Саможертвата на съветските войници във войната срещу нацистка Германия заслужава

Саможертвата на руските бойци във войната против нацистка Германия заслужава почит, само че паметниците на руски танкове просто не могат да бъдат монументи на освобождението, написа Иван Кръстев в това есе.

Поколението, изживяло персонално Втората международна война, последователно си отива, а в следствие от това избледняват и споделените мемоари за нея. Заедно с тях избледнява и убеждението, че войната е част от европейското минало, само че не и от европейското бъдеще. През май предходната година Европейският съвет за външна политика организира допитване с въпроса дали през идващите 10-20 години е допустима война сред европейски страни. Оказа се, че такава заплаха най-често виждат младежите във възрастовата група 18-24 години. А това навежда на мисълта, че следвоенният европейски свят си е отишъл още преди идването на ковид.

Иван Кръстев

„ Навярно ние в никакъв случай не се учим от историята, просто тъй като се опасяваме, че в случай че можехме да си представим действителността на войната и нейните последствия, щяхме да престанем да имаме вяра и в бога, и в хората към нас “, написа американският стихотворец Чарлз Симик.

Думата " избавление "

75 години след края на Втората международна война в европейските столици няма огромни юбилейни празнувания - поради КОВИД-19. Но не е единствено коронавирусът - Европа е инфектирана и с вируса на историческия ревизионизъм. Защото в Русия и в няколко източноевропейски страни през днешния ден следим по какъв начин спомените за войната се трансформират в оръжие. А да отхвърляш формалното държавно пояснение на войната се трансформира в закононарушение.

Всички знаем, че истината е постоянно първата жертва на всяка война. А във войните за историческата памет първата жертва е комплексността. Както Русия, по този начин и няколкото източноевропейски страни наподобяват прекомерно зле в пропагандната борба за Втората международна война.
Редакцията предлага
Според формалния роман на Кремъл, всеки, който възразява против руската окупация на Източна Европа след 1945, е чисто и просто фашист. А всяка рецензия против политиката на Сталин е тенденциозен опит да се омаловажи решаващата роля на Червената войска за успеха над Хитлер. В част от Източна Европа дават отговор на Русия „ по огледален метод “: всеки, който се е борил против Съветския съюз, в това число и съдружниците на нацистите, се преглежда като воин. Историята обаче е доста по-комплексна. А да отдадеш дължимото на комплексността не значи, че двете страни в тази война са еднообразно криви във вижданията си за историческата памет. Кремъл има цялостно право да упорства, че всички би трябвало да признаят саможертвата на руските хора. Именно на руските, а не на съветските. Защото в борбата против Хитлер починаха милиони украинци, грузинци и средноазиатци. А в Беларус всеки трети човек не доживя края на войната.

Войните нормално са борби за територия. Войните за паметта обаче са борби за смисъла на думите. Сегашните войни на паметта сред Русия и Украйна, Русия и Полша и Русия и Чехия са точно войни за смисъла на една дума - думата „ избавление “.

През 1985 година тогавашният немски президент Рихард декор Вайцзекер направи исторически жест, като разгласи 8 май за Ден на освобождението. На своите сънародници той сподели следното: Вярно е, че германците изстрадаха доста по време на войната, а след нея претърпяха несправедливости. В същото време обаче те нямат право да се считат за жертви, тъй като носят отговорността за големите премеждия на други хора и за избиването на евреите. И таман заради това би трябвало да считат края на войната за избавление - тъй като Германия изгуби войната, само че завоюва свободата си. А в последна сметка свободата е доста по-важна от успеха.

Тъкмо този немски урок обаче в Кремъл не схващат и до ден-днешен. Защото за източноевропейците краят на войната не значи избавление. Съветската войска дойде при тях като победител над нацистка Германия, само че не освободи страните им.

Паметниците на руски танкове не могат да бъдат монументи на освобождението

Владимир Путин отхвърля да одобри обстоятелството, че милионите руски хора, починали в борбите за изтласкване на нацистите от Източна Европа, не дават на Москва правото да взема решение по кое време източноевропейските страни да честват освобождението си. Саможертвата на руските бойци заслужава почит, а всеки опит да се омаловажи ролята на Съветския съюз за успеха против Хитлер е равностоен на исторически ревизионизъм, само че паметниците на руски маршали и танкове не могат да бъдат монументи на освобождението - просто тъй като източноевропейските общества не ги считат за такива.

40 години след края на войната не Съюзниците, а немският президент разгласи 8 май за Ден на освобождението. Тъй че не различен, а самите източноевропейци са тези, които вземат решение по кое време тъкмо е денят на тяхното избавление.

Световноизвестният български политолог Иван Кръстев е ръководител на Управителния съвет на Центъра за демократични тактики и откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена (IWM Vienna). През май 2020 му беше връчена премията за европейска есеистика " Жан Амери ".