„Гардиън“: В Газа деца-скелети дъвчат кльощавите си пръсти
Само за три дни 43 души са умряли от апетит.
В една от дребното оживели лечебни заведения в Газа, които към момента действат, дребният Мохамед не е нищо повече от скелет. " Изчезнал " в пижамата, която му е прекомерно огромна, плаче от апетит или дъвче кльощавите си пръсти.
На седем месеца дребният тежи едвам 4 кг. Това е директно разследване от цялостната липса на мляко от майка му, която самата тя е недохранена. Това се споделя в просторен репортаж на английския вестник „ Гардиън “.
Бабата на Мохамед, Файза Абдул Рахман, се люшка сред паника и световъртеж от липса на храна. Често се задоволява единствено с парче самун, който се продава на златна цена. В залата десетки деца, също толкоз изтощени колкото Мохамед, са натъпкани едно до друго, до момента в който броят на педиатрите понижава под натиска на притока от заболели. Всеки ден към 200 деца прекрачват прага на болничното заведение с вяра да получат здравна помощ. Доктор Мусаб Фарвана се пробва с всички сили да ги избави, преди да се върне при личните си деца – и те жертви на глада.
В Ивицата Газа, унищожена след съвсем две години война, наложеното систематизиране на питателните доставки хвърли популацията в невъобразим апетит. Само за три дни 43 души са умряли от апетит. Най-основните хранителни артикули се трансфораха в богатство – брашното се разменя на 30 пъти по-висока цена от тази преди войната, а броят на филантропичните служащи понижава, както сигнализираха над 100 филантропични организации. Дори публицистите, които са на първа линия, са изправени пред опасността от гладна гибел.
Израелските управляващи фрапантно ограничиха вноса на храни от март насам, оповестява изданието, като пропущат единствено минимални количества, задоволителни да удължат мъката – с единствената цел да наподобява, че се оказва помощ и да се избегнат обвинявания. Хуманитарната помощ, следена от военна конструкция с поддръжката на Съединени американски щати, съставлява единствено капка в морето спрямо действителните потребности, а разпределенията се правят с риск за живота на тези, които се осмеляват да се хвърлят в тълпите за малко ориз или картофи.
Оцеляване – непременно
След като дълго не е могла да нахрани своето семейство, Ум Юсеф ал-Халиди се предала. Въпреки заплахата, тя пробвала шанса си в център за разпределяне на помощи. През миналата седмица фамилията ѝ от осем души – в това число брачният партньор ѝ с увреждания – разполагало единствено с един нищожен чувал ориз и два картофа, дадени от чужд. Изтощени и примирени, децата ѝ се пробват да продават гривни измежду руините. За тях учебното заведение е към този момент единствено отдалечен спомен.
Инфо: БГНЕС
