е подредена до 28 февруари в столичната изложба " Астри ", ул. " Цар Самуил " 34. Галеристката Вихра Пешева показва авторката и нейните нови произведения.
" Неотдавна, при визитата ми в новото ателие на Живка, с учудване разбрах, че това място в действителност е било родният й дом. Да, в София - през днешния ден към този момент недалече от центъра, мястото е закътано измежду остарели заводи и скоростни градски автомагистрали. Излъчва обаче уюта на недодялан квартал. Светлината и ароматът са особени; сякаш още ехтят гласовете на децата и фамилиите, живели в миналото там.
Струва ми се, че няма по какъв начин това място във-и-извън града, да не е породило най-малко част от любовта и възторга, с които Живка рисува градовете. Да не е развило способността й да улавя не просто облици, а настроения и положения. Няма значение дали това е София, дали е нейде из Франция, Германия, Италия или Гърция, натурата в нейните картини безпогрешно е сведена съвсем до знак и внимателно се отдръпва, с цел да даде опция на възприятията да излязат на напред във времето. Светлината в картините й - главен притежател на страст и динамичност, пастелният нюанс, нанесен мощно с шпаклата, финият акцент показват мощност, резистентност и решителност на естетиката на художника. Има нещо импресионистично, само че и надълбоко персонално, модерно чувство за пространство и комбинация. Градът е не просто декор, а жив организъм със своите темп и страсти.
Градовете на Живка са градове-убежища, градове-светлина, непорочност и почит към индивида и основаното от него. Градове, с които се идентифицираме с доза носталгия и блян. Те са енциклопедия на човешките усеща и разпознаването ни в тях е естествено.
Изложбата " Вечният град " не е туристическа разходка из Рим. Тя има доста по-дълбок и обобщаващ темперамент и е още едно удостоверение на високата хармония и хуманистичните правила на художника. В нея са включени няколко картини с маслени бои, формат 100/140, и серия от миниатюри 20/30 см, рисувани през миналата година. "
Живка Маринова е родена през 1979 година в София. През 1997 година приключва НУИИ " Акад. Илия Петров ", а през 2001 и 2003 година - надлежно бакалавърска и магистърска степен на компетентност " Живопис " в НХА " Николай Павлович " в класа на акад. Светлин Русев. От 2014 г.е помощник на проф. Ивайло Мирчев в НХА, през 2021 година пази докторска дисертация в НХА, а от 2023 година е основен помощник по " Живопис " и " Композиция " и началник на знаковото Ателие №50 в катедра " Живопис ". Член е на СБХ, а от 2024 година е член-кореспондент на Българска академия на науките, поделение " Изкуства и изкуствознание ".
Има десетки независими, общи, групови и тематични изложения в София и страната, участия на национални конгреси и пленери. В изложба " Астри " излага годишно от 2002 година във " Формат 30/30 ", в пет групови изложения, в това число и в Истанбул по план на изложба " Астри " и " Nylon Gallery " и три независими изложения от 2009 до 2025 година - " Градини " (2009), " Бряг " (2016), " Улици " (2022).
Награди: 2024 година Първа премия в Национална галерия " Пролетен салон " ; 2022 година Награда на СБХ в Националната галерия за изобразително изкуство - Сливен 2022; 2012 г. Голямата премия за живопис в Националния конкурс за живопис на " Алианц България " ; 2004 година Национален конкурс за млади художници и куратори на МФ " Св. св. Кирил и Методий " - ІІІ награда; 1996 година Първа премия в състезанието " Автопортрет " в НУИИ " Илия Петров " ; 1995 година Конкурс за очерк на Владо Бунарджиев - I премия.
" Неотдавна, при визитата ми в новото ателие на Живка, с учудване разбрах, че това място в действителност е било родният й дом. Да, в София - през днешния ден към този момент недалече от центъра, мястото е закътано измежду остарели заводи и скоростни градски автомагистрали. Излъчва обаче уюта на недодялан квартал. Светлината и ароматът са особени; сякаш още ехтят гласовете на децата и фамилиите, живели в миналото там.
Струва ми се, че няма по какъв начин това място във-и-извън града, да не е породило най-малко част от любовта и възторга, с които Живка рисува градовете. Да не е развило способността й да улавя не просто облици, а настроения и положения. Няма значение дали това е София, дали е нейде из Франция, Германия, Италия или Гърция, натурата в нейните картини безпогрешно е сведена съвсем до знак и внимателно се отдръпва, с цел да даде опция на възприятията да излязат на напред във времето. Светлината в картините й - главен притежател на страст и динамичност, пастелният нюанс, нанесен мощно с шпаклата, финият акцент показват мощност, резистентност и решителност на естетиката на художника. Има нещо импресионистично, само че и надълбоко персонално, модерно чувство за пространство и комбинация. Градът е не просто декор, а жив организъм със своите темп и страсти.
Градовете на Живка са градове-убежища, градове-светлина, непорочност и почит към индивида и основаното от него. Градове, с които се идентифицираме с доза носталгия и блян. Те са енциклопедия на човешките усеща и разпознаването ни в тях е естествено.
Изложбата " Вечният град " не е туристическа разходка из Рим. Тя има доста по-дълбок и обобщаващ темперамент и е още едно удостоверение на високата хармония и хуманистичните правила на художника. В нея са включени няколко картини с маслени бои, формат 100/140, и серия от миниатюри 20/30 см, рисувани през миналата година. "
Живка Маринова е родена през 1979 година в София. През 1997 година приключва НУИИ " Акад. Илия Петров ", а през 2001 и 2003 година - надлежно бакалавърска и магистърска степен на компетентност " Живопис " в НХА " Николай Павлович " в класа на акад. Светлин Русев. От 2014 г.е помощник на проф. Ивайло Мирчев в НХА, през 2021 година пази докторска дисертация в НХА, а от 2023 година е основен помощник по " Живопис " и " Композиция " и началник на знаковото Ателие №50 в катедра " Живопис ". Член е на СБХ, а от 2024 година е член-кореспондент на Българска академия на науките, поделение " Изкуства и изкуствознание ".
Има десетки независими, общи, групови и тематични изложения в София и страната, участия на национални конгреси и пленери. В изложба " Астри " излага годишно от 2002 година във " Формат 30/30 ", в пет групови изложения, в това число и в Истанбул по план на изложба " Астри " и " Nylon Gallery " и три независими изложения от 2009 до 2025 година - " Градини " (2009), " Бряг " (2016), " Улици " (2022).
Награди: 2024 година Първа премия в Национална галерия " Пролетен салон " ; 2022 година Награда на СБХ в Националната галерия за изобразително изкуство - Сливен 2022; 2012 г. Голямата премия за живопис в Националния конкурс за живопис на " Алианц България " ; 2004 година Национален конкурс за млади художници и куратори на МФ " Св. св. Кирил и Методий " - ІІІ награда; 1996 година Първа премия в състезанието " Автопортрет " в НУИИ " Илия Петров " ; 1995 година Конкурс за очерк на Владо Бунарджиев - I премия.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ