Само защото си спрял да обичаш, не значи, че не си обичал с цялото си сърце…
Само тъй като любовта си е отишла, не значи, че не е била обич!
Хората постоянно вършат тази неточност. Потъват с години в нечии сини очи и когато внезапно им се сторят незадоволително дълбоки за доживотно плуване, стартират да не помнят всички въблшебни среднощни гмуркания.
Съзират се месеци в нечии зелени очи и когато смарагдът загуби блясъка си с времето, вземат решение, че не са почитатели на скъпоценните камъни, забравяйки всички следобедни приказни разходки в Оз.
Разхождат се в нечии кафяви очи, събирайки кестени, попивайки канеления мирис с кожата си, а след време вземат решение, че това не е обичания им сезон и не помнят за всички есенни сутрини в прошарените листа. Само тъй като си спрял да обичаш, не значи, че не си обичал с цялото си сърце…
Автор: Бризеида
