Самоконтролът - способността да се преодолеят или променят вътрешните импулси

Самоконтролът - способността да се преодолеят или трансформират вътрешните импулси в интерес на по-дългосрочни, стратегически цели, постоянно е бил скъп като почтена за почитание човешка линия.

Конфуций е учил, че животът в хармонично общество е вероятен единствено в случай че хората упражняват въздържаност върху своите стремежи и страсти, позиционирайки самоконтрола като основа на моралното държание. Сократ е вярвал, че единствено тези, които са мъдри, смели и обективни, ще се откроят в преодоляването на изкуството на самоконтрола, което той виждаше като една от най-висшите форми на добродетел. Хана Аренд, сходно на доста модерни философи, е подчертавала значимостта на това да се мисли, преди да се работи, както и персоналната отговорност, която поражда със свободата, която може да се преглежда като форма на самоконтрол в общественото пространство.

Въпреки всичко това през днешния ден доста от препоръките за кариерно развиване включват такива, които подкопават смисъла на самоконтрола. Тук на напред във времето излиза известната визия за достоверност, която възхвалява безпрепятственото изложение на нашите импулси (следвай пристрастеността си, без значение какво) и ни подтиква да действаме по-скоро на база страсти, в сравнение с разсъдък („ постоянно слушай сърцето си “). Призивът е да освободим себе си от външни или самоналожени задръжки („ “).