Знаете ли защо Русия продава Аляска на САЩ
Само за първите 50 години от притежаването на тази земя американците получиха от нея 100 пъти повече. Как царските служители са могли да изтърван едно толкоз апетитно парче?
Мнозина и до момента смятат, че американците или са откраднали Аляска от руснаците, или са я взели чартърен и не са я върнали. Въпреки публикуваните легенди, договорката е била почтена, двете страни са имали съществени аргументи да я осъществят.
Аляска пред продажба
През 19 век Руската Аляска е била център на интернационална търговия. В столицата ѝ, Новоархангелск (сега Ситка), са търгували с китайски платове, чай и даже лед, от който са се нуждаели на юг в Съединени американски щати преди хладилниците да бъдат изобретени. Строили са кораби и фабрики, добивали са въглища. Вече е било известно за многочислените залежи на локално злато. Да се продаде такова нещо е изглеждало безумство.
Руските търговци са били привличани на Аляска от моржовата кост (тя е била ценена не по-малко от слоновата кост) и скъпоценната кожа на зверчето морска видра, които са могли да бъдат обменяни с туземците. С това се е занимавала Руско-Американска компания (РАК). В началото там са били решителни хора – съветски предприемачи от 18 век, смели пътешественици и бизнесмени. Компанията е имала всички добивни предприятия и изкопаеми на Аляска, могла е да подписва независимо търговски контракти с други страни, имала е собствен байрак и лична валута – кожени „ марки “.
Тези привилегии са били предоставени на компанията от царското държавно управление. То освен е събирало от нея големи налози, само че е имало и собствен дял – измежду акционерите в РАК са били царе и членове на техните фамилии.
Руският Писаро
„ Главен шеф “ на съветските селища в Америка е бил надареният търговец Александър Баранов. Той е строил учебни заведения и фабрики, учил е туземците да садят ряпа и картофи. Строил е замъци и корабостроителници, уголемявал е добива на морски видри. Баранов е наричал себе си „ съветския Писаро “, като се е вързал за Аляска освен с торбичка, само че и със сърце – негова жена става дъщерята на алеутски водач.
По времето на Баранов РАК дава голям доход: над 1000% облага! В дълбока напреднала възраст Баранов се отдръпва от работата, мястото му заема капитан-лейтенантът Гагермейстер, който води със себе си нови сътрудници и акционери от военните кръгове. Сега по правилник компанията може да се управлява единствено от офицери от Военноморския флот. Силоваците бързо поставят ръка на доходния бизнес, само че точно техните дейности довеждат компанията до провал.
Презреният метал
Новите стопани си гласоподават астрономически заплати – елементарните офицери получават по 1 500 рубли годишно (съпоставимо с възнагражденията на министри и сенатори), а началникът на компанията – 150 000 рубли. Но пък цените за закупуване на кожи от локалното население били понижени двойно. В резултат на това в идващите 20 години ескимосите и алеутите избиват съвсем всички морски видри, като лишават Аляска от най-доходния бизнес. Аборигените бедстват и подвигат въстания, които руснаците потушават, като обстрелват разположените по брега села от военни кораби.
Офицерите се пробват да намерят други източници на доход. Започва търговията с лед и чай, която пишман предприемачите също не съумяват да провеждат свястно, само че даже и не си помислят да понижат своито заплати. В последна сметка РАК минава на държавна субсидия – 200 000 рубли годишно. Но и това не избавя ситуацията.
А на всичкото от горната страна стартира и Кримската война – против Русия се афишират Англия, Франция и Турция. Става ясно, че не е по силите на Русия нито да доставя, нито да пази Аляска – морските пътища са следени от кораби на съдружниците. Дори вероятността за рандеман на злато става мъглява. Опасяват се, че враждебна Англия може да блокира Аляска и тогава Русия ще остане изобщо с празни ръце.
Напрежението сред Москва и Лондон пораства, само че пък връзките с американските управляващи са топли както в никакъв случай до момента. Идеята за продажба на Аляска се ражда на практика по едно и също време в двете страни. И не щеш ли барон Едуард Стекл, дипломат на Русия във Вашингтон, по предписание на царя стартира договаряния с държавния секретар на Съединени американски щати Уилям Сюард.
Руският байрак не искаше да бъде свален
Докато служителите се договарят, публичното мнение в двете страни се афишира срещу договорката. „ Как ще дадем земята, за развиването на която са вложени толкоз сили и време, земи, в които има телеграф и са открити златни мини? “ – пишат съветските вестници. „ Защо ѝ би трябвало на Америка този „ сандък с лед “ и 50 хиляди диви ескимоси, които пият на закуска рибна лой? “ – възмущава се пресата в Съединени американски щати, а и освен тя – против покупката се афишират Сенатът и Конгресът. И все пак, на 30 март 1867 година във Вашингтон е подписан договорът за продажба на 1,5 млн. хектара съветски владения в Америка за 7 200 000 $ – една чисто алегорична сума. Толкова на ниска цена не са били продавани даже негодните за култивиране земи в Сибир. Но обстановката е била сериозна – би могло да не получат и толкоз.
Официалното предаване на земите става в Новоархангелск. Американските и съветските войски се построяват със знамето до пилона, от който под топовен салют стартират да спускат съветското знаме. Но то се замотава на самия връх на мачтата. Матросът, който се изкачва за знамето, го хвърля надолу – и то попада право в съветските щикове. Лош знак! След това американците стартират да реквизират зданията в града, който бива преименуван в Ситка. Няколкостотин руснаци, решили да не одобряват американско гражданство, са принудени да се изтеглят на търговски кораби и се завръщат вкъщи едвам на идната година.
Минава напълно малко време и от „ ледения сандък “ златото потича като река: на Аляска стартира Клондайската златна тресчица, която донася на Щатите стотици милиони долари. Обидно е, естествено. Но кой знае по какъв начин биха се развили връзките сред най-големите международни страни, в случай че Русия не бе се избавила в точния момент от проблематичния и носещ загуби район, от който приемането на доход е било по силите единствено на надарени и смели търговци, само че по никакъв метод не е било по силите на бюрократите от морското ведомство.
източник: bg.rbth.com
Мнозина и до момента смятат, че американците или са откраднали Аляска от руснаците, или са я взели чартърен и не са я върнали. Въпреки публикуваните легенди, договорката е била почтена, двете страни са имали съществени аргументи да я осъществят.
Аляска пред продажба
През 19 век Руската Аляска е била център на интернационална търговия. В столицата ѝ, Новоархангелск (сега Ситка), са търгували с китайски платове, чай и даже лед, от който са се нуждаели на юг в Съединени американски щати преди хладилниците да бъдат изобретени. Строили са кораби и фабрики, добивали са въглища. Вече е било известно за многочислените залежи на локално злато. Да се продаде такова нещо е изглеждало безумство.
Руските търговци са били привличани на Аляска от моржовата кост (тя е била ценена не по-малко от слоновата кост) и скъпоценната кожа на зверчето морска видра, които са могли да бъдат обменяни с туземците. С това се е занимавала Руско-Американска компания (РАК). В началото там са били решителни хора – съветски предприемачи от 18 век, смели пътешественици и бизнесмени. Компанията е имала всички добивни предприятия и изкопаеми на Аляска, могла е да подписва независимо търговски контракти с други страни, имала е собствен байрак и лична валута – кожени „ марки “.
Тези привилегии са били предоставени на компанията от царското държавно управление. То освен е събирало от нея големи налози, само че е имало и собствен дял – измежду акционерите в РАК са били царе и членове на техните фамилии.
Руският Писаро
„ Главен шеф “ на съветските селища в Америка е бил надареният търговец Александър Баранов. Той е строил учебни заведения и фабрики, учил е туземците да садят ряпа и картофи. Строил е замъци и корабостроителници, уголемявал е добива на морски видри. Баранов е наричал себе си „ съветския Писаро “, като се е вързал за Аляска освен с торбичка, само че и със сърце – негова жена става дъщерята на алеутски водач.
По времето на Баранов РАК дава голям доход: над 1000% облага! В дълбока напреднала възраст Баранов се отдръпва от работата, мястото му заема капитан-лейтенантът Гагермейстер, който води със себе си нови сътрудници и акционери от военните кръгове. Сега по правилник компанията може да се управлява единствено от офицери от Военноморския флот. Силоваците бързо поставят ръка на доходния бизнес, само че точно техните дейности довеждат компанията до провал.
Презреният метал
Новите стопани си гласоподават астрономически заплати – елементарните офицери получават по 1 500 рубли годишно (съпоставимо с възнагражденията на министри и сенатори), а началникът на компанията – 150 000 рубли. Но пък цените за закупуване на кожи от локалното население били понижени двойно. В резултат на това в идващите 20 години ескимосите и алеутите избиват съвсем всички морски видри, като лишават Аляска от най-доходния бизнес. Аборигените бедстват и подвигат въстания, които руснаците потушават, като обстрелват разположените по брега села от военни кораби.
Офицерите се пробват да намерят други източници на доход. Започва търговията с лед и чай, която пишман предприемачите също не съумяват да провеждат свястно, само че даже и не си помислят да понижат своито заплати. В последна сметка РАК минава на държавна субсидия – 200 000 рубли годишно. Но и това не избавя ситуацията.
А на всичкото от горната страна стартира и Кримската война – против Русия се афишират Англия, Франция и Турция. Става ясно, че не е по силите на Русия нито да доставя, нито да пази Аляска – морските пътища са следени от кораби на съдружниците. Дори вероятността за рандеман на злато става мъглява. Опасяват се, че враждебна Англия може да блокира Аляска и тогава Русия ще остане изобщо с празни ръце.
Напрежението сред Москва и Лондон пораства, само че пък връзките с американските управляващи са топли както в никакъв случай до момента. Идеята за продажба на Аляска се ражда на практика по едно и също време в двете страни. И не щеш ли барон Едуард Стекл, дипломат на Русия във Вашингтон, по предписание на царя стартира договаряния с държавния секретар на Съединени американски щати Уилям Сюард.
Руският байрак не искаше да бъде свален
Докато служителите се договарят, публичното мнение в двете страни се афишира срещу договорката. „ Как ще дадем земята, за развиването на която са вложени толкоз сили и време, земи, в които има телеграф и са открити златни мини? “ – пишат съветските вестници. „ Защо ѝ би трябвало на Америка този „ сандък с лед “ и 50 хиляди диви ескимоси, които пият на закуска рибна лой? “ – възмущава се пресата в Съединени американски щати, а и освен тя – против покупката се афишират Сенатът и Конгресът. И все пак, на 30 март 1867 година във Вашингтон е подписан договорът за продажба на 1,5 млн. хектара съветски владения в Америка за 7 200 000 $ – една чисто алегорична сума. Толкова на ниска цена не са били продавани даже негодните за култивиране земи в Сибир. Но обстановката е била сериозна – би могло да не получат и толкоз.
Официалното предаване на земите става в Новоархангелск. Американските и съветските войски се построяват със знамето до пилона, от който под топовен салют стартират да спускат съветското знаме. Но то се замотава на самия връх на мачтата. Матросът, който се изкачва за знамето, го хвърля надолу – и то попада право в съветските щикове. Лош знак! След това американците стартират да реквизират зданията в града, който бива преименуван в Ситка. Няколкостотин руснаци, решили да не одобряват американско гражданство, са принудени да се изтеглят на търговски кораби и се завръщат вкъщи едвам на идната година.
Минава напълно малко време и от „ ледения сандък “ златото потича като река: на Аляска стартира Клондайската златна тресчица, която донася на Щатите стотици милиони долари. Обидно е, естествено. Но кой знае по какъв начин биха се развили връзките сред най-големите международни страни, в случай че Русия не бе се избавила в точния момент от проблематичния и носещ загуби район, от който приемането на доход е било по силите единствено на надарени и смели търговци, само че по никакъв метод не е било по силите на бюрократите от морското ведомство.
източник: bg.rbth.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ