Как да спрем да саботираме себе си
" Самосаботаж е, когато споделяме, че желаеме нещо и по-късно вършим по този начин, че то да не се случи. “ - Алис Корнин-Селби
Знаем добре, че едно е да желаяме нещо, а като че напълно друго - да го реализираме. Именно някъде по пътя сред пожеланието и реализирането постоянно, умишлено или не, възпрепятстваме себе си повече, в сравнение с които и да е други хора или условия могат да го създадат.
За да не се случва това, с цел да си спомагаме, а не да вървим против себе си и „ да си подливаме вода “, е нужно да бъдем будни, да не живеем официално живота си. Защото всеки от нас може да бъде будител – само че единствено откакто се осмели и успее да разсъни самичък себе си.
И защото въпросите са значима част от пътя към осъзнаването, ето няколко, на които всеки за себе си може да потърси своите почтени отговори – с цел да стартира да открива къде на пътя си е, по какъв начин спъва и насилва себе си (понякога още веднъж и отново), по какъв начин робува на непознати или свои остарели показа и убеждения:
- Живея ли живота, който желая?
- Повече принуждение или изпитание има в живота ми в този момент?
- Какво е съотношението между трябва и искам в живота ми?
- За какво жадувам, а не си разрешавам? С какво го заменям?
- Кои са моите „ успокоителни “, с които се успокоявам за всички би трябвало, които не желая?
- Какво съгласно мен значи да саботираш себе си?
- Как аз най-често съумявам да подривам себе си?
- Ако престана да го върша, какво ще се промени в живота ми?
- Искам ли тази смяна и в случай че да, какво не ми доближава, с цел да я осъществя?
А ето и някои от Цветята на Бах, които могат да ни оказват помощ, в случай че възпрепятстваме себе си, като:
... се преструваме на нещо, което не сме – Агримония;
... не чуваме ясно или не следваме гласа на душата си – Зъбна трева;
... прегрижваме другите, а обезгрижваме себе си и по този начин заобикаляме своите персонални провокации – Цикория;
... се пресилваме със свои и непознати „ би трябвало “ и губим насладата и лекотата си – Дъб;
... се омаловажаваме, опасяваме се да се разгърнем, да имаме – Лиственица;
... наказваме се, считаме, че не заслужаваме – Бор;
... не се осмеляваме да живеем пълноценно тук и в този момент, а се залъгваме с трохи и илюзии от предишното – Орлов нокът;
... не си разрешаваме да изпитаме приятност и наслаждение, губим гъвкавостта си – Скална вода.
... живеем живота си съгласно непознати показа, макар че осъзнаваме това – Орех;
... не харесваме ориста си и по този начин й пречим да се реализира в съразмерен вариант; трансформираме себе си в жертва – Върба.
Често един от главните „ саботьори “ е страхът ни – само че той може да бъде по-опасен от това, от което видимо ни защищава. Например страхът ни от триумф постоянно е по-опасен от възможния ни неуспех, страхът ни да не сгрешим лишава спокойствието и спонтанността ни, а и да се осмелим да позволяваме неточности е единственият метод да растем и да се развиваме.
Събуждайки се за себe си, осъзнавайки и преобразувайки слабостта си в действие, имаме опция да надраснем остарялото си аз, вехтата си визия за себе си и за света, да пораснем – и в личните си очи. Имаме опция да съберем храброст и „ да избягаме “ от личния си затвор, от който никой различен не може да ни освободи.
Edna.bg
